БАН: Търговската война на САЩ ще има косвен ефект върху българския износ
България би трябвало да създава повече продукция с добавена стойност, съгласно икономистите от Българска академия на науките.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Иван Кръстев: Европа би трябвало да потвърди силата си в обстановка, в която всички желаят да я разделят
Политологът пред " Капитал "
6 юли 2018
България е в международния топ 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло
Страната се издига с една позиция до 61-о място измежду международните експортьори през 2017 година, сочи отчет на БСК
1 юли 2018
Европейски Съюз и Китай се сплотиха срещу комерсиалния протекционизъм
Агресивните дейности на Вашингтон накахараха Пекин и Брюксел да си подадат ръка и предизвестиха за международна криза
26 юни 2018
Продажбите на пшеница покачват износа към Европейски Съюз през март
Експортът към трети страни отбелязва годишен спад за четвърти следващ месец
11 юни 2018
Българска академия на науките: Имотният пазар и държавните сдружения носят риск
Икономиката е толкоз уязвима на външни шокове, колкото преди рецесията
5 юни 2018 Българският експорт ще усети косвено следствията от комерсиалната война, която се води от Съединени американски щати сега. Според разбор на икономическото ведомство индиректно може да бъдат наранени сред 120 и 170 компании в страната, най-вече поддоставчици в региона на електрониката и електротехниката.
Пречка пред развиването на българския експорт е и неналичието на вложения в стопанската система, както и преобладаващото произвеждане на продукция с ниска добавена стойност. Затова съгласно икономисти от Българска академия на науките напъните на страната и бизнеса би трябвало да са съсредоточени върху повишение на добавената стойност, стана ясно по време на кръгла маса, проведена от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
Косвената щета от протекционизма
Участниците в полемиката показаха протекционизма като главен проблем пред търговията в международен мащаб. Тук влизат както комерсиалните мита, наложени от страна на Съединени американски щати, които доведоха и до ответни ограничения от страна на Китай и Европа, по този начин и Brexit. Така да вземем за пример зам.-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов отбелязва, че ведомството му е разпознало 396 дейни спънки пред търговията на Европейски Съюз с трети страни през 2017 година, до момента в който година по-рано те са били с 20 по-малко.
Като цяло за страната не се чакат огромни директни отрицателни резултати от митата на Съединени американски щати, защото размерът на търговията с страната е релативно дребен. Същевременно обаче България е подвластна от огромните европейски пазари и компании в ролята на поддоставчик. От тази позиция косвените отрицателни резултати за българската стопанска система от комерсиалните ограничавания може да са основни, стана ясно от думите на Лъчезар Борисов. Мнението му за мащаба на директните и косвените отрицателни резултати споделя и доцент Даниела Бобева от Българска академия на науките, като показва, че междинните артикули, които създава България за европейските компании, са тъкмо в засегнатите от митата браншове.
Възможностите
Зам.-министърът Борисов смята, че дигитализацията и електронната търговия са един фактор, който може да се опълчи на протекционизма. Допълнително той означи, че се чака България да форсира икономическия си напредък до 3.9-4% през 2018 година, макар протекционистичните ограничения. Според него страната може да се възползва от комерсиалните ограничавания. Така да вземем за пример компании, които изпитват компликации поради протекционизма, могат да заповядат в България, увеличавайки по този метод конкурентоспособността си посредством евтините работна ръка и материали.
Търсят се хора и вложители
България няма да бъде съществено наранена от комерсиалните ограничавания, е мнението и на Валентин Василев, някогашен министър на туризма и търговията в кабинета на Иван Костов. Според него фокусът би трябвало да е върху непознатите вложители, или по-скоро тяхната липса. " Нужни са вложители, които идват с пазарите си ", разяснява той. На въпроса за какво такива хора не идват, той показва към огромният проблем на бизнеса като цяло в страната - демографската рецесия и неналичието на работна ръка. Така Василев образува следната връзка - с цел да пораства износът е нужно производство; а с цел да пораства производството са нужни хора.
Едно от провокациите пред българският експорт е производството на продукция с ниска добавена стойност. Усилията на страната и бизнеса би трябвало да са съсредоточени върху повишение на добавената стойност, излиза наяве от думите на Едуард Маринов от Българска академия на науките по време на кръглата маса.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Иван Кръстев: Европа би трябвало да потвърди силата си в обстановка, в която всички желаят да я разделят
Политологът пред " Капитал "
6 юли 2018
България е в международния топ 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло
Страната се издига с една позиция до 61-о място измежду международните експортьори през 2017 година, сочи отчет на БСК
1 юли 2018
Европейски Съюз и Китай се сплотиха срещу комерсиалния протекционизъм
Агресивните дейности на Вашингтон накахараха Пекин и Брюксел да си подадат ръка и предизвестиха за международна криза
26 юни 2018
Продажбите на пшеница покачват износа към Европейски Съюз през март
Експортът към трети страни отбелязва годишен спад за четвърти следващ месец
11 юни 2018
Българска академия на науките: Имотният пазар и държавните сдружения носят риск
Икономиката е толкоз уязвима на външни шокове, колкото преди рецесията
5 юни 2018 Българският експорт ще усети косвено следствията от комерсиалната война, която се води от Съединени американски щати сега. Според разбор на икономическото ведомство индиректно може да бъдат наранени сред 120 и 170 компании в страната, най-вече поддоставчици в региона на електрониката и електротехниката.
Пречка пред развиването на българския експорт е и неналичието на вложения в стопанската система, както и преобладаващото произвеждане на продукция с ниска добавена стойност. Затова съгласно икономисти от Българска академия на науките напъните на страната и бизнеса би трябвало да са съсредоточени върху повишение на добавената стойност, стана ясно по време на кръгла маса, проведена от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
Косвената щета от протекционизма
Участниците в полемиката показаха протекционизма като главен проблем пред търговията в международен мащаб. Тук влизат както комерсиалните мита, наложени от страна на Съединени американски щати, които доведоха и до ответни ограничения от страна на Китай и Европа, по този начин и Brexit. Така да вземем за пример зам.-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов отбелязва, че ведомството му е разпознало 396 дейни спънки пред търговията на Европейски Съюз с трети страни през 2017 година, до момента в който година по-рано те са били с 20 по-малко.
Като цяло за страната не се чакат огромни директни отрицателни резултати от митата на Съединени американски щати, защото размерът на търговията с страната е релативно дребен. Същевременно обаче България е подвластна от огромните европейски пазари и компании в ролята на поддоставчик. От тази позиция косвените отрицателни резултати за българската стопанска система от комерсиалните ограничавания може да са основни, стана ясно от думите на Лъчезар Борисов. Мнението му за мащаба на директните и косвените отрицателни резултати споделя и доцент Даниела Бобева от Българска академия на науките, като показва, че междинните артикули, които създава България за европейските компании, са тъкмо в засегнатите от митата браншове.
Възможностите
Зам.-министърът Борисов смята, че дигитализацията и електронната търговия са един фактор, който може да се опълчи на протекционизма. Допълнително той означи, че се чака България да форсира икономическия си напредък до 3.9-4% през 2018 година, макар протекционистичните ограничения. Според него страната може да се възползва от комерсиалните ограничавания. Така да вземем за пример компании, които изпитват компликации поради протекционизма, могат да заповядат в България, увеличавайки по този метод конкурентоспособността си посредством евтините работна ръка и материали.
Търсят се хора и вложители
България няма да бъде съществено наранена от комерсиалните ограничавания, е мнението и на Валентин Василев, някогашен министър на туризма и търговията в кабинета на Иван Костов. Според него фокусът би трябвало да е върху непознатите вложители, или по-скоро тяхната липса. " Нужни са вложители, които идват с пазарите си ", разяснява той. На въпроса за какво такива хора не идват, той показва към огромният проблем на бизнеса като цяло в страната - демографската рецесия и неналичието на работна ръка. Така Василев образува следната връзка - с цел да пораства износът е нужно производство; а с цел да пораства производството са нужни хора.
Едно от провокациите пред българският експорт е производството на продукция с ниска добавена стойност. Усилията на страната и бизнеса би трябвало да са съсредоточени върху повишение на добавената стойност, излиза наяве от думите на Едуард Маринов от Българска академия на науките по време на кръглата маса.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ