Стив Ханке призова: Да живее левът, Борисов да не слуша Брюксел
”България би трябвало да държи на лв. и валутния ръб, това е най-ценната посткомунистическа институция и би било неприятно решение да се откажете от тях. Премиерът Бойко Борисов би трябвало да спре да слуша Брюксел и да стартира да обръща внимание на българите ”. Така проф. Стив Ханке разяснява пред Forbes упоритостите на държавното управление да кандидатства за механизма ERM II, прочут като " чакалнята на еврозоната ".
Ханке е прочут у нас като " бащата на валутния ръб ". В своя обява за изданието Forbes той споделя за обстановката преди въвеждането на борда, като напомня равнищата на инфлация от 242%, отводите за ръб от българските управляващи и уверенията на тогавашния шеф на Българска народна банка проф. Тодор Вълчев.
Инфлацията и лихвените проценти се намалиха неотложно, спомня си проф. Ханке и показва, че е изпитвал по това време задоволство и облекчението.
" Много по-късно президентът Стоянов ме увери, че без стабилността, основана от системата на валутния ръб, България щеше да има доста по-големи усложнения при влизането в НАТО през 2004 година и в Европейския съюз през 2007 година ", прецизира Стив Ханке.
Ето и доводите му за запазването на валутния ръб:
1. Паричният съвет на България разрешава на България да емитира лична валута, която се търгува при закрепен обменен курс с еврото, изцяло обезпечена е с еврорезерви и е изцяло конвертируема в и отвън еврото. Това значи, че левът е клонинг на еврото и че България към този момент е част от зоната на еврото, без публично да е част от така наречен еврозона. Затова да прекратим цялото това бръщолевене дали и до каква степен България е подготвена публично да се причисли към еврозоната. България към този момент е неофициално член.
2. Паричният съвет на България беше доста сполучлив: спря хиперинфлацията през 1997 година, разреши на България да овладее всички външни финансови рецесии, в това число рухването на съветската рубла през 1998 година и Голямата криза през 2009 година
Освен това (паричният съвет) разреши на България да преодолее банковия срив на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) през 2014 година (и който не беше породен или обвързван с паричната система, а по-скоро с банковия контрол на Българска народна банка, която не съумя да контролира и управлява вярно КТБ).
Най-важното е, че откакто държавното управление не може да взема заеми от паричния съвет (БНБ), на българските политици е наложена фискалната дисциплинираност. След въвеждането на валутния ръб през 1997 година фискалните дефицити бяха строго следени и нивото на дълга на България се намали. Всъщност фискалната дисциплинираност и намаляването на дълга на България направиха България звезда в 28-членния Европейски съюз.
Защо някой би желал да се опита да поправи нещо, което не се е развалило? Никой образован човек не би се опитал да го направи. Предвид социологическите изследвания, които демонстрират, че българите са дали групов " палец надолу " на концепцията за занемаряване на обичания си лев и замяната му с еврото, е ясно, че българското население е по-умно от българската политическа класа.
4. Българското население знае, че посредством формалното присъединение към еврозоната България ще се откаже от суверенитета си над своята парична система. Този суверенитет е скъп, изключително в случай че еврото попадне в неволя. Ако това се случи, България може незабавно да премине към по-добра котва, без да желае позволение от страна на друга страна или организация.
5. Защо всеки естествен човек желае да се причисли и да бъде заключен в клуб, чието бъдеще е нестабилно? Официалното влизане в еврозоната би било като напускането (check-out) на хотела от шлагера на Еagles " Хотел Калифорния ". Както се споделя в текста на Еagles, може да освободите стаята когато и да е, само че в никакъв случай не може да си тръгнете.
Право да влезе и излезе има единствено Дания, която получи скъпа алтернатива - да не взе участие в общата парична политика, нещо, което което България в никакъв случай няма да получи.
6. Защо някой би желал да се откаже от известните правила на пътя и фискалната дисциплинираност в подмяна на моралния хазарт, който предизвиква неприятното фискално държание - като това на Гърция? Интересното е, че може би тъкмо това мечтаят някои български политици, които се застъпват за формалното участие в еврозоната. Може би са изтощени от усмирителната риза, която валутният ръб ги кара да носят.
7. България би направила огромна неточност, в случай че се откаже от още един суверенитет, с цел да се причисли към еврозоната. Ако България се причисли към еврозоната, ще би трябвало да изхвърли една от дребното български институции, която работи добре, се поддържа от обществеността и се управлява от българи. Това би било в подмяна на неразбираемо и евентуално несигурно съглашение, което България не може да управлява и не може да откаже.
Премиер Борисов, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите, приключва с апел Стив Ханке.
Ханке е прочут у нас като " бащата на валутния ръб ". В своя обява за изданието Forbes той споделя за обстановката преди въвеждането на борда, като напомня равнищата на инфлация от 242%, отводите за ръб от българските управляващи и уверенията на тогавашния шеф на Българска народна банка проф. Тодор Вълчев.
Инфлацията и лихвените проценти се намалиха неотложно, спомня си проф. Ханке и показва, че е изпитвал по това време задоволство и облекчението.
" Много по-късно президентът Стоянов ме увери, че без стабилността, основана от системата на валутния ръб, България щеше да има доста по-големи усложнения при влизането в НАТО през 2004 година и в Европейския съюз през 2007 година ", прецизира Стив Ханке.
Ето и доводите му за запазването на валутния ръб:
1. Паричният съвет на България разрешава на България да емитира лична валута, която се търгува при закрепен обменен курс с еврото, изцяло обезпечена е с еврорезерви и е изцяло конвертируема в и отвън еврото. Това значи, че левът е клонинг на еврото и че България към този момент е част от зоната на еврото, без публично да е част от така наречен еврозона. Затова да прекратим цялото това бръщолевене дали и до каква степен България е подготвена публично да се причисли към еврозоната. България към този момент е неофициално член.
2. Паричният съвет на България беше доста сполучлив: спря хиперинфлацията през 1997 година, разреши на България да овладее всички външни финансови рецесии, в това число рухването на съветската рубла през 1998 година и Голямата криза през 2009 година
Освен това (паричният съвет) разреши на България да преодолее банковия срив на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) през 2014 година (и който не беше породен или обвързван с паричната система, а по-скоро с банковия контрол на Българска народна банка, която не съумя да контролира и управлява вярно КТБ).
Най-важното е, че откакто държавното управление не може да взема заеми от паричния съвет (БНБ), на българските политици е наложена фискалната дисциплинираност. След въвеждането на валутния ръб през 1997 година фискалните дефицити бяха строго следени и нивото на дълга на България се намали. Всъщност фискалната дисциплинираност и намаляването на дълга на България направиха България звезда в 28-членния Европейски съюз.
Защо някой би желал да се опита да поправи нещо, което не се е развалило? Никой образован човек не би се опитал да го направи. Предвид социологическите изследвания, които демонстрират, че българите са дали групов " палец надолу " на концепцията за занемаряване на обичания си лев и замяната му с еврото, е ясно, че българското население е по-умно от българската политическа класа.
4. Българското население знае, че посредством формалното присъединение към еврозоната България ще се откаже от суверенитета си над своята парична система. Този суверенитет е скъп, изключително в случай че еврото попадне в неволя. Ако това се случи, България може незабавно да премине към по-добра котва, без да желае позволение от страна на друга страна или организация.
5. Защо всеки естествен човек желае да се причисли и да бъде заключен в клуб, чието бъдеще е нестабилно? Официалното влизане в еврозоната би било като напускането (check-out) на хотела от шлагера на Еagles " Хотел Калифорния ". Както се споделя в текста на Еagles, може да освободите стаята когато и да е, само че в никакъв случай не може да си тръгнете.
Право да влезе и излезе има единствено Дания, която получи скъпа алтернатива - да не взе участие в общата парична политика, нещо, което което България в никакъв случай няма да получи.
6. Защо някой би желал да се откаже от известните правила на пътя и фискалната дисциплинираност в подмяна на моралния хазарт, който предизвиква неприятното фискално държание - като това на Гърция? Интересното е, че може би тъкмо това мечтаят някои български политици, които се застъпват за формалното участие в еврозоната. Може би са изтощени от усмирителната риза, която валутният ръб ги кара да носят.
7. България би направила огромна неточност, в случай че се откаже от още един суверенитет, с цел да се причисли към еврозоната. Ако България се причисли към еврозоната, ще би трябвало да изхвърли една от дребното български институции, която работи добре, се поддържа от обществеността и се управлява от българи. Това би било в подмяна на неразбираемо и евентуално несигурно съглашение, което България не може да управлява и не може да откаже.
Премиер Борисов, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите, приключва с апел Стив Ханке.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ