БНБ поиска от банките да затегнат условията за отпускането на ипотечни кредити
Българската национална банка (БНБ) регистрира нарастване при отпущането на заеми, обезпечени с жилищни недвижими парцели и изиска от банките да вземат спомагателни ограничения за гарантиране на сигурността на финансовата система. Основната причина за повишеното търсене на сходни заеми е, че заплатите се усилват повече в сравнение с нарастват цените на недвижимите парцели, демонстрира разбор на Централната банка.
Годишният ритъм на повишаване на заемите, обезпечени с жилища, за банковата система се усилва от 10.1% в края на 2020 година до 15.0% и 16.1% през идващите две години и се форсира до 19.9% в края на 2023 година Банките не са разхлабили режима при разпределяне на такива заеми и не би трябвало да го вършат, се показва в отчета на централната банка.
От там желаят от банките да ползват най-малък набор от индикатори, когато отпускат ипотечни заеми. От тях се желае да обръщат внимание върху размера на заема и цената на обезпечението, съответствие сред размера на настоящите заплащания по отношение на обслужването на дълга и месечния приход на кредитополучателя, както по какъв начин се съотнася размера на дълга към годишния приход на кредитополучателя.
Според данните на Българска народна банка брутният размер на новоотпуснатите заеми, обезпечени с жилищни недвижими парцели е 5.2 милиарда лева през 2022 година и на 5.8 милиарда лева през 2023 година За интервала на първото тримесечие на 2024 година новоотпуснатите заеми са в размер на 1.7 милиарда лева.
През 2023 година кредитната интензивност на търсенето на жилищни ипотечни заеми се ускорява, изключително в последното тримесечие на годината. Растящата интензивност се резервира и през първото тримесечие на 2024 година Независимо от това тримесечният размер на утвърдените претенции за заеми от страна на банките остава с равномерен растеж. Делът на утвърдените претенции за заем се резервира под 50% и даже понижава до 46% в края на март 2024 г, оповестяват от Българска народна банка.
От Централната банка показват, че посредством използването на новия механизъм за наблюдаване и отчетност се цели процесът за оценка на рисковете при ипотечните заеми да бъде формализиран. От Българска народна банка прецизират, че ще подхващат последващия надзорни дейности след следене на резултатите от тези ограничения.
Анализът на Българска народна банка демонстрира също, че банките регистрират постоянен напредък. Общият размер на депозитите в края на 2023 година доближава до 147 милиарда лева, като депозитното повишаване за последните четири години е 50.1 милиарда лева, а финансирането от частния бранш се е повишило с 43.1 милиарда лева.
Ръстът на депозитите е изключително изразен през последните две години, което обособява годишен напредък на активите и частното кредитиране от по над 10%. Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 година и 2023 година е 71% и 85%, респективно.
" Независимо от нарасналата интензивност на кредитния пазар, секторът на семействата в България продължава да се характеризира с релативно ниска задлъжнялост. Към края на 2023 година общите отговорности на семействата по заеми (в това число небанковите) възлизат на 23.7% от Брутният вътрешен продукт, което е едно от най-ниските нива на съотношението " заеми за домакинствата/БВП " измежду страните от Европейски Съюз ", се споделя в отчета на Българска народна банка.
Годишният ритъм на повишаване на заемите, обезпечени с жилища, за банковата система се усилва от 10.1% в края на 2020 година до 15.0% и 16.1% през идващите две години и се форсира до 19.9% в края на 2023 година Банките не са разхлабили режима при разпределяне на такива заеми и не би трябвало да го вършат, се показва в отчета на централната банка.
От там желаят от банките да ползват най-малък набор от индикатори, когато отпускат ипотечни заеми. От тях се желае да обръщат внимание върху размера на заема и цената на обезпечението, съответствие сред размера на настоящите заплащания по отношение на обслужването на дълга и месечния приход на кредитополучателя, както по какъв начин се съотнася размера на дълга към годишния приход на кредитополучателя.
Според данните на Българска народна банка брутният размер на новоотпуснатите заеми, обезпечени с жилищни недвижими парцели е 5.2 милиарда лева през 2022 година и на 5.8 милиарда лева през 2023 година За интервала на първото тримесечие на 2024 година новоотпуснатите заеми са в размер на 1.7 милиарда лева.
През 2023 година кредитната интензивност на търсенето на жилищни ипотечни заеми се ускорява, изключително в последното тримесечие на годината. Растящата интензивност се резервира и през първото тримесечие на 2024 година Независимо от това тримесечният размер на утвърдените претенции за заеми от страна на банките остава с равномерен растеж. Делът на утвърдените претенции за заем се резервира под 50% и даже понижава до 46% в края на март 2024 г, оповестяват от Българска народна банка.
От Централната банка показват, че посредством използването на новия механизъм за наблюдаване и отчетност се цели процесът за оценка на рисковете при ипотечните заеми да бъде формализиран. От Българска народна банка прецизират, че ще подхващат последващия надзорни дейности след следене на резултатите от тези ограничения.
Анализът на Българска народна банка демонстрира също, че банките регистрират постоянен напредък. Общият размер на депозитите в края на 2023 година доближава до 147 милиарда лева, като депозитното повишаване за последните четири години е 50.1 милиарда лева, а финансирането от частния бранш се е повишило с 43.1 милиарда лева.
Ръстът на депозитите е изключително изразен през последните две години, което обособява годишен напредък на активите и частното кредитиране от по над 10%. Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 година и 2023 година е 71% и 85%, респективно.
" Независимо от нарасналата интензивност на кредитния пазар, секторът на семействата в България продължава да се характеризира с релативно ниска задлъжнялост. Към края на 2023 година общите отговорности на семействата по заеми (в това число небанковите) възлизат на 23.7% от Брутният вътрешен продукт, което е едно от най-ниските нива на съотношението " заеми за домакинствата/БВП " измежду страните от Европейски Съюз ", се споделя в отчета на Българска народна банка.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ