Moody`s: Приемането на еврото е положително за кредитния рейтинг на България
Малкият размер на стопанската система на България се компенсира частично от релативно високите равнища на приходи, макар че застаряването на популацията и слабата инфраструктура съставляват структурни стопански недостатъци. Това се показва в периодическия обзор на рейтинга на България от интернационалната организация „ Мудис “ (Moody's), оповестен на интернет страницата й. От организацията прецизират, че актуалната обява не афишира деяние по кредитен рейтинг и не е индикация за това дали в близко бъдеще е евентуално да бъде подхванато деяние по кредитен рейтинг.
Според „ Мудис “ кредитният профил на България отразява ниското, само че възходящо задължение на държавния дълг и високата дарба за обслужване на дълга. Членството в Европейския съюз (ЕС, с рейтинг „ Aaa “ със постоянна перспектива) и еврозоната поддържа институциите и силата на ръководството, макар че контролът над корупцията остава доста предизвикателство, отбелязва „ Мудис “.
От рейтинговата организация показват, че приемането на еврото от 1 януари 2026 година е позитивно за кредитния рейтинг на България, само че главните изгоди, като премахването на валутния риск за дълга, деноминиран в евро, към този момент са регистрирани в рейтинга „ Baa1 “ на България.
Според обявата това, че българското държавно управление е подало оставка през декември 2025 година след всеобщи митинги в София и други градове, е сигнал, че аргументите за вътрешната политическа неустойчивост, която тормози България от началото на 2020 година, не са решени.
Непосредствен риск вследствие на политическата неустойчивост е заплахата от усложнения в осъществяването на промените и капиталовите цели по Плана за възобновяване и резистентност до крайния период през август 2026 година, съгласно организацията. От „ Мудис “ предвиждат, че две трети от оставащите средства в границите на четвъртия и петия транш, които възлизат на към 2,5 милиарда евро (малко над 2 % от Брутният вътрешен продукт за 2026 г.), ще бъдат изплатени.
От организацията чакат равнището на държавният дълг по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) да се усили над 30 % през 2026 година, като последователно доближи 37 % до 2030 година, по отношение на към 24 % през 2024 година.
Това ще бъде обусловено от комбинацията от продължаващ недостиг от към 3 % от Брутният вътрешен продукт и финансови инжекции в държавните предприятия. Въпреки забележителното нарастване, дълговото задължение на държавното управление ще остане под междинната стойност, присъща за рейтинга „ Baa1 “, а индикаторите за дарба за обслужване на дълга ще останат доста по-силни от междинната стойност за рейтинга.
Основания за повишение на рейтинга на страната могат да са налице при доказателства за усъвършенствана институционална успеваемост при използването на структурни промени и фискална политика, водеща до по-умерено намаляване на фискалните индикатори на държавното управление, в сравнение с се чакат.
От друга страна кредитната организация регистрира, че учредения за намаление на рейтинга биха се следили при значително и трайно утежняване на основни фискални индикатори и в случай че икономическият напредък доста остане под упованията за средносрочния и дълготрайния евентуален напредък.
