Експерти: България трябва да се включи към Европейския план за борба с рака |
България би трябвало да се причисли към Европейския проект за битка с рака, посредством който страната ни има неповторимата опция да преодолее неналичията и минусите в своята онкологична помощ, да сътвори работещи стратегии за скрининг и да сложи на европейско равнище диагностиката и лекуването на злокачествените болести у нас.
Този извод сплоти участниците в конференцията „ Обществени съвещания по правенето на Национален антираков проект 2021-2030 година, която се организира в хибриден формат през днешния ден. Форумът бе иницииран от Асоциацията на пациентите с онкологични болести (АПОЗ) и проведен от Health PR.
Представители на преобладаваща част от заинтригуваните страни в лицето на Българското онкологично научно сдружение (БОНД), Министерството на здравеопазването (МЗ), Европейския парламент (ЕП), фармацевтичната промишленост и пациентите одобриха да има Меморандум за взаимни дейности, който бе възложен на участниците за разискване и ще бъде подписан на идващ стадий.
Чрез него те се ангажират да одобряват абсолютно Европейския проект за битка с рака, да не престават публичните съвещания с всички останали заинтригувани страни, да одобряват направен от специалисти проект за приложението и осъществяването на Европейския проект в България в периоди, синхронизирани с времевата рамка, представена в приложението към европейския документ.
В рамките на 2021 година би трябвало да бъдат признати разпоредбите за пускане на скрининг за ранно разкриване на рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка, рак на простатната жлеза, с наклонност да бъдат включени и останалите онкологични болести, съгласно експертните рекомендации.
„ Европейският проект за битка с рака е политически ангажимент. Затова с него се занимават освен изтъкнати лекари и здравни специалисти, само че и членове на Екологичен потенциал. Неговата цел е да обърне наклонността на непрекъснатото увеличение на раковите болести. През 2020 година 2,7 млн. души в Европейски Съюз са чули диагнозата рак, а други 1,3 млн. души са умряли от заболяването. Така че, в случай че не предприемем бързи и решителни дейности в този момент, се чака случаите на ракови болести да набъбнат с 24% до 2035 година Резултатът от всичко това ще бъде, че ракът ще стане водещата причина за гибел в Европейски Съюз “, споделя евродепутатът Андрей Слабаков, зам.-координатор в Специалната комисия за битка с рака (ВЕСА) в Екологичен потенциал, в свое мнение за форума.
Той обрисува 3 съществени детайла на европейския проект: възстановяване на ранното разкриване на ракови заболявания; еднакъв достъп до диагностика и лекуване на ракови болести, като тук:
„ Идеята е да няма разлика дали един пациент се лекува в България или във Франция “, изясни Слабаков; възстановяване на качеството на живот на болните от рак и претърпелите болестта. Той добави, че Европейският проект за битка с рака ще разполага с финансиране в размер на 4 милиарда евро, в това число 1,25 милиарда евро от бъдещата стратегия „ Европейски Съюз в поддръжка на здравето “.
Проф. Асен Дудов, председател на БОНД, шеф на Клиниката по здравна онкология в „ Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „ Младост “ показа главните стълбове на европейския проект.
Първият е предварителната защита и включва съответни дейности и надзор във връзка с рискови фактори като тютюнопушенето, потреблението на алкохол, мощно химизирани храни и др .
„ В Европейския проект се плануват да вземем за пример промени в акцизите на тези артикули, за които знаем, че дисциплинират доста българина. Идеята е парите от тези акцизи да отиват за опазване на здравето, както е в Съединени американски щати “, изясни проф. Дудов.
Вторият дирек са скрининговите стратегии, посредством които да се обезпечи надзор върху таргетни групи за избраните онкозаболявания .
„ За да има резултат скринингът, той би трябвало да бъде национална политика “, разяснява проф. Дудов.
Навременното, високотехнологично диагностициране и високотехнологично лекуване са в третия дирек и са в основата на антираковия проект, означи проф. Дудов. В това направление са дадени 97 милиарда евро в страните от Европейски Съюз единствено за 1 година, добави той.
Четвъртият дирек включва качеството на живот и посредством грижите за онкопациентите, в това число в терминалните стадии на болесттите.
" Тук българската страна е огромен дебитор на пациентите, защото палиативните грижи у нас са неразвити и дефицитни, споделиха специалисти и пациенти на конференцията. Всички групи пациенти би трябвало да бъдат равнопоставени, а не да се разграничават тези за палиативни грижи това би било геноцид, който съществува у нас в последните 20 година ", сподели проф. Дудов.
Започнахме диалози с Министерство на регионалното развитие, с цел да осигурим и нужната инфраструктура за палиативни грижи по места, сподели Лидия Чорбанова.
Проф. Галина Куртева, шеф на Клиниката по здравна онкология в Университетската профилирана болница по онкология в София, означи, че във всеки дирек по проекта имаме големи дефицити, по които би трябвало да работим.
Д-р Камен Недев, шеф на активност брахитерапия в „ Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост “, подчертава върху нуждата да се промотира имунизацията на девойките, младите дами и момчетата против човешки папилома вирус, която е подценена в България.
„ България е на едно от последните места по ранно разкриване на простатния карцином, оттова и резултатите от лекуването са най-лошите в Европа “, сподели още доктор Недев.
Доц. Павел Бочев, шеф на Клиниката по ядрена медицина в „ Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „ Младост “, описа за постигнатото през годините в Европейски Съюз във връзка с йонизиращата медицина и снабдяването с радиоизотопи. Работи се върху понижаване на дозите за пациентите от облъчващи субстанции въведени са мониториращи стратегии в лечебните заведения.
Експертите се сплотиха към основната роля на пациентските организации за информирането на обществеността за изгодата от скрининга, което да предхожда въвеждането му.
В подтекста на образуването на вярно отношение към здравето всеки миг ще започва взаимна самодейност на Министерство на здравеопазването и МОН, заложена в Плана за възобновяване въвеждане на час по здраве в учебните заведения.
Този извод сплоти участниците в конференцията „ Обществени съвещания по правенето на Национален антираков проект 2021-2030 година, която се организира в хибриден формат през днешния ден. Форумът бе иницииран от Асоциацията на пациентите с онкологични болести (АПОЗ) и проведен от Health PR.
Представители на преобладаваща част от заинтригуваните страни в лицето на Българското онкологично научно сдружение (БОНД), Министерството на здравеопазването (МЗ), Европейския парламент (ЕП), фармацевтичната промишленост и пациентите одобриха да има Меморандум за взаимни дейности, който бе възложен на участниците за разискване и ще бъде подписан на идващ стадий.
Чрез него те се ангажират да одобряват абсолютно Европейския проект за битка с рака, да не престават публичните съвещания с всички останали заинтригувани страни, да одобряват направен от специалисти проект за приложението и осъществяването на Европейския проект в България в периоди, синхронизирани с времевата рамка, представена в приложението към европейския документ.
В рамките на 2021 година би трябвало да бъдат признати разпоредбите за пускане на скрининг за ранно разкриване на рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка, рак на простатната жлеза, с наклонност да бъдат включени и останалите онкологични болести, съгласно експертните рекомендации.
„ Европейският проект за битка с рака е политически ангажимент. Затова с него се занимават освен изтъкнати лекари и здравни специалисти, само че и членове на Екологичен потенциал. Неговата цел е да обърне наклонността на непрекъснатото увеличение на раковите болести. През 2020 година 2,7 млн. души в Европейски Съюз са чули диагнозата рак, а други 1,3 млн. души са умряли от заболяването. Така че, в случай че не предприемем бързи и решителни дейности в този момент, се чака случаите на ракови болести да набъбнат с 24% до 2035 година Резултатът от всичко това ще бъде, че ракът ще стане водещата причина за гибел в Европейски Съюз “, споделя евродепутатът Андрей Слабаков, зам.-координатор в Специалната комисия за битка с рака (ВЕСА) в Екологичен потенциал, в свое мнение за форума.
Той обрисува 3 съществени детайла на европейския проект: възстановяване на ранното разкриване на ракови заболявания; еднакъв достъп до диагностика и лекуване на ракови болести, като тук:
„ Идеята е да няма разлика дали един пациент се лекува в България или във Франция “, изясни Слабаков; възстановяване на качеството на живот на болните от рак и претърпелите болестта. Той добави, че Европейският проект за битка с рака ще разполага с финансиране в размер на 4 милиарда евро, в това число 1,25 милиарда евро от бъдещата стратегия „ Европейски Съюз в поддръжка на здравето “.
Проф. Асен Дудов, председател на БОНД, шеф на Клиниката по здравна онкология в „ Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „ Младост “ показа главните стълбове на европейския проект.
Първият е предварителната защита и включва съответни дейности и надзор във връзка с рискови фактори като тютюнопушенето, потреблението на алкохол, мощно химизирани храни и др .
„ В Европейския проект се плануват да вземем за пример промени в акцизите на тези артикули, за които знаем, че дисциплинират доста българина. Идеята е парите от тези акцизи да отиват за опазване на здравето, както е в Съединени американски щати “, изясни проф. Дудов.
Вторият дирек са скрининговите стратегии, посредством които да се обезпечи надзор върху таргетни групи за избраните онкозаболявания .
„ За да има резултат скринингът, той би трябвало да бъде национална политика “, разяснява проф. Дудов.
Навременното, високотехнологично диагностициране и високотехнологично лекуване са в третия дирек и са в основата на антираковия проект, означи проф. Дудов. В това направление са дадени 97 милиарда евро в страните от Европейски Съюз единствено за 1 година, добави той.
Четвъртият дирек включва качеството на живот и посредством грижите за онкопациентите, в това число в терминалните стадии на болесттите.
" Тук българската страна е огромен дебитор на пациентите, защото палиативните грижи у нас са неразвити и дефицитни, споделиха специалисти и пациенти на конференцията. Всички групи пациенти би трябвало да бъдат равнопоставени, а не да се разграничават тези за палиативни грижи това би било геноцид, който съществува у нас в последните 20 година ", сподели проф. Дудов.
Започнахме диалози с Министерство на регионалното развитие, с цел да осигурим и нужната инфраструктура за палиативни грижи по места, сподели Лидия Чорбанова.
Проф. Галина Куртева, шеф на Клиниката по здравна онкология в Университетската профилирана болница по онкология в София, означи, че във всеки дирек по проекта имаме големи дефицити, по които би трябвало да работим.
Д-р Камен Недев, шеф на активност брахитерапия в „ Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост “, подчертава върху нуждата да се промотира имунизацията на девойките, младите дами и момчетата против човешки папилома вирус, която е подценена в България.
„ България е на едно от последните места по ранно разкриване на простатния карцином, оттова и резултатите от лекуването са най-лошите в Европа “, сподели още доктор Недев.
Доц. Павел Бочев, шеф на Клиниката по ядрена медицина в „ Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „ Младост “, описа за постигнатото през годините в Европейски Съюз във връзка с йонизиращата медицина и снабдяването с радиоизотопи. Работи се върху понижаване на дозите за пациентите от облъчващи субстанции въведени са мониториращи стратегии в лечебните заведения.
Експертите се сплотиха към основната роля на пациентските организации за информирането на обществеността за изгодата от скрининга, което да предхожда въвеждането му.
В подтекста на образуването на вярно отношение към здравето всеки миг ще започва взаимна самодейност на Министерство на здравеопазването и МОН, заложена в Плана за възобновяване въвеждане на час по здраве в учебните заведения.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ