Днес е голям празник и имен ден, каква традицията
Българската празнува през днешния ден Успение на Пресвета Богородица. Това е един от дванадесетте огромни християнски празници и най-таченият от летните. Той се отбелязва в един и същи ден - 15 август, от православни и католици.
Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е открит от Апостолите.
Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век.
За чудото загатват блажени Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-457 г.) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602 г.)
Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
Най-старото място, обвързвано с култа към Света Богородица, е храмът „ Успение Богородично” в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век там, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
Според Светото Писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуснала земния си живот и отишла при сина си - Иисус Христос. Три дни преди този момент Архангел Гавраил съобщил на Пресвета Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание било да види Светите апостоли дружно и по чудноват метод те се пренесли пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Иисус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слязъл от небесата за душата на Света Богородица. Нейното тяло било положено в пещера, затворена със канара, в Гетсиманската градина
Когато няколко дни по-късно закъснелият деятел Тома пристигнал да се поклони пред Света Богородица, той намерил в пещерата единствено плащеницата ѝ.
След това Пресвета Богородица се явила пред апостолите, обкръжена от ангели и им споделила: „ Радвайте се, тъй като съм с вас през всички дни”.
Църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „ Въздигане на хляба” или „ Панагия”.
Ритуалът включва въвличане и изпичане на питки с брашно от осветено зърно, които след това се разчупват ритуално и се изяждат дружно от всички празнуващи.
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица. Тогава, на 8 септември, се празнува рождението на Божията майка.
На днешния ден вярващите търсят покровителството на Пресвета Богородица.
Тя е почитана и от мюсюлманите. В Исляма е посочена за първа и най-велика измежду дамите, единствената упомената и то неведнъж, поименно в Корана.
Днес честват всички, кръстени Мария, както и наречените Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан. Името Мария (Μαριά) е гръцката форма на арамейското Мариам (מרים), както се споделя Божията майка, което пък евентуално произлиза от древноегипетското Меритамон - щерка на фараона Яхмус и жена на Рамзес Велики. Нейното име значи „ обичана от Амон”, висшото провидение в пантеона на Древен Египет.
Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е открит от Апостолите.
Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век.
За чудото загатват блажени Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-457 г.) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602 г.)
Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
Най-старото място, обвързвано с култа към Света Богородица, е храмът „ Успение Богородично” в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век там, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
Според Светото Писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуснала земния си живот и отишла при сина си - Иисус Христос. Три дни преди този момент Архангел Гавраил съобщил на Пресвета Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание било да види Светите апостоли дружно и по чудноват метод те се пренесли пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Иисус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слязъл от небесата за душата на Света Богородица. Нейното тяло било положено в пещера, затворена със канара, в Гетсиманската градина
Когато няколко дни по-късно закъснелият деятел Тома пристигнал да се поклони пред Света Богородица, той намерил в пещерата единствено плащеницата ѝ.
След това Пресвета Богородица се явила пред апостолите, обкръжена от ангели и им споделила: „ Радвайте се, тъй като съм с вас през всички дни”.
Църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „ Въздигане на хляба” или „ Панагия”.
Ритуалът включва въвличане и изпичане на питки с брашно от осветено зърно, които след това се разчупват ритуално и се изяждат дружно от всички празнуващи.
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица. Тогава, на 8 септември, се празнува рождението на Божията майка.
На днешния ден вярващите търсят покровителството на Пресвета Богородица.
Тя е почитана и от мюсюлманите. В Исляма е посочена за първа и най-велика измежду дамите, единствената упомената и то неведнъж, поименно в Корана.
Днес честват всички, кръстени Мария, както и наречените Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан. Името Мария (Μαριά) е гръцката форма на арамейското Мариам (מרים), както се споделя Божията майка, което пък евентуално произлиза от древноегипетското Меритамон - щерка на фараона Яхмус и жена на Рамзес Велики. Нейното име значи „ обичана от Амон”, висшото провидение в пантеона на Древен Египет.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ