Българката Вероника Лазарова, която от години живее и работи в

Българката Вероника Лазарова, която от години живее и работи в североизточния британски град Дарлингтън, скоро възнамерява да отвори Кулинарен клуб, в който да готви българска кухня и да кани хора от разнообразни елементи на света да показват обичайните храни на страните си. В момента сънародничката ни има магазин за паста и кулинарно учебно заведение, където организира и готварски курсове.

Вероника Лазарова е родена във Враца. Работи като публицист в България, само че се реалокира със фамилията си на Острова и основава уеб страницата Lifebites.bg, на който към момента е основен редактор. Преди няколко години обаче взема решение, че е време да се захване с нещо друго и трансформира едно от заниманията си – готвенето в бизнес.



Вероника Лазарова даде изявление за Българска телеграфна агенция и рубриката БГ Свят.

- Вероника, по кое време и по какъв начин се озова от Враца в Дарлингтън?

- В Дарлингтън попаднах преди 13 години за първи път, когато половинката ми отпътува да работи там. Плановете му бяха да остане за година, с цел да натрупа малко опит като фармацевт на Острова. Хареса му там, а аз последователно трансфорах визитите в непрекъснато престояване. Когато ме питат какво ме е довело тук, споделям - любовта.

- Как живее една българка на Острова? Различен ли е доста животът в Дарлингътн от този във Враца?

- Трябва да уточня - аз не съм една българка. Казвам го без искания и ще поясня. Аз съм човек, който се пробвам да се приспособява в средата, в която живее оптимално. Създавам контакти на друго равнище. Опитвам се да намирам време да закусвам в локални кафенета, да навестявам близкия пъб, да излизам със съседи. Ходя на фитнес групи, които са самобитни дребни общества.

През годините съм посещавала курсове по езици - британски, немски, по изобретателно писане, по шивачество, правене на бижута. На множеството места аз съм единствената чужденка. Никога обаче не се усещам като външен човек. Общуването е ключът към това едно общество да те одобри. А когато си вежлив и ухилен, даже и с акцент, хората те харесват и любопитстват - по какъв начин и за какво си пристигнал при тях. С положително възприятие и с усмивка.



- А промени ли се доста живота ти след Брекзит?

- Промените в живота на Острова са две - цените се покачиха няколко пъти и рецесията с работната ръка стана по-осезаема. Трудно е да се наемат качествени фрагменти.

- Как наподобява България извън?

- Объркана. И някак все същата. Всички се оплакваме, без да вършим кой знае какво, с цел да променим това, което не ни харесва. Макар че не всеки път има какво да се направи. Въпреки това има доста млади българи с забавни хрумвания, които вършат страната ни доста симпатична.

- Какво най-вече ти липсва от родината?

- Хората по улиците вечерно време и общуването на маса. Може би по тази причина и желая да основа Кулинарния клуб, с цел да пресъздам част от България и традициите й на английска почва.

- Кога и по какъв начин заниманието ти (готвенето) стана бизнес?

- Години наред работих от у дома, а с две деца и работохолизъм това не е изключително здравословно. След седем години взех решение, че е пристигнало време да изляза от къщата и да стартира да правя нещо с ръцете си - да върша пица или паста, което беше занимание до този миг. Кандидатствах за работа в една нова пицария, само че макар рекомендациите на мой другар, притежателят даже не отговори на имейла ми. Напълно разбираемо, защото нямах никакъв опит, с изключение на голям възторг. Така взех решение, че в случай че желая да си намеря работа, която да ми харесва, би трябвало да я основа. Направих изследване, открих компания в Италия, която създава съоръжение за произвеждане на паста и отидох на образование при тях.

- А по кое време и по какъв начин сътвори магазина за паста?

- Това се случи през септември 2018 година Познати и непознати ме убеждаваха, че концепцията е обречена, защото в Дарлингтън няма пазар за сходен артикул. Като минус виждаха и помещението, което бях наела - разнообразни хора бяха започвали бизнес там, само че до един се бяха провалили.



- Хората, които идват, клиентите ти, знаят ли, че си българка? Разказваш ли им за България?

- В магазина идват най-различни хора – от медицински сестри, лекари и парамедици, през възпитаници, архитекти, офис чиновници, строители, водопроводчици, градинари, служащи в супермаркети, озеленители, музиканти, пенсионери. Повечето от тях са постоянни гости, други идват от прилежащи градове, с цел да опитат пастата ни. Имаме и чужденци, които гостуват тук и са прочели за нас в Интернет.

Повечето от тях допускат, че съм италианка. Това беше и една от аргументите да реша да се захвана с паста. Имам акцент, а когато приказвам, жестикулирам интензивно. Подсъзнателно всеки допуска, че пристигам от Ботуша. Аз обаче с усмивка откликвам, че съм българка. Винаги описвам за страната ни, употребявам български артикули - като чашки за кафе, които могат да се ядат, а едно от менютата ни е върху стена, обработена с багра, която е трансформирала в бяла дъска.

- Използваш ли български подправки в кухнята?

- Български подправки - не. Само продуктите, които загатнах преди този момент. Иновативни са и показват страната ни в добра светлина. Планирам един път месечно да разтварям кухнята в кулинарното ни учебно заведение за дребни групи, на които да сготвям българска храна и да описвам повече за културата ни. Повечето англичани свързват България с две неща - Слънчев бряг и мафия. Искам да им покажа, че страната ни има различен облик и усет.

А другояче вяколко пъти месечно имаме курсове по правене на прясна паста, кулинарни класове за деца, вечери за дребни групи, а скоро считам да дам начало на Кулинарния клуб, в който ще сготвям българска кухня и ще поканвам хора от разнообразни елементи на света да показват обичайните храни на страните си.

Храната с изключение на стомаха, цялостни и душата на човек. Много постоянно се случва след образование, хората да останат с часове и да приказват с непознати за манджи, пътувания и заведения, които биха предложили. Храната свързва.