България спря Република Северна Македония на прага пред европейската u

България спря Република Северна Македония на прага пред европейската u интеграция. Защо? От дебелоглав или заради справедливи аргументи? Вътрешна македонска революционна организация и нейният водач ли са в основата на българското „ не “, или най-сетне страната осъзна личните си ползи? Какъв е казусът на патриотите с Истанбулската спогодба, хомосексуалните бракове и извива ли ръцете вицепремиерът Каракачанов на държавното управление по тези тематики? Той дава отговорите в изявление пред.

- Македония е най-горещата тематика за България, а връзките ни със Скопие са в сериозна рецесия. Защо?
- Македония е гореща тематика от 140 години, след Берлинския конгрес, когато милион и половина българи бяха оставени под турска, румънска и сръбска власт - в Поморавието, Добруджа, Тракия и Македония. А връзките ни са в рецесия сега, тъй като България поправи една неточност, която е правила с десетилетия.

- Каква?
- Да отстъпва безпринципно и да счита, че другите знаят истината. Българските политици са изхождали от морални позиции, смятайки че целият свят е наясно, че Македония е българска, че това население там е българско и заради това ние няма потребност да вършим нищо - нито да убеждаваме, нито да обясняваме, нито да агитираме за българската идея. Това е неправилно схващане.

Ако човек прочете поредицата „ Лица и събития от моето време “ на Симеон Радев, още в края на деветнайсти век, той разказва по какъв начин френските вестници желали пари, с цел да пишат за каквато и да е била идея. Редакторите са казвали „ Ако желаете българската идея да е известна във Франция, ще си плащате, както си заплащат сърби, гърци и турци “. За страдание нашите политици не са научили нищо.

Ние неправилно считаме, че в случай че нещо е заслужено и исторически правилно, надали не всички други са длъжни да знаят и признават тази истина. Няма какво да се лъжем, другите страни си имат своите огромни ползи. Германия се опита да ни убеди, и в случай че сме почтени, не госпожа Меркел, а част от хората в нейното държавно управление, да приемем кандидатурата на Скопие за Европейския съюз безусловно безусловно. Правиха го не поради някакви справедливи критерии, да вземем за пример, че Македония е изпълнила критериите за участие, че е решила проблемите със съседите си, а просто тъй като някои служители по висшите етажи на немската администрация желаеха да си напишат алена точка в края на изтичащото европредседателство.

Те не са отговорни, гледат си ползите, а те не са нашите. Този път българското държавно управление прояви темперамент и не разреши да се пожертват ползите на България. Проблемът за това „ не “ не е в България и не е по виновност на българите. Има линии, зад които отстъплението е закононарушение.

В Скопие съществува един хайлайф, за който България е зложелател, за който България е заплаха и те работят срещу ползите на македонците. Това са хора, които цялостен живот са живели посредством провеждането на антибългарска политика, посредством налагането на ненавист към България. Този път нашето държавното управление устоя на натиска. Това ме изпълва с горделивост и страдание. Съжаление, че в Скопие не схващат, че политиката на този хайлайф обрича нашите братя и ги вкарва в непознати игри.

- Защо в този момент? Защо не при започване на мандата, преди подписването на контракта със Скопие, по този начин както гърците го направиха?
- Ако приказваме за Вътрешна македонска революционна организация, за разлика от други партии, ние 140 години имаме ясна идея - българщината в Македония. Как си представяте Вътрешна македонска революционна организация да се съгласи с езика на омразата, с фалшификацията и присвояването на българската история и еднаквост. Да преглътнем преследването на българите в Македония?
Как да се съгласим с измислиците на Коминтерна в Москва, които Белград по времето на Тито постановяваше като държавна политика и процедура, дано подчертаем: посредством убийства, затвори, лагери, уволнения, ограничавания на правата. В името на какво да приемем асимилацията на българите? Да спечелва коминтерновската идея в Македония вечно? Ако някой в Европа си е мислил, че Вътрешна македонска революционна организация ще замълчи след толкоз години борби, е бил огромен добряк.

- Има ли късмет тази позиция да бъде изменена от последващо българско държавно управление?
- Най-вероятно в Скопие има огромни наивници, които четейки какво пишат в интернет всякакви продажници у нас, се надяват, че след изборите ще пристигна последващо държавно управление, което ще клекне. Няма по какъв начин да стане. Единственият въпрос, по който всички български политици - министър председателят Борисов, президентът Радев, министрите от държавното управление, опозицията в лицето на водача на Българска социалистическа партия - Корнелия Нинова - всички сме на едно мнение по този въпрос.

Никой не желае да се прави компромис с българската еднаквост и история. Към тях прибавете и 84 на 100 от българските жители, които поддържат позицията по македонския въпрос на държавното управление. България няма да спре Македония и в никакъв случай не е желала. Изходът от обстановката е ясна. България има рамкова позиция, гласувана от Народното събрание през октомври предходната година. Имаме контракт с Република Северна Македония. Нито желаеме да трансформират име, език, еднаквост. България желае доста по-малко. Честност.

- Има ли непознати страни, които имат интерес този проблем сред Скопие и София да не бъде позволен?
- Разбира се, че има. Преди всичко това са Сърбия и Русия. В Русия беше измислена идеологията за македонската нация, а през Сърбия тази концепция беше осъществена. Сега тази симбиоза продължава и по други аргументи. Само че виждам някакви псевдолиберали, които не са чели и две страници по тематиката Македония, философстват, че тези които сме срещу - съответно Вътрешна македонска революционна организация - обслужваме сръбските и съветските интерес. Напротив, тъкмо противоположното! Вие, с вашата нелепост и неначетеност, желаете да разгадаем на тази неомарксистка руско-сръбска идеология да влезе в Европейския съюз и по този метод вие подкрепяте и пропускате съветските и сръбски ползи.

- Вие спряхте и Истанбулската спогодба, тъй като от вас потегли акцията против нея. Какво ви тормози в нея, че сте се заинатили по този начин?
- Българският народ и страна и тук бяха единни - в това число и ръководещи, и съпротива, и Синодът, и българското Мюфтийство, и Конституционният съд. Нека е ясно едно. Истанбулската спогодба е мимикрия, която през лозунгите за отбрана на дамите, се пробва да наложи едни стандарти, които са радикално противоположни на християнския морал, фамилните полезности, и то освен на българския народ, само че на всички европейски нации: да се институционализира джендъризмът.

- Нямат ли право да бъдат равни с хетеросексуалните?
- Те са равни и нямат потребност от особено законодателство. България е свободна страна, в Европейския съюз всички страна си свободни и с несъмнено демократични конституции. В тези страни и техните конституции аз не знам да има ограничавания на правата на хора с друга полова ориентираност.

- Факт. Няма, като се изключи това, че у нас нямат право на цивилен брак.
- Първо, във всички религии, вричането един в различен е ставало пред Бог. Няма вяра, която приема това, което ни се постанова. Във всички цивилизации, през всички столетия, фамилията постоянно е било създавано от мъж и жена. Няма различен метод, по който да се основават генерации. Ако можете, оборете ме. Другото се назовава контракт, нито една конституция в Европа не не разрешава на мъж и мъж, жена и жена, нещо и нещо да сключат контракт и да живеят дружно.

Вижте, до момента в който ние в Европа спорим по този фиктивен въпрос, в ислямския свят да вземем за пример има различен спор - дали да се запази обичайният ислям или да се наложи със мощ радикалния ислям. И тъкмо този радикализъм, който доста решително навлиза в Европа, подкрепян обилно от псевдолиберали, не се интересува дали един човек е хетеро, хомо или транссексуален. Той се интересува от послушание на всички на радикалния ислям. При радикалния ислям, хомосексуалните нямат никаква друго бъдеще, с изключение на смъртно наказване. Защо би трябвало да отстраняваме защитните механизми на нашия свят - на християнската религия, на фамилните полезности? В името на какво? За да може някакви хора в Европа да се хранят от обилно финансирани стратегии за милиарди? Без нас!

- България влага милиарди в ново въоръжение за армията? Получихте много рецензии, че вместо държавното управление да влага в бизнеса поради пандемията, си купува първокласни играчки.
- Кой подлага на критика? Такива като един някогашен финансов министър, като Симеон Дянков? Човекът, който разсипа българската войска и структурите за сигурност, съкращавайки бюджетите им с над четиридесет на 100, и индивидът, който мореше пенсионерите от апетит? Човекът, който се хвалеше, че ще пляска руснаците, а по-късно отиде да работи в Русия? Ще бъда учтив: Този човек не ме интересува.

Националната сигурност е част от стопанската система. Модернизацията и превъоръжаването на Българската войска се правят от български компании, като изключим самолетите, които са по междудържавен контракт със Съединени американски щати. Парите, които се заделят по плановете - и за машините за специфичните сили, и за корабите, и за модернизацията на танковете Т-72, отиват непосредствено в българската стопанска система. Фирмите, които правят тази активност дават заплати на български жители, заплащат отчисления за българските общини, заплащат налози в българската хазна. Няма страна в света сега, която да понижава разноските си за защита, макар пандемията. Няма нито една страна.

- Не беше ли редно да се изчака с тези разноски?
- Кое да изчакаме? Ние трийсет години чакаме и разсипваме армията си. Какво желаят критиците? Да не усилваме заплатите на българските военнослужещи? Че те да не би да са арабски, турски или китайски жители? Те са жители на България. Спечели ли българската стопанска система, когато по времето на Дянков беше понижен бюджетът на армията и хиляди офицери, сержанти и бойци напуснаха армията и отпътуваха в чужбина или станаха пазачи? Не! Загубихме ли скъпо струващи фрагменти и експерти? Загубихме.

- Защо сключихте контракт за машините на специфичните сили без конкурс?
- Сключих контракта, спазвайки буквата на закона, и тъй като е тя е най-хубавото комбиниране сред качество и цена, и най-много, тъй като машините ще се създават в България. Само преди няколко месеца Германия закупи от същото дружество двайсет от същите машини. Това споделя всичко за качеството.

Само за съпоставяне, преди 8 години, когато стандартът в света беше различен, закупихме идентични машини от чужбина с последна цена към милион $ на машина, без варианти за ремонт в България. Сега от българската компания ни оферират тройно по-ниска цена, с вдишване на обслужването и поддръжката за пет години напред и създаване на ремонтна база до поделението. Трябва да съм същински нарушител, с цел да купя непозната продукция на двойно или тройно по-висока цена, да пълня хазната на непознати страни, да заплащам заплатите на непознати служащи. Аз съм националист и в случай че българско дружество може да направи нещо на по-ниска цена, само че със същото качество, аз постоянно ще избера българската компания.

- А какво става с плана за бронирани машини за Сухопътни войски?
- Това е комплицирана договорка. И двете компании, които бяха класирани дадоха доста по-високи цени от това, което Народното събрание ни е дал своя вот като рамка. Не бих си разрешил да желая смяна на рамката. Най-вероятно този план ще бъде преразгледан.

- Ще бързате ли да приключите този план до края на мандата си?
- Не мисля. Няма да бързам, само че считам, че нещата би трябвало да бъдат ясни до края на мандата ми като министър на защитата, с цел да може идващият министър да има изясненост и да вземе своето решение. Така мисля, че е заслужено.

- Извивате ли ръцете на държавното управление с вашите условия - за Македония, за оръжейните покупко-продажби, за Истанбулската спогодба?
- Аз пазя ползите на българския народ, по този начин както аз ги разбирам. Ако сътрудниците от ГЕРБ го схващат като извиване на ръце, дано по този начин бъде. Моите разбирания са, че България би трябвало да пази своите ползи, своята еднаквост, своите обичаи, християнски полезности и аз ги не отстъпвам. А по македонския въпрос, мисля че моята позиция не може да изненада никого. Фундаментът на политиката на Вътрешна македонска революционна организация е българщината, включително и българщината в Македония.

Ако някой желае да продава българските ползи, ние не участваме. Може би за една част от НПО-тата, които са привикнали да се хранят с непознати пари за сметка на българските ползи, ние сме проклинание. Проклятие сме и за сърбоманите в Скопие и това е чест и горделивост за мен, тъй като моите прародители са умирали за българщината в Македония. Включително и Гоце Делчев. Ако за една част отцеругателите или, както ги назовава Ботев - майкопродавци, това е проклинание, то е проклинание за тях самите, само че е идея за близо деветдесет % от българите.

Ако някой счита, че това, че сме вдигнали пенсиите на осемстотин хиляди български жители от 164 лв. на 300 лв. е проклинание, то е проклинание за тези, които грабиха българския народ и ощетяваха българските пенсионери. За мен е чест, че изпълних обещанието си към хората, които повярваха във Вътрешна македонска революционна организация.

Разбира се, има хора, които са подготвени да продадат и майка си, и татко си поради един хонорар, само че това е техен проблем, не е мой. Аз не съм влезнал в политиката за хонорар, а да пазя своите убеждения. Радвам се, че огромна част от българския народ ни поддържа и по тематиката за пенсиите, и по тематиката за Македония, и по тематиката за джендър конвенцията. Това е моята идея и работа - да пазя обичайните български полезности и български национални ползи.