Ајде да разговараме: Какво може да отпуши блокажа с Македония
България би трябвало да се откаже от упоритостта да наложи напълно своя исторически роман на Македония От Северна Македония се чакат действителни стъпки вместо да се уповава на външен напън над България Гражданското общество в двете страни би трябвало да бъде въвлечено в договарянията, с цел да има действително доближаване Дали България да вдигне ветото си за започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз на Република Северна Македония (а с нея и на Албания) най-вероятно ще се окаже идващият огромен политически конфликт в ръководещата коалиция. Докато " Демократична България " и " Продължаваме промяната " по-скоро поддържат повдигане на ветото и доближаване на културна и икономическа основа, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, дружно с президента Румен Радев, който мощно се засилва по тематиката през последните седмици, са срещу всевъзможен компромис по досегашните червени линии в българската позиция. И в Северна Македония, и в България историческата страна на договарянията сред двете страни има мощно прочувствено отражение. В сегашната политическа обстановка в България свалянето на ветото би донесло и негативи заради нарасналите националистически настроения и по този начин се трансформира и в сериозен партиен въпрос.Блокажът и от двете страни наподобява непробиваем. През уикенда да вземем за пример стана ясно, че се отсрочва взаимно съвещание сред държавните управления на двете страни, защото липсва контрактуван документ, който да покаже прогрес по договарянията сред тях, сподели пред Българска национална телевизия началникът на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова. От другата страна пък България за следващ път се сблъсква с ултимативно говорене - предходната седмица македонският външен министър Буяр Османи разгласи, че месец юни ще бъде надали не " последният късмет за нормализиране на връзките " сред двете страни, след което Северна Македония би била принудена да се концентрира повече върху политиките си вкъщи.Именно заради неналичието на формален прогрес при започване на май в двете страни беше учреден Българо-македонски клуб за другарство, в който членуват видни интелектуалци и от двете страни на западната ни граница. Целта им е посредством културна дипломация и взаимни събития да намерят общ език и вероятни взаимни отстъпки, там където институциите не съумяват към този момент 3 години. По тематиката беседваме със съучредителя на клуба доцент Стефан Дечев, историк и учител в в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет. Във вторник, 17 май, по тематиката ще приказваме и с някогашния министър председател на Македония и някогашен основен договарящ с България Владо Бучковски, който е измежду съучредителите на клуба за другарство от македонската страна. Как се стигна до настоящия блокаж?
Самото сключване на контракта за добросъседство от 1 август 2017 година сред министър председателите Зоран Заев и Бойко Борисов потегли от другата мотивация, която имат двете страни. Мотивацията на тогава Република Македония е да стане член на НАТО и да стартира договаряния за бъдещо участие на Европейски Съюз. Докато България преглежда контракта като момента България да покаже на македонското общество историческата истина, която е била скрита в продължение на десетилетия, както в комунистическа Югославия, по този начин и по времето след провъзгласяването на независимостта през 1991 година
Реклама
Тръгвайки от тези две разнообразни позиции в действителност двете страни, най-много министър председателите им, избягваха острото слагане на въпросите, а историческата комисия, основана поради контракта, беше извадена пред скоби. Тъй като съществуват два преобладаващи устойчиви исторически разкази в едната и в другата страна, в последна сметка се стигна до сегашната злополука. Която пък от своя страна идва от трудно-скривания метод на българската страна, че 100% от истината е на българска страна и македонците просто би трябвало да я признаят. От македонската страна пък я има концепцията, че би могъл да мине целият преговорен развой без корекции в историческия роман, защото въпросите за предишното не съставляват част от Копенхагенските критерии за участие на Европейски Съюз - този въпрос да се избегне.
Какво оправда основаването на българо-македонския клуб за другарство и по какъв начин смятате да постигнете задачите си?
В учредителната ни харта ясно слагаме три доста съществени диагнози на нашите връзки. На първо място, Рамковата позиция на българското държавно управление от октомври 2019 година, последвалата я декларация на българския парламент и гласуваната дълго по-късно декларация от македонското заседание, от позиция на актуалните филантропични и обществени науки или на актуалната историография, и двата документа настояват неща, които е невероятно да бъдат правилни. И двете позиции са повече някаква сантиментална национална идеология в сравнение с теоретичен взор. Това е резултат от другите две диагнози, които ние слагаме.
На второ място, преобладаващата част от представителите на филантропичните и обществените науки, в това число историографията, както в България, по този начин и в Македония, са последователи на едностранчиви и остарели разбирания, които построяват по-скоро сантиментална национална идеология, в сравнение с да проучват в последна сметка методите, по които са се основали двете страни и двете днешни модерни народи. Този метод е намерил отражение в просветителните системи и е основал настройки на голямата част от представителите на медиите. Така на трето място виждаме преобладаване на националистическите гласове в медийната среда и в едната, и в другата страна. Тези три диагнози взети вкупом пречат на доближаването и на това преговорния развой да протича обикновено, да има откровен разговор, да има доближаване на позициите.
Клубът за другарство ще организира събития най-малкото два пъти месечно, един път в България, един път в Македония, което да докара до начало на разговора, до взаимно опознаване и оттова към този момент до доближаване и откровено добросъседство. Стартираме с две събития, които би трябвало да проведем до 24 май. Първото е на 16 май в София. Това е колекция на клуба, която ще бъде под надпис: " Българо-македонските връзки 2018-2022 година: проблеми, триумфи, провали, вероятности ". По към половин час ще си разделим двамата с Любчо Георгиевски, по-късно ще оставим време за свободна полемика както на членове на клуба, по този начин и на представители на медиите. Предвижда се Любчо Георгиевски да даде изявленията на три-четири разнообразни медии. Надяваме се това да бъде старт на действителната активност на клуба. И оттук насетне участия в медиите и на двете страни от представители на клуба, в които обясняваме ясно задачите, които сме си сложили.
Реклама През последните четири години бяха извършени доста срещи, сред историци и политици от двете страни, подписаха се редица меморандуми. Какво ще трансформират още няколко общи срещи при досегашната липса на прогрес?
Това е и една от аргументите да се сътвори клуба. Правителствата не работят добре с медиите в съответните страни, не показват своите позиции, нещата някак си вървят в дипломатическите коридори. Ние желаеме да ги изведем в областта на гражданското общество в едната и в другата страна, в областта на културната дипломация. Второто събитие ще бъде на 21-22 май, следва разкриване в Скопие на галерия на български карикатури с " Прас Прес ", в това число и на карикатури, които отразяват българо-македонските връзки през последните години. Там също ще бъдат поканени членовете на клуба и македонските медии. Бихме желали представители на клуба да посетят и Бигорския манастир, защото е известно, че монасите от манастира приветстваха контракта за добросъседство от август 2017 година и бяха едни от дейните поддръжници на политиката на Зоран Заев за доближаване с България. Смятаме, че това би дало още един подтик на доближаването сред нашите две страни.
БНР писаха за концепция на клуба за създаване на " историческа комисия " в сянка на същинската. Защо е нужна?Става дума за опит за създаване на различна историческа комисия. По време на конференцията на 3 май сътрудника историк от Скопие Драган Зайковски загатна, че вижда тази комисия като един опит след всяка среща да се прави разбор на същите проблеми, обсъждани от формалната междудържавна комисия и по този метод може би да допринесем за отпушване на този развой. Заедно с това предвиждаме да организираме надлежно научни прояви, в които да каним непознати експерти по Балканите, с цел да имаме опцията да чуем тяхната позиция. Може би в един случай няма да се хареса на македонската страна, в други случаи на българската според от казуса. Мисля, че бихме могли да стигнем до взаимно допустими позиции.
Драган Зайковски сподели нещо доста значимо на конференцията на 3 май - че процесите, които са протекли, са приключени. Ние в този момент можем да ги проучваме и да ги представим правдоподобно на едното и на другото общество, само че опитите от българската страна надали не да се връща този развой назад и да се сътвори усещане, че занапред би трябвало да се разиграят Балканската, Първата международна война, Втората международна война и този път към този момент с победа на България, няма да докара до нищо положително. Ако обаче желаеме да не господства досегашния македонски роман за двата народа като най-големи врагове, които в никакъв случай не са имали нищо общо в предишното, това към този момент е нещо напълно друго.
Българската позиция в договарянията се трансформира непрестанно през последните три години. Какво тъкмо желае България от Република Северна Македония сега?
Когато се споделя ще напусне ли България рамковата позиция на Народното събрание от октомври 2019 година или тя ще остане непроменена, на процедура рамковата позиция от дълго време е напусната. Когато свърши КСНС през януари аз останах с усещането, че да, отбраната на правата на българите е основна, само че не държим безусловно до юни те да бъдат вписани в македонската Конституция (каквото е настояването " +1 " на президента Румен Радев в пакета " 5+1 " от юли 2021 година, бел. ред.). В идващите няколко дни се оказа, че не било по този начин. Остава си настояването и в този момент някак си то беше изведено като главно изискване за рухване на ветото. Наскоро президентът даже дефинира пакета претенции като " 1+5 ". Това искане изскочи на напред във времето, защото самата рамкова позиция и декларацията на Народното събрание съставляват израз на преобладаващите показа в историографията и езикознанието, само че няма по какъв начин да бъдат подведени под Копенхагенските критерии за участие в Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Право 3 Войната в Украйна 1 Транспорт 2 Право 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Войната в Украйна Реклама
Колкото до историческата комисия (успехът й също е измежду формалните български условия, бел. ред.), има различен мотив, който се употребява от македонска страна особено. Други комисии сред България и Северна Македония по други проблеми, когато са заседавали, са почнали при започване на 70-те и чак към 2010 година са стигнали до някакви общи позиции. Вярно е, че тази историческа комисия се основава 2018 година, само че има развиване на науката и струпване на доста опит и е добре той да бъде употребен вместо тази комисия да заседава още 40 година
Трябва ли експертната историческа полемика да бъде водеща в българската външна политика?
Тя би трябвало да се случва паралелно и да не бъде решаващата за това какво ще вършат държавните управления. Това е вън от всякакво подозрение.
Какво би трябвало да се промени от македонската страна съгласно вашия клуб?
От македонската страна би трябвало да се създадат някои действителни стъпки във връзка с всичко, за което говорихме, и което в действителност се припокрива с Копенхагенските критерии. Не би трябвало също да се основава усещането, че в действителност вместо да реализира разговор със София македонската страна се пробва да работи по една линия, че " ние по Копенхагенските критерии сме изпълнили всичко и в действителност главният инструмент, посредством който ние ще вървим напред е посредством напън върху Западните сътрудници на България ".
Има два стандарта, които би трябвало просто да изчезнат. Това са българският стандарт, че там всичко просто е изкуствено, няма такава нация и така нататък, а македонският е, че едно време България е слушала Москва, а в този момент ще слуша Брюксел, Берлин, Париж, Вашингтон. Очевидно е, че това не проработва по метода, който са очаквали.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Самото сключване на контракта за добросъседство от 1 август 2017 година сред министър председателите Зоран Заев и Бойко Борисов потегли от другата мотивация, която имат двете страни. Мотивацията на тогава Република Македония е да стане член на НАТО и да стартира договаряния за бъдещо участие на Европейски Съюз. Докато България преглежда контракта като момента България да покаже на македонското общество историческата истина, която е била скрита в продължение на десетилетия, както в комунистическа Югославия, по този начин и по времето след провъзгласяването на независимостта през 1991 година
Реклама
Тръгвайки от тези две разнообразни позиции в действителност двете страни, най-много министър председателите им, избягваха острото слагане на въпросите, а историческата комисия, основана поради контракта, беше извадена пред скоби. Тъй като съществуват два преобладаващи устойчиви исторически разкази в едната и в другата страна, в последна сметка се стигна до сегашната злополука. Която пък от своя страна идва от трудно-скривания метод на българската страна, че 100% от истината е на българска страна и македонците просто би трябвало да я признаят. От македонската страна пък я има концепцията, че би могъл да мине целият преговорен развой без корекции в историческия роман, защото въпросите за предишното не съставляват част от Копенхагенските критерии за участие на Европейски Съюз - този въпрос да се избегне.
Какво оправда основаването на българо-македонския клуб за другарство и по какъв начин смятате да постигнете задачите си?
В учредителната ни харта ясно слагаме три доста съществени диагнози на нашите връзки. На първо място, Рамковата позиция на българското държавно управление от октомври 2019 година, последвалата я декларация на българския парламент и гласуваната дълго по-късно декларация от македонското заседание, от позиция на актуалните филантропични и обществени науки или на актуалната историография, и двата документа настояват неща, които е невероятно да бъдат правилни. И двете позиции са повече някаква сантиментална национална идеология в сравнение с теоретичен взор. Това е резултат от другите две диагнози, които ние слагаме.
На второ място, преобладаващата част от представителите на филантропичните и обществените науки, в това число историографията, както в България, по този начин и в Македония, са последователи на едностранчиви и остарели разбирания, които построяват по-скоро сантиментална национална идеология, в сравнение с да проучват в последна сметка методите, по които са се основали двете страни и двете днешни модерни народи. Този метод е намерил отражение в просветителните системи и е основал настройки на голямата част от представителите на медиите. Така на трето място виждаме преобладаване на националистическите гласове в медийната среда и в едната, и в другата страна. Тези три диагнози взети вкупом пречат на доближаването и на това преговорния развой да протича обикновено, да има откровен разговор, да има доближаване на позициите.
Клубът за другарство ще организира събития най-малкото два пъти месечно, един път в България, един път в Македония, което да докара до начало на разговора, до взаимно опознаване и оттова към този момент до доближаване и откровено добросъседство. Стартираме с две събития, които би трябвало да проведем до 24 май. Първото е на 16 май в София. Това е колекция на клуба, която ще бъде под надпис: " Българо-македонските връзки 2018-2022 година: проблеми, триумфи, провали, вероятности ". По към половин час ще си разделим двамата с Любчо Георгиевски, по-късно ще оставим време за свободна полемика както на членове на клуба, по този начин и на представители на медиите. Предвижда се Любчо Георгиевски да даде изявленията на три-четири разнообразни медии. Надяваме се това да бъде старт на действителната активност на клуба. И оттук насетне участия в медиите и на двете страни от представители на клуба, в които обясняваме ясно задачите, които сме си сложили.
Реклама През последните четири години бяха извършени доста срещи, сред историци и политици от двете страни, подписаха се редица меморандуми. Какво ще трансформират още няколко общи срещи при досегашната липса на прогрес?
Това е и една от аргументите да се сътвори клуба. Правителствата не работят добре с медиите в съответните страни, не показват своите позиции, нещата някак си вървят в дипломатическите коридори. Ние желаеме да ги изведем в областта на гражданското общество в едната и в другата страна, в областта на културната дипломация. Второто събитие ще бъде на 21-22 май, следва разкриване в Скопие на галерия на български карикатури с " Прас Прес ", в това число и на карикатури, които отразяват българо-македонските връзки през последните години. Там също ще бъдат поканени членовете на клуба и македонските медии. Бихме желали представители на клуба да посетят и Бигорския манастир, защото е известно, че монасите от манастира приветстваха контракта за добросъседство от август 2017 година и бяха едни от дейните поддръжници на политиката на Зоран Заев за доближаване с България. Смятаме, че това би дало още един подтик на доближаването сред нашите две страни.
БНР писаха за концепция на клуба за създаване на " историческа комисия " в сянка на същинската. Защо е нужна?Става дума за опит за създаване на различна историческа комисия. По време на конференцията на 3 май сътрудника историк от Скопие Драган Зайковски загатна, че вижда тази комисия като един опит след всяка среща да се прави разбор на същите проблеми, обсъждани от формалната междудържавна комисия и по този метод може би да допринесем за отпушване на този развой. Заедно с това предвиждаме да организираме надлежно научни прояви, в които да каним непознати експерти по Балканите, с цел да имаме опцията да чуем тяхната позиция. Може би в един случай няма да се хареса на македонската страна, в други случаи на българската според от казуса. Мисля, че бихме могли да стигнем до взаимно допустими позиции.
Драган Зайковски сподели нещо доста значимо на конференцията на 3 май - че процесите, които са протекли, са приключени. Ние в този момент можем да ги проучваме и да ги представим правдоподобно на едното и на другото общество, само че опитите от българската страна надали не да се връща този развой назад и да се сътвори усещане, че занапред би трябвало да се разиграят Балканската, Първата международна война, Втората международна война и този път към този момент с победа на България, няма да докара до нищо положително. Ако обаче желаеме да не господства досегашния македонски роман за двата народа като най-големи врагове, които в никакъв случай не са имали нищо общо в предишното, това към този момент е нещо напълно друго.
Българската позиция в договарянията се трансформира непрестанно през последните три години. Какво тъкмо желае България от Република Северна Македония сега?
Когато се споделя ще напусне ли България рамковата позиция на Народното събрание от октомври 2019 година или тя ще остане непроменена, на процедура рамковата позиция от дълго време е напусната. Когато свърши КСНС през януари аз останах с усещането, че да, отбраната на правата на българите е основна, само че не държим безусловно до юни те да бъдат вписани в македонската Конституция (каквото е настояването " +1 " на президента Румен Радев в пакета " 5+1 " от юли 2021 година, бел. ред.). В идващите няколко дни се оказа, че не било по този начин. Остава си настояването и в този момент някак си то беше изведено като главно изискване за рухване на ветото. Наскоро президентът даже дефинира пакета претенции като " 1+5 ". Това искане изскочи на напред във времето, защото самата рамкова позиция и декларацията на Народното събрание съставляват израз на преобладаващите показа в историографията и езикознанието, само че няма по какъв начин да бъдат подведени под Копенхагенските критерии за участие в Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Право 3 Войната в Украйна 1 Транспорт 2 Право 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Войната в Украйна Реклама
Колкото до историческата комисия (успехът й също е измежду формалните български условия, бел. ред.), има различен мотив, който се употребява от македонска страна особено. Други комисии сред България и Северна Македония по други проблеми, когато са заседавали, са почнали при започване на 70-те и чак към 2010 година са стигнали до някакви общи позиции. Вярно е, че тази историческа комисия се основава 2018 година, само че има развиване на науката и струпване на доста опит и е добре той да бъде употребен вместо тази комисия да заседава още 40 година
Трябва ли експертната историческа полемика да бъде водеща в българската външна политика?
Тя би трябвало да се случва паралелно и да не бъде решаващата за това какво ще вършат държавните управления. Това е вън от всякакво подозрение.
Какво би трябвало да се промени от македонската страна съгласно вашия клуб?
От македонската страна би трябвало да се създадат някои действителни стъпки във връзка с всичко, за което говорихме, и което в действителност се припокрива с Копенхагенските критерии. Не би трябвало също да се основава усещането, че в действителност вместо да реализира разговор със София македонската страна се пробва да работи по една линия, че " ние по Копенхагенските критерии сме изпълнили всичко и в действителност главният инструмент, посредством който ние ще вървим напред е посредством напън върху Западните сътрудници на България ".
Има два стандарта, които би трябвало просто да изчезнат. Това са българският стандарт, че там всичко просто е изкуствено, няма такава нация и така нататък, а македонският е, че едно време България е слушала Москва, а в този момент ще слуша Брюксел, Берлин, Париж, Вашингтон. Очевидно е, че това не проработва по метода, който са очаквали.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ