България вече пое европредседателстото. Ще се справи ли, ще успее

...
България вече пое европредседателстото. Ще се справи ли, ще успее
Коментари Харесай

Историкът академик Константин Косев пред „Труд“: Не дадем ли отпор за третия пол, Европа ще се погуби

България към този момент пое европредседателстото. Ще се оправи ли, ще успее ли да наложи рационално тематиката за Западните Балкани? Как Европа би трябвало да избави себе си да не я сполети ориста на Римската империя. По всички тези въпроси беседваме с един от най-видните български историци акад. Константин Косев . Той ни предлага и една друга версия за гибелта на Христо Ботев.


– Академик Косев, България към този момент пое европредседателството за 6 месеца и разгласи предпочитаната си цел – съдействие и развиване на Западните Балкани. Дойде ли време, когато за Балканите няма да споделят, че са буре с барут, а ние, които живеем на това място, ще си отдъхнем от всички страсти, свързани с така наречен сантиментална историята тук?
– Приоритетната цел, която сме си сложили, е добра. Романтиците и борците за идеали постоянно ги е имало по тези земи. Напълно поддържам напъните на Бойко Борисов и на държавното управление по тази тематика, тъй като различен излаз няма. Обратното е да почнем да се трепем отново. Балканското съдействие е удобно за интернационалната политическа обстановка. Ние постоянно сме били подвластни от нея и тя ни е носила всякога бедствия. Ето и образци – идването на османските турци, въздействието на Германия през XX век – подлагахме си задните елементи на германците и загубихме две войни. Мотивът и при двете беше, че посредством тях ще си върнем някои територии. Но загубихме. След това пристигнаха руснаците с Червената войска – такава беше конюнктурата тогава и нямаше мърдане.

– Но коя е повода да сме толкоз подвластни от конюнктурата?
– Ние сме от дребните нации, които не могат да живеят без настойник. Така е, тъй като нямаме задоволително финансови, стопански и политически запаси, с цел да може сами да се оправим. Без настойник сме изгубени. Висшата форма на дипломация е да умееш да лавираш сред няколко настойника. Някои страни го вършат. Това сполучливо го практикуват Финландия, Швейцария, а преди – Титова Югославия. Тито доста майсторски умееше да смуче и от Запада, и от Изтока, даже се изкара международна мощ – на необвързаните. Сега това се пробват да вършат поляците и унгарците. Те виждат, че без Русия не може. Въпреки че изпитаха на гърба си танковете им, когато пристигна въпрос за ползи, Орбан споделя: Всичко може. И чехите са доста прагматични. Важното е друго: всичко, което се случва през днешния ден, е наследство от събитията към Руско-турската освободителна война.

– Интересно, а за какво мислите по този начин?
– Не се учудвайте, че Балканското председателство е наследството на тази война. Точно тогава се взема решение фундаменталният въпрос за границите на Балканите. Много беше значимо къде ще е Македония, Тракия. Случаят със София да вземем за пример, е абсурден. В англо-руското съглашение през 1878-а се споделя, че границата на Княжество България ще минава по билото на Стара планина. Слава Богу, че влиза и Варна в тези лимити. Но на Берлинския конгрес (1878) се оказва, че София е южно от планината и би трябвало да остане към… Източна Румелия. Руският дипломат в Лондон граф Шувалов е разтревоен съществено от това, само че Бисмарк дава страховит съвет. Той предлага да се цитира немския геолог Хохщетер, съгласно който Ихтиманските възвишения са част от Стара планина по своя скален състав и поради това тази територия може да се счита, че е на север от Балкана. И споделя: „ Ти ще се позовеш на Хохщетер, аз ще те поддържа. ” Така и става – София остава в Княжеството. А в този момент не желаят да създадат даже улица на името на Бисмарк в столицата…

– Идеалът за Санстефанска България не ни напуща към този момент съвсем век и половина. Защо толкоз години не се отхвърляме от него, това не ни ли пречи в общуването със съседите, които също имат своите „ велики ” упоритости?
– Цял век този блян ни крепи. И фантазията за Санстефанска България ни докара три национални произшествия, този блян е една нереалност и не може нищо да ни даде. Накрая към този момент се стигна до такава степен, че не може да имаме никакви искания. Със съседите си би трябвало да живеем заедно, спокойно и в съгласие. Това е общият ни интерес на всички. Да спрем с романтиката, време е за прагматизъм.

– Никой до момента не се е усъмнил в триумфа на европредседателството ни, само че има друго значимо: ще успеем ли да убедим Европа да се съобрази с някои наши визии, а освен да ни постанова какво да вършим?
– Да, ние сме под властта на Европа, само че зад нея крепко стои Съединени американски щати. Те са нейният настойник. Конюнктурата динамично се променя с течение на времето. Зависи по какъв начин оттук нататък ще вървят нещата. Самата Европа просто се топи, разлага се. И в случай че не са Съединени американски щати да я държат… Вижте какво става в Испания, в Англия – комплицирана и объркана е работата.

– Щатите не пречат ли повече, в сравнение с да оказват помощ?
– Засега е по този начин. Нашето държавното управление краткотрайно успокои топката, откакто сключихме с Турция някои спогодби. Има всякакви сведения, които не се знае накъде ще избият. Ето, тези дни Турция закупи оръжие от Русия за 12 милиарда $. Русия си затвърди позициите в Сирия. Тя към този момент не е онази свита Русия, дето търпи удари – стартира да се държи като велика мощ, разсънва се и не е за подценяване. Нещата при нас доста зависят от интернационалната международна обстановка. Тя е доста динамична. За да се впишем по-добре в ситуацията, би трябвало да имаме добра подготовка, да сме доста деликатни, без силови придвижвания и с прагматизъм.

– Нашата външна политика е резултат на дейностите на Борисов, а не на външния министър, който и да е той. Защо?
– В последните години Бойко еволюира доста. Той беше много непохватен първоначално, беше си чист партиец от едновремешна проба. Но в този момент той се преценява с доста работи. Тонът му е разумен – към успокояване и добросъседство на Балканите – с Турция и с Европа. Това е пътят.

– Президентът Румен Радев има доста високо утвърждение измежду българите – това сочат социолозите. Премиерът също е харесван от мнозина. Щом приказваме за обстановка – какво би станало в случай че тя разреши сред тях да има повече синхрон?
– И това ще стане с времето, те двамата понякога се допълват. Но Борисов не може елементарно да преглътне обстоятелството, че Радев е определен с поддръжката на Българска социалистическа партия. И знаете ли – считам, че един интелигентен и властнически деспот е по-добър от всякаква народна власт.

– Сериозно ли? Не ви ли е боязън, че ще ви обвинят за болшевик или Бог знае в какво?
– Е, не, това е смешно. Ще ви дам единствено един образец – Ердоган. Оказа се, че турчинът е много интелигентен водач. Вижте по какъв начин хвърля прахуляк в очите на хората с позволението на дамите да си поставят забрадки. Та това са мнозина от гласоподавателите му и той разчита на тях. Много го е еня него за османлиите! Ердоган си е жив европеец. И драпа за Европа, като единствено се крие зад забрадките на дамите. Той разчита на анадолската маса, която живее по различен метод. Толкова е просто. А малко ли е да даде 3,5 милиона за една българска черква – Желязната, която стана същинско украшение! Успя да спре потока на мигрантите – какво щяхме да вършим 100 000 души?

– Много известни персони предизвестяват, че Европа умира, и мюсюлманите завладяват континента, че християнството умира. Вие виждате ли такава заплаха?
– Опасността я има. И сме безсилни в изискванията на тази наша криворазбрана народна власт, която граничи със разпасаност и потъпкване на законите. Представете си в този момент тук да стартира разбъркване на популацията – то да се слива с непознати детайли. Та тогава етническият състав на българския народ ще се промени. И освен на нас, а и на Европа. В Германия се усеща – мюсюлманите са към този момент 6 милиона. Някой ден може там да пристигна отново някой Хитлер, не дай си Боже. Защото Европа въпреки всичко си има обичаи. Лошото е, че бъркотиите, които Америка сътвори със серията войни, отпуши бутилката и в този момент всякакви африканци и азиатци, изпаднали в тежко състояние, търсят прехранване. И техният път е през Европа. Най-близо и най-сигурно. А ние не сме намерили метод по какъв начин да реагираме против тази инвазия.

– Не се ли отхвърляме самите ние от християнските си знаци вследствие на криворазбрания мултикултурализъм?
– Е, у нас към момента не се усеща. Тук си споделяме „ Весела Коледа! ” даже повече, в сравнение с преди. Вижте какво се случва и то най-много в Източна Европа – следи се усилване на желанието за национална страна. Но всичко ще зависи от това в каква посока ще се развие интернационалната обстановка, кои сили ще получат превъзходство и кои не.

– Сега много гръмогласно се чува гласът на тези, които приказват за така наречен трети пол…
– Ама апелирам ви се! Това е антиприродно събитие, което не може да има вероятност, тъй като е противоестествено.

– Било антидемократично споделят, заплашват да водят дела…
– Ще даваме отпор, в Европа си мълчат, само че това ще ги погуби. Едно време Римската империя е паднала точно поради тази нравствена деградация, и тук върви натам. Упадък, същински крах е това! Какво значи трети пол? Какво е това знамение?! Как ще учим децата, че хората не са мъже и дами, а са просто някакви същества. Това е пагубно. Ако тук сходни зачатъци на държание се спонсорират от всякакви организации извън – би трябвало да се борим, това да не се случва.

– Академик Косев, да сменим посоката на диалога ни. Наскоро, когато чествахме 140 година т рождението на Христо Ботев, вие заявихте пред Българска национална телевизия нещо много забавно и смущаващо – че гибелта на поета бунтовник е била негов сюжет. Какво ви води до такава теза?
– Всички дейности в последните години от живота на поета. Когато Ботев потегля да взе участие във финала на Априлското въстание, е бил безусловно наясно, че то е завършено. Той въобще не взе участие в основаването на четата. Главната му мисъл е ориентирана към това да издаде вестник „ Нова България ”, от който на 6 май 1876 година излиза първият и финален брой. Дотогава той е ангажиран. А четата се готви от дълго време, като се е считало, че тя може би ще се оглави от Панайот Хитов, Филип Тотю или някой от старите войводи. Обаче тъкмо тогава това е невероятно, тъй като БРЦК събира български емигранти за Сърбия – идно е оповестяването на война на Сърбия против Турция. Там са Хитов, Цеко Петров, известните български войводи. Там е Любен Каравелов, подложен напълно в услуга на бъдещата война, която би трябвало да стартира след 2-3 седмици.

– Добре, само че кой тогава е провел четата?
– Организират я хора като Димитър Горов, Таню Стоянов. Известният Димитър Ценов от Свищов – член на БРЦК, който споделя на Ботев, че няма кой да оглави четата. Тогава Ботев му споделя: Аз ще я оглавя. Това не е загадка, написа го на всички места. Вероятно тогава Ботев прави сюжета. Най-преданият му е Георги Апостолов и той разпорежда на него основаването на четата. Апостолов е най-близкият му помощник и приближен приятел, най-възторжен обожател. Предполагам, че той е този, който прави работата на пчеличката – 200 души да бъдат разпределени от къде да се качат на парахода, а Ботев му е помагал с хрумвания. За Ботев едно е ясно – че отива на очевидна крах. Само че, поетът счита и друго – провалянето си е проваляне, само че то би трябвало да бъде по фрапантен метод.

– Такова, че да смае Европа и света?
– Именно – да ги смае, с цел да има политически резултат и дивиденти. Той извършва завета на Левски в духа на неговата идея и тактика. Ако обаче Левски чака да пристигна моментът, то Ботев споделя, че моментът е пристигнал. И дефинира с едно изречение тактиката във в. „ Знаме ”: „ Сега е моментът да вземем присъединяване в съсипването на Турция, в случай че не желаеме да бъдем последни, а може би и забравени при решението на Восточния въпрос. ”

– Но той не може да е знаел, че ще има Цариградска конференция!
– Така е – не знае, само че той я планува. И това е гениалността на политическия лидер – да можеш да предвидиш, че рано или късно ще я има. Но преди този момент би трябвало да се пролее кръв, да се дадат жертви, с цел да може да се интернационализира българския въпрос. И Ботев реализира задачата си. Априлското въстание в действителност сложи българския въпрос в центъра на договарянията. Не единствено, че те не са забравени, ами са преди всичко. И единствено няколко месеца по-късно България възкръсва на картата. Това не е ли достижение!

– Значи вие казвате, че това е български сюжет на няколко луди глави?
– Да, по този начин е. А по какъв начин намирате концепцията 200 души да минат с парахода „ Радецки ” (дори името на този параход е част е от сюжета!) през Дунава и да победят Османската империя? Това е полуда и изобщо никой не го е вярвал, че е допустимо. Най-малко участниците в това дело. Ботев е наясно, че в Третия революционен окръг – Врачанския, ще е мъчно, само че се е надявал, че може би ще има хора, които ще поддържат въстанието.

– Но никой не ги поддържа.
– За страдание. В сюжета е било планувано, че врачани ще въстанат. Но тук Ботев не може да знае, че ситуацията е изменена и там са струпани турски войски – черкези, башибозуци – всичко отива във Враца, поради подготовката по предстоящата Сръбско-турска война. Какво въстание ще прави? Ботев много се отчаял, че никой не идва в четата. Като прибавим и тези овчари, от които взели 3-4 агнета, а те си поискали парите… Това доста го обезсърчило и провокира презрителните му думи: „ И аз за този народ съм тръгнал да се бия… ” И през тези няколко дни от 17 до 20 май Ботев претърпява подобен душевен срив, че целият е бил прошарен. Обувките му са се прокъсали и ходел съвсем необут – за това се наложило да му връзват краката с всякакви парцали. Той се отчайва, какъв брой му е на един стихотворец като него да се отчае!

– Споменахте обаче, че към този сюжет Ботев е вървял от няколко години…
– Това се удостоверява в цялото творчество на Ботев. От 1868 година той мечтае да последва в гибелта Хаджи Димитър. И не инцидентно баладата му стига до такова колосално ентусиазъм, че смайва целия свят. Това най-вече му импонира. И в другите си стихотворения тематиката за саможертвата и гибелта също участва.

– Искате да кажете, че Ботев цялостен живот е пътувал към своята Околчица?
– Да, можем да го кажем по този начин. И в „ На сбогуване ” – това очевидно му е фикс концепция. С едничката цел – за България, като край на въстанието, което би трябвало да постави България на масата на договарянията. И да докара до Българска страна. Така и става. Руско-турската война е неизбежна. И тя води до Освобождението на България. Мечтата на Ботев и Левски се сбъдва.

Нашият посетител


Академик Константин Косев е един от водещите български историци. Роден е през 1937 година в Дупница. Завършва история в СУ. Специализира в Мюнхен и Бон. Зам.-директор на Института по история на БАН и на Единния център по история на Българска академия на науките (1973-1978). Доктор на историческите науки, професор. През 1990 година е министър на националната култура и зам.-председател на Министерски съвет в първото държавно управление на Андрей Луканов. Депутат в VII Велико национално заседание. Преподавател в Софийския университет. Зам. – председател на Българска академия на науките (1996-2007). Автор на доста книги и публикации.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР