Ученикът създал „Черна писта”: Не забравяйте, че зад всяка катастрофа има лице, име и семейство
България всеки ден брои жертвите по пътищата, а цифрите в черната статистика стават все по-големи, и по огромни. Телевизиите всеки ден излъчват репортажи на фона на смачкани коли, а в ежедневните бюлетини на Министерство на вътрешните работи непроменяемо има най-малко по няколко тежки произшествия.
Прочетете още
„ Още един умрял, още двама ранени…още един митинг за войната по пътищата “ – това звучи като декор, до момента в който заглъхват сирените на бързащите коли за спешна помощ, полиции и пожарни. За 18-годишния Мартин Атанасов обаче всяка цифра е нечий живот. И той взема решение да ги покаже на обществото – всичките.
Мартин е възпитаник в 11 клас на 127-о СУ „ Иван Денкоглу “ в София, Той основава платформата „ Черна писта “ – интерактивна карта, която пресъздава всички пътнотранспортни катастрофи в България за последните 5 години. Чрез систематизирани данни, подадени по ЗДОИ към Министерство на вътрешните работи, той построява инструмент, какъвто институциите не са предложили – 177 000 случая, всеки маркиран с акуратност по координати, дата и тежест.
Само за ден картата бързо се популяризира онлайн и провокира стихия от реакции. За първи път в общественото пространство пътният травматизъм закупи свое лице и място. Не просто сухи числа, а действителни произшествия на съответно кръстовище, в избран квартал, на автомагистрала, на междуградски път и даже на нашата улица, където околните ни минават всеки ден.
А каква е концепцията на плана, по какъв начин се осъществя и какви са компликациите, които срещна Мартин, споделя самият той пред TrafficNews:
- Как се роди концепцията за „ Черна писта “ и по кое време си сподели: „ Трябва да направя нещо “?
- Идеята за „ Черна писта “ се роди след трагичния случай с 12-годишната Сияна, починала на пътя сред Плевен и Луковит. Само в този ден в страната са станали 191 произшествия. Тогава се запитах за какво няма място, което ясно да демонстрира къде и какъв брой постоянно се случват сходни нещастия. Затова сътворих картата – с цел да покажем, че това не са просто цифри, а действителни човешки животи и ориси. „ Черна писта “ не е просто карта, а метод да разкажем тези истории по този начин, че да не бъдат забравени, да докара до дейности. Тя е и инструмент, който ни кара да се замислим и да променим държанието си като участници в придвижването.
- Сам ли се изправи пред това предизвикателство или имаше и други, които те подкрепяха?
- В началото работех самичък – самообучавах се по тематиката за Географска информационна система (географски осведомителни системи) и сглобих първата версия на картата. После получих скъпа поддръжка от Esri Bulgaria, ICDSoft и организация „ Янев и Янев “, които помогнаха планът да стигне до хората.
Научих се да програмирам и проучвам данни самичък, тъй като имах вяра, че концепцията си заслужава. След това открих съидейници – експерти, които освен ме насърчиха, само че и се включиха с опит и благоприятни условия. Това ми даде убеденост, че не съм самичък в устрема си към смяна. Без тях платформата нямаше да стигне до толкоз доста хора.
- Срещна ли усложнения при приемането на информация от институциите и кой беше най-трудният миг за теб - техническата част, институциите или тежестта на данните, които преглеждаше?
- С някои институции нямаше проблем – Министерство на вътрешните работи реагираха в точния момент и предоставиха нужните данни. АПИ обаче отхвърлиха достъп, макар закона, и се наложи самичък да подам тъжба незабавно откакто навърших 18 година
В някои случаи най-трудното е да осъзнаеш, че при тематика с подобен публичен интерес от време на време се постанова да настояваш и да се бориш с бюрокрацията. Но това ме научи да не се отхвърлям – даже като младеж можеш да бъдеш чут, в случай че си настойчив и пореден.
Техническата част беше предизвикателство, само че с време и предпочитание я преодолях. Институциите от време на време бяха стена – изключително когато трябваше да потвърждавам правото си да получа информация, която по закон е обществена. Но най-тежкото беше да виждам тези данни – зад всяка точка на картата стои нечие дете, майка, брат…Научих се да се оправям, само че не и да привиквам. Тези истории в никакъв случай не би трябвало да стават „ естествени “.
- Планираш ли нови функционалности или разширение на платформата?
- Да, възнамерявам – и то не малко. Предвиждам прибавянето на много неща и разбори, които обаче зависят от данните, които има страната и е подготвена да даде, с цел да може всичко да се основава на публична информация. Искам да мога да обработя и прибавя данни, предоставени от АПИ. Целта е платформата да се трансформира в инструмент освен за визуализация, само че и за предварителна защита и първокласен разбор. „ Черна писта “ има капацитет да се трансформира в основа за същински промени в пътната сигурност.
- Каква реакция получаваш от елементарни жители? А от специалисти?
- Хората реагират с признателност и поддръжка – постоянно ми пишат и споделят, че не са осъзнавали какъв брой сериозен е казусът досега, в който са видели картата. За мнозина тя е отрезвяваща. Експертите също към този момент я употребяват – някои я включват в разбори, други дават хрумвания по какъв начин да я надградя.
Това ми демонстрира, че картата не е просто статистически инструмент, а средство за пробуждане на социална съвест. Реакциите ми дават мотивация да продължа. Когато виждам, че трудът ми оказва помощ, знам, че си е коствало.
- Смяташ ли, че този план може действително да избави човешки животи?
- Вярвам, че да – тъй като „ Черна писта “ демонстрира нещастията по този начин, че да не могат да бъдат забравени. Когато ги виждаш на картата, те не са просто новинарска статистика, а остават като предизвестие и апел към отговорност. Не можем да назоваваме „ случайност “ нещо, което се повтаря всеки ден. Проектът е в развой на надграждане към този момент, само че е стъпка към това да забележим истината в очите и да стартираме да действаме.
- Ти си единствено на 18, само че правиш неща, които малко възрастни биха се осмелили. Какво те стимулира?
- Мотивира ме чувството, че имам опция да направя нещо свястно. Вярвам, че не би трябвало да чакаме да пораснем, с цел да се борим за значимите дела – би трябвало да действаме, когато ни боли нещо. Случаят със Сияна ме раздруса надълбоко и към този момент не можех да се преструвам, че това е просто „ следващата покруса “. Не желая поколението ми да бъде “тука е по този начин ”. За мен е значимо да бъде ясно, че младите могат да бъдат дейни и виновни. В учебно заведение постоянно ни споделят да мислим сериозно, само че рядко ни демонстрират по какъв начин да превърнем тази мисъл в деяние. Реших да стартира, въпреки и с дребни стъпки. Истинската смяна стартира от персоналната отговорност.
- Как виждаш развиването на „ Черна писта “ след година? А след пет?
- След година бих желал „ Черна писта “ да бъде по-функционална – с усъвършенствани визуализации, повече филтри и опция за мобилно потребление. Надявам се да откри приложение в просветителна среда, при образования по пътна сигурност и в работата на институциите, които възнамеряват съответни ограничения на база действителни данни.
В по-дългосрочен проект – след пет години – за мен най-хубавият сюжет би бил платформата въобще да няма потребност да съществува в този си тип. Ако сме постигнали прогрес като общество и броят на тежките произшествия е сензитивно намалял, значи сме вървели в вярната посока. Дотогава обаче бих се радвал „ Черна писта “ да остане потребен и наличен инструмент – не толкоз за проявление на казуса, що се касае за предварителна защита и навременно взимане на решения.
- Би ли се присъединил в други планове, свързани с социална смяна?
- Да, сигурно бих се присъединил. Вярвам, че когато един човек стартира да работи, към него се основава сила, която притегля други с сходни полезности. Има доста сфери в обществото, където се нуждаем от младежи – обучение, околна среда, цифрова просветеност. Аз имам вяра, че не е нужно да сме специалисти, с цел да стартираме – значимото е да имаме сърце и воля, предпочитание за информиране. Ако видя идея, която има смисъл и потребност от поддръжка, ще се включа без съмнение. Имам какво да дам – хрумвания, сила и предпочитание за смяна. А смяната не чака, тя се прави тук и в този момент.
- Какво би споделил на хората, които всеки ден четат за произшествия, само че считат, че „ това няма да се случи на тях “?
- Бих им споделил, че това мислят и всички, които са станали жертви… досега, в който не се случи. Самоувереността на пътя е като да караш със завързани очи – чувството за надзор е лъжливо. Никой не е застрахован, тъй като даже да караш рационално, различен може да не го прави. Статистиката не демонстрира „ другите хора “ – тя включва и теб, и мен. Всяка една загуба е можела да бъде предотвратена с повече внимание, самообладание и отговорност. Трябва да разберем, че не сме безсмъртни – и това осъзнаване може да избави живот. Ако даже един човек понижи скоростта след тези думи – значи си е коствало.
- Има ли нещо, което искаш институциите да схванат от теб – не като основател на платформата, а като едно нормално 18-годишно момче?
- Да – желая те да схванат, че младите не са безразлични. Често ни подценяват или ни гледат с съмнение, когато се опитваме да участваме в съществени тематики. Но истината е, че ние също страдаме, когато нещо в обществото не работи – и също имаме хрумвания по какъв начин да го изправим. Искам институциите да стартират да гледат на нас не като на проблем, а като на капацитет. Ако ми беше по-лесно да получа информация, може би още по-рано щях да развия плана. Не желая особено отношение – просто обикновено подпомагане. Всеки един младеж, подсилен в точния момент, може да стане мотор на огромна смяна.
- Ако можеш да кажеш едно изречение на всички водачи в България, какво би било то?
- Моля ви, карайте отговорно – животът ви и този на другите зависи от това. За секунди може да извършите нещо, за което ще съжалявате цялостен живот. Никоя дестинация не си заслужава риска, в случай че няма кой да се прибере. На пътя всички сме свързани – вашето решение се отразява на непознатия до вас. Изберете живот вместо експедитивност. И в никакъв случай не забравяйте: зад всяка злополука има лице, име и семейство.
....
Откакто „ Черна писта “ се появи в интернет, опитите посредством хакерски офанзиви уеб сайтът да бъде свален не стопират. И Мартин, и притежателят на компанията, която му дава безвъзмезден хостинг и домейн – Димитър Димитров, са безапелационни, че няма да се предадат и уеб сайтът ще продължава да действа обикновено, каквото и да им коства това.
А това сигурно е най-силният знак, че една гражданска самодейност, основана от възпитаник, може да промени погледа ни и метода към един от най-големите публични проблеми – пътните произшествия и загубата на човешки животи.
Прочетете още
„ Още един умрял, още двама ранени…още един митинг за войната по пътищата “ – това звучи като декор, до момента в който заглъхват сирените на бързащите коли за спешна помощ, полиции и пожарни. За 18-годишния Мартин Атанасов обаче всяка цифра е нечий живот. И той взема решение да ги покаже на обществото – всичките.
Мартин е възпитаник в 11 клас на 127-о СУ „ Иван Денкоглу “ в София, Той основава платформата „ Черна писта “ – интерактивна карта, която пресъздава всички пътнотранспортни катастрофи в България за последните 5 години. Чрез систематизирани данни, подадени по ЗДОИ към Министерство на вътрешните работи, той построява инструмент, какъвто институциите не са предложили – 177 000 случая, всеки маркиран с акуратност по координати, дата и тежест.
Само за ден картата бързо се популяризира онлайн и провокира стихия от реакции. За първи път в общественото пространство пътният травматизъм закупи свое лице и място. Не просто сухи числа, а действителни произшествия на съответно кръстовище, в избран квартал, на автомагистрала, на междуградски път и даже на нашата улица, където околните ни минават всеки ден.
А каква е концепцията на плана, по какъв начин се осъществя и какви са компликациите, които срещна Мартин, споделя самият той пред TrafficNews:
- Как се роди концепцията за „ Черна писта “ и по кое време си сподели: „ Трябва да направя нещо “?
- Идеята за „ Черна писта “ се роди след трагичния случай с 12-годишната Сияна, починала на пътя сред Плевен и Луковит. Само в този ден в страната са станали 191 произшествия. Тогава се запитах за какво няма място, което ясно да демонстрира къде и какъв брой постоянно се случват сходни нещастия. Затова сътворих картата – с цел да покажем, че това не са просто цифри, а действителни човешки животи и ориси. „ Черна писта “ не е просто карта, а метод да разкажем тези истории по този начин, че да не бъдат забравени, да докара до дейности. Тя е и инструмент, който ни кара да се замислим и да променим държанието си като участници в придвижването.
- Сам ли се изправи пред това предизвикателство или имаше и други, които те подкрепяха?
- В началото работех самичък – самообучавах се по тематиката за Географска информационна система (географски осведомителни системи) и сглобих първата версия на картата. После получих скъпа поддръжка от Esri Bulgaria, ICDSoft и организация „ Янев и Янев “, които помогнаха планът да стигне до хората.
Научих се да програмирам и проучвам данни самичък, тъй като имах вяра, че концепцията си заслужава. След това открих съидейници – експерти, които освен ме насърчиха, само че и се включиха с опит и благоприятни условия. Това ми даде убеденост, че не съм самичък в устрема си към смяна. Без тях платформата нямаше да стигне до толкоз доста хора.
- Срещна ли усложнения при приемането на информация от институциите и кой беше най-трудният миг за теб - техническата част, институциите или тежестта на данните, които преглеждаше?
- С някои институции нямаше проблем – Министерство на вътрешните работи реагираха в точния момент и предоставиха нужните данни. АПИ обаче отхвърлиха достъп, макар закона, и се наложи самичък да подам тъжба незабавно откакто навърших 18 година
В някои случаи най-трудното е да осъзнаеш, че при тематика с подобен публичен интерес от време на време се постанова да настояваш и да се бориш с бюрокрацията. Но това ме научи да не се отхвърлям – даже като младеж можеш да бъдеш чут, в случай че си настойчив и пореден.
Техническата част беше предизвикателство, само че с време и предпочитание я преодолях. Институциите от време на време бяха стена – изключително когато трябваше да потвърждавам правото си да получа информация, която по закон е обществена. Но най-тежкото беше да виждам тези данни – зад всяка точка на картата стои нечие дете, майка, брат…Научих се да се оправям, само че не и да привиквам. Тези истории в никакъв случай не би трябвало да стават „ естествени “.
- Планираш ли нови функционалности или разширение на платформата?
- Да, възнамерявам – и то не малко. Предвиждам прибавянето на много неща и разбори, които обаче зависят от данните, които има страната и е подготвена да даде, с цел да може всичко да се основава на публична информация. Искам да мога да обработя и прибавя данни, предоставени от АПИ. Целта е платформата да се трансформира в инструмент освен за визуализация, само че и за предварителна защита и първокласен разбор. „ Черна писта “ има капацитет да се трансформира в основа за същински промени в пътната сигурност.
- Каква реакция получаваш от елементарни жители? А от специалисти?
- Хората реагират с признателност и поддръжка – постоянно ми пишат и споделят, че не са осъзнавали какъв брой сериозен е казусът досега, в който са видели картата. За мнозина тя е отрезвяваща. Експертите също към този момент я употребяват – някои я включват в разбори, други дават хрумвания по какъв начин да я надградя.
Това ми демонстрира, че картата не е просто статистически инструмент, а средство за пробуждане на социална съвест. Реакциите ми дават мотивация да продължа. Когато виждам, че трудът ми оказва помощ, знам, че си е коствало.
- Смяташ ли, че този план може действително да избави човешки животи?
- Вярвам, че да – тъй като „ Черна писта “ демонстрира нещастията по този начин, че да не могат да бъдат забравени. Когато ги виждаш на картата, те не са просто новинарска статистика, а остават като предизвестие и апел към отговорност. Не можем да назоваваме „ случайност “ нещо, което се повтаря всеки ден. Проектът е в развой на надграждане към този момент, само че е стъпка към това да забележим истината в очите и да стартираме да действаме.
- Ти си единствено на 18, само че правиш неща, които малко възрастни биха се осмелили. Какво те стимулира?
- Мотивира ме чувството, че имам опция да направя нещо свястно. Вярвам, че не би трябвало да чакаме да пораснем, с цел да се борим за значимите дела – би трябвало да действаме, когато ни боли нещо. Случаят със Сияна ме раздруса надълбоко и към този момент не можех да се преструвам, че това е просто „ следващата покруса “. Не желая поколението ми да бъде “тука е по този начин ”. За мен е значимо да бъде ясно, че младите могат да бъдат дейни и виновни. В учебно заведение постоянно ни споделят да мислим сериозно, само че рядко ни демонстрират по какъв начин да превърнем тази мисъл в деяние. Реших да стартира, въпреки и с дребни стъпки. Истинската смяна стартира от персоналната отговорност.
- Как виждаш развиването на „ Черна писта “ след година? А след пет?
- След година бих желал „ Черна писта “ да бъде по-функционална – с усъвършенствани визуализации, повече филтри и опция за мобилно потребление. Надявам се да откри приложение в просветителна среда, при образования по пътна сигурност и в работата на институциите, които възнамеряват съответни ограничения на база действителни данни.
В по-дългосрочен проект – след пет години – за мен най-хубавият сюжет би бил платформата въобще да няма потребност да съществува в този си тип. Ако сме постигнали прогрес като общество и броят на тежките произшествия е сензитивно намалял, значи сме вървели в вярната посока. Дотогава обаче бих се радвал „ Черна писта “ да остане потребен и наличен инструмент – не толкоз за проявление на казуса, що се касае за предварителна защита и навременно взимане на решения.
- Би ли се присъединил в други планове, свързани с социална смяна?
- Да, сигурно бих се присъединил. Вярвам, че когато един човек стартира да работи, към него се основава сила, която притегля други с сходни полезности. Има доста сфери в обществото, където се нуждаем от младежи – обучение, околна среда, цифрова просветеност. Аз имам вяра, че не е нужно да сме специалисти, с цел да стартираме – значимото е да имаме сърце и воля, предпочитание за информиране. Ако видя идея, която има смисъл и потребност от поддръжка, ще се включа без съмнение. Имам какво да дам – хрумвания, сила и предпочитание за смяна. А смяната не чака, тя се прави тук и в този момент.
- Какво би споделил на хората, които всеки ден четат за произшествия, само че считат, че „ това няма да се случи на тях “?
- Бих им споделил, че това мислят и всички, които са станали жертви… досега, в който не се случи. Самоувереността на пътя е като да караш със завързани очи – чувството за надзор е лъжливо. Никой не е застрахован, тъй като даже да караш рационално, различен може да не го прави. Статистиката не демонстрира „ другите хора “ – тя включва и теб, и мен. Всяка една загуба е можела да бъде предотвратена с повече внимание, самообладание и отговорност. Трябва да разберем, че не сме безсмъртни – и това осъзнаване може да избави живот. Ако даже един човек понижи скоростта след тези думи – значи си е коствало.
- Има ли нещо, което искаш институциите да схванат от теб – не като основател на платформата, а като едно нормално 18-годишно момче?
- Да – желая те да схванат, че младите не са безразлични. Често ни подценяват или ни гледат с съмнение, когато се опитваме да участваме в съществени тематики. Но истината е, че ние също страдаме, когато нещо в обществото не работи – и също имаме хрумвания по какъв начин да го изправим. Искам институциите да стартират да гледат на нас не като на проблем, а като на капацитет. Ако ми беше по-лесно да получа информация, може би още по-рано щях да развия плана. Не желая особено отношение – просто обикновено подпомагане. Всеки един младеж, подсилен в точния момент, може да стане мотор на огромна смяна.
- Ако можеш да кажеш едно изречение на всички водачи в България, какво би било то?
- Моля ви, карайте отговорно – животът ви и този на другите зависи от това. За секунди може да извършите нещо, за което ще съжалявате цялостен живот. Никоя дестинация не си заслужава риска, в случай че няма кой да се прибере. На пътя всички сме свързани – вашето решение се отразява на непознатия до вас. Изберете живот вместо експедитивност. И в никакъв случай не забравяйте: зад всяка злополука има лице, име и семейство.
....
Откакто „ Черна писта “ се появи в интернет, опитите посредством хакерски офанзиви уеб сайтът да бъде свален не стопират. И Мартин, и притежателят на компанията, която му дава безвъзмезден хостинг и домейн – Димитър Димитров, са безапелационни, че няма да се предадат и уеб сайтът ще продължава да действа обикновено, каквото и да им коства това.
А това сигурно е най-силният знак, че една гражданска самодейност, основана от възпитаник, може да промени погледа ни и метода към един от най-големите публични проблеми – пътните произшествия и загубата на човешки животи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ