На днешната дата това се е случило с нашата армия
Българската войска минава от полкова към дивизионна организация. Българската войска е основана от Българското опълчение на основата на " Временните правила за Българската земска армия " от 25 април 1878 година и със заповед № 1 от 15 юли същата година на съветския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков. Първоначално се назовава Българска земска армия.
От 17 декември 1879 година, когато влиза в действие Привременното състояние за Българската армия, се назовава Българска армия (или армия). Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разграничена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното учебно заведение в София. През 1880 година влиза в действие Законът за новобранците, съгласно който в Княжеството се вкарва всеобща наложителна военна тегоба. С княжески декрет от 12 октомври 1884 година се минава от дружинна към полкова конструкция в армията.
Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна тайфа и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили работят като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 година армията е реорганизирана в 12 полка. През 1889 година е осъществена нова метаморфоза на въоръжените сили, съгласно която има към този момент 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 година армията се състои от Действаща – със период на работа 10 години, от които 4 постоянна, а останалите – в ресурс, и Резервна, със период на работа 8 години. В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади.
Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обгръща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата бройка на въоръжените сили на Княжеството да доближават 318 570 души. Страната е разграничена на 6 дивизионни области и се резервира системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото управление на армията се реализира от Генерален щаб.
От 17 декември 1879 година, когато влиза в действие Привременното състояние за Българската армия, се назовава Българска армия (или армия). Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разграничена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното учебно заведение в София. През 1880 година влиза в действие Законът за новобранците, съгласно който в Княжеството се вкарва всеобща наложителна военна тегоба. С княжески декрет от 12 октомври 1884 година се минава от дружинна към полкова конструкция в армията.
Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна тайфа и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили работят като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 година армията е реорганизирана в 12 полка. През 1889 година е осъществена нова метаморфоза на въоръжените сили, съгласно която има към този момент 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 година армията се състои от Действаща – със период на работа 10 години, от които 4 постоянна, а останалите – в ресурс, и Резервна, със период на работа 8 години. В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади.
Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обгръща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата бройка на въоръжените сили на Княжеството да доближават 318 570 души. Страната е разграничена на 6 дивизионни области и се резервира системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото управление на армията се реализира от Генерален щаб.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ