Три идеи на масата: как не само Лукойл да печели от вноса на руски петрол
България ще продължи да внася на ниска цена съветски нефт макар ембаргото на Европейски Съюз. Ще се отрази ли това на цените на горивата? Изглежда малко евентуално, споделят специалистите. Политиците обаче оферират най-малко три разновидността по какъв начин отстъпката да се усети и от хората.
След по-малко от месец влиза в действие европейското ембарго върху съветския нефт. България обаче ще продължи да внася по-евтин нефт от Русия, който ще се преработва в рафинерията в Бургас. Въпросът е ще паднат ли цените на горивата на бензиностанциите.
„ Само при благосклонност на „ Лукойл “, споделя икономистът Красен Станчев.
Петролната рафинерия „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас и в този момент преработва съветски нефт, който поевтинява, само че цените на горивата по бензиностанциите в България не падат. Причината е, че разликата сред цената на суровината и на крайния артикул отива при доставчика, т.е. " Лукойл ".
Може ли тази разлика да не отива като облага за доставчика, а да води до по-ниски цени за потребителите? Политиците имат концепция по какъв начин да стане това. Даже не една, а цели три хрумвания. В българския парламент ще се разискват три плана за това.
Служебното държавно управление предлага облагане на свръхпечалбите на „ Лукойл Нефтохим “, а събраните пари да отиват за обезщетения за потребителите. Депутати от „ Продължаваме промяната “ (ПП) оферират същото, само че и възбрана за експорт на горивата, създадени в България от преправка на съветски петрол. Депутати от ГЕРБ оферират мито върху нефта, импортиран от Русия в България, а събраните пари да се употребяват за обезщетения за потребителите на горива.
В България влиза най-вече съветски петрол, който е доста по-евтин на интернационалните пазари.
Цените на най-масовите горива - бензин А95 и дизел, внезапно се повишиха след нашествието на Русия в Украйна на 24 февруари и доближиха надлежно над 3,40 и 3,55 лв. за литър през юли. После леко спаднаха, както се случи и в останалите европейски страни. В България влиза най-вече съветски петрол, който е доста по-евтин на интернационалните пазари. Това обаче не се усеща от крайните клиенти.
Сега концепцията на Министерския съвет и на Политическа партия е да се съберат повече налози от " Лукойл ", които да се върнат на хората под формата на помощи. Идеята на ГЕРБ е същата, само че тези пари да се съберат от в допълнение мито. Политическа партия също по този начин предлага " Лукойл " да няма право да изнася модифицирано в Бургас гориво, с цел да може нарасналото предложение да натисне цените в България надолу.
Всички споделят, че задачата е най-после хората да дават по-малко пари за гориво. Може ли обаче това да се случи или ще остане единствено заричане? Отговорът е в идващите редове.
Кой печели от изключението от ембаргото
След 5 декември България ще остане единствената страна в Европейския съюз (ЕС), която ще получава съветски петрол по море, т.е. с танкери. Тогава влиза в действие върху съветския нефт, което беше въведено поради съветската експанзия против Украйна. Бившето държавно управление на през лятото, че ще наложи несъгласие на ембаргото, в случай че страната не получи изключение.
Тогава рафинерията “Лукойл Нефтохим ” в Бургас твърдеше, че не може да размени съветския петрол и да преработва различен., че това не е правилно.
Сега рафинерията в Бургас, която е съветска благосъстоятелност, преработва съветски нефт и ще продължи да го прави и след 5 декември.
Цената на съветския необработен нефт от сорта „ Уралс “ е по-ниска спрямо тази на други сортове като „ Брент “. По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „ Лукойл Нефтохим “ не търгува непосредствено с тях, а единствено преработва петрола „ на ишлеме “. Разликата в цените се губи в комплицираната скица от свързани съветски компании, посредством които горивата в България стигат до крайния консуматор.
Швейцарската " Литаско “ е дъщерна компания на „ Лукойл “. Тя е притежател на съветския нефт, който преработва рафинерията в Бургас.
Регистрираната в Швейцария „ Литаско “ е дъщерна компания на „ Лукойл “ и е неин извънреден търговски представител за интернационалния пазар. Тя е притежател на съветския нефт, който преработва „ Лукойл Нефтохим “.
Фирмата купува от съветския „ Лукойл “ необработен нефт и го продава на рафинерията в България. След това купува назад модифицирания нефт и го продава на потребителите. Зад трите компании на процедура стои един притежател.
Няма обществени данни на каква цена компанията търговец „ Литаско “ купува и по-късно калкулира цената на суровината. При тази скица на работа пазарната цена на горивата се заплаща от българския консуматор. Евентуалната разлика, поради по-евтиния съветски нефт, е облага за комерсиалното сдружение на съветската „ Лукойл “, само че не и за рафинерията в България. Така облагата още веднъж се изнася от България за Русия.
„ Лукойл Нефтохим “ не заявява облаги в продължение на години в България и не заплаща налог облага. До 2020 година рафинерията заявяваше, че работи на загуба, а през 2021 година.
Изключението за България от петролното ембарго ще докара до това, че " Лукойл " ще може да продължи да работи с познатата скица.
„ Всички останали страни в Европейски Съюз към този момент няма да внасят съветски нефт и не се облагодетелстват от разликата сред съветския „ Уралс “ и „ Брент “, сподели пред Свободна Европа икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
„ Те [„ Лукойл “] хем печелят повече, тъй като търсенето е доста високо, а преработващият потенциал е невисок, хем повторно ще завоюват, тъй като единствено за тях и още няколко компании се разрешава да си купуват евтиния нефт. “
Какво предлага служебното държавно управление
Заради покачването на цените на енергийните първични материали на международните пазари през последните месеци, Европейски Съюз вкара нови правила. Те целят да контролират свръхпечалбите на фирмите, които преработват и търгуват с петрол и други енергийни първични материали.
Приетият през октомври планува сдруженията, които правят активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването, да заплащат така наречен солидарна вноска. Идеята е тази вноска да бъде минимум 33% от свръхпечалбите на тези компании. Като свръхпечалби се дефинират тези облаги, които надвишават с повече от 20% междинните през последните четири години.
Мярката е краткотрайна – планува се да работи единствено за 2022 и 2023 година
Българското служебно държавно управление употребява тези европейски правила като основа, с цел да предложи въвеждането на солидарна вноска върху свръхпечалбите на записаните в България сдружения, които преработват необработен петрол. Министерският съвет към този момент внесе план за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане в Народното събрание, а три комисии го утвърдиха на първо четене.
Кабинетът, назначен от Румен Радев, твърди, че от събраните с тази солидарна вноска пари ще се изплащат обезщетения на потребителите на горива.
„ Идеята е да бъдат конфискувани свръхпечалбите от фирмите в бранш горива. Те де отиват в специфичен фонд, от който ще се изплащат обезщетения “, сподели служебният министър на стопанската система Никола Стоянов пред.
По думите му концепцията е компенсацията да се изплаща на същия принцип като отстъпката от 25 стотинки на литър, въведена от предходните ръководещи. Размерът на отстъпката ще зависи от това какъв брой пари ще се съберат във фонда, добави Стоянов.
Защо това е „ просто неуместно “
В България има единствено една огромна рафинерия – „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас. Тя обаче не заявява облаги в продължение на години в България. От 1999 година, когато беше купена от съветската „ Лукойл “, рафинерията е заявила облаги единствено през 2007, 2016, 2017 и 2021 година
„ Когато рафинерията не заявява облага, няма по какъв начин да се таксува свръхпечалба, просто тъй като такава няма “, сподели икономистът Калоян Стайков . Той добави, че даже „ Лукойл Нефтохим “ да заявява облага за идната година по-голяма от тази за 2021 година, солидарната вноска върху нея не би била задоволително огромна, с цел да се изплащат обезщетения за потребителите от нея.
Цялата концепция на това да обложиш свръхпечалба на някой, който не заявява облага, е просто неуместна.Калоян Стайков
„ Цялата концепция на това да обложиш свръхпечалба на някой, който не заявява облага, е просто неуместна “, добави той.
Предложението на служебното държавно управление пристигна, откакто ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ внесоха в Народното събрание планове за решения, които да задължат държавното управление да приложи новите европейски правила. Нито едно от тези решения не е гласувано досега.
„ Продължаваме промяната “ предложи също Народното събрание да задължи държавното управление да забрани износа на горива, създадени от съветски петрол. Такава възбрана беше въведена през лятото от кабинета на Кирил Петков с аргумента, че по този начин България ще извърши изискванията на изключението от петролното ембарго – единствено да се доставя, а не да препродава. Тя трябваше да влезе в действие на 5 декември, само че служебното държавно управление желае да я анулира.
Депутатите от „ Продължаваме промяната “ считат, че възбраната за експорт „ следва да обезпечи в оптималната степен ценово преимущество за българския пазар “. Според икономиста и учител в Софийския университет Красен Станчев обаче цените няма да паднат поради възбраната за експорт.
„ Забраната за експорт би имала резултат върху цените за потребителите тогава, когато се резервира размерът на производството “, сподели той.
„ При възбрана за експорт вие намалявате приходите на предприятието и няма по какъв начин да го накарате да поддържа размер на произвеждане, което да се продава в България. “
Може ли да има мито върху съветския нефт
ГЕРБ обществено поддържа плана на служебното държавно управление, само че уточни, че той е непълен. Затова партията на Бойко Борисов предложи собствен личен законопроект.
ГЕРБ предлага напълно нов закон, който да вкара вноска от сдруженията, които преработват съветски петрол на територията на България. Проектът планува тази вноска да се заплаща на всеки кг необработен петрол, импортиран в България от Русия или с генезис Русия.
Размерът ѝ би трябвало да се дефинира от държавното управление въз основата на разликата в цените на петрола от сорта „ Брент “ и съветския „ Уралс “ и да се отнася единствено за количествата модифициран петрол, които се продават на вътрешния пазар. Парите от вноската ще се събират във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ и ще се употребяват за обезщетения за потребителите на горива, планува планът.
Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев сподели, че по калкулации на партията вноските ще са над 100 млн. лв. на месец и ще стигнат за обезщетения за хората и компаниите, които ще са по-високи от сегашните 25 стотинки на литър гориво.
„ Ние вкарваме вноска освен от „ Лукойл Нефтохим “, а и от всички компании, които преработват. Тоест притежателите на съветския нефт – било то „ Литаско “ или някоя друга компания, която преработва съветски нефт в рафинерията – ще са длъжни да вършат вноска “, Добрев на 4 ноември в Народното събрание.
„ Ако този закон не бъде признат и не успеем да прехвърлим изгодите от дерогацията към българското общество, няма смисъл от тази дерогация “, сподели още Добрев и добави, че в случай че планът не бъде признат, ГЕРБ ще внесе предложение България да се откаже от изключението от европейското ембарго върху съветския нефт.
Според икономиста Красен Станчев това, което ГЕРБ предлага, всъщност е мито върху вноса на съветски петрол в България. Предложението, в случай че бъде признато, би довело до по-големи доходи спрямо концепцията на държавното управление. То обаче повдига няколко въпроса, добави Станчев.
Първият е може ли България да вкара мито, без да е получила единодушие на европейско равнище. Според Станчев страната би трябвало да получи особено позволение от Европейската комисия, в случай че желае да вкара такава мярка.
Вторият въпрос е може ли въобще страната да наложи мито, което е ориентирано към съответен състезател на пазара и какво ще последва от това. Правилото е към всички компании в даден бранш да се ползва едно и също облагане.
„ Като евентуален риск би следвало да се проучва опцията „ Литаско “ да изиска арбитраж по отношение на българското държавно управление, което е въвело това мито като изключение по отношение на всички останали “, сподели още Красен Станчев.
Според него решението би било рафинерията в Бургас да бъде сложена под специфичен контрол от българската страна. Тази опция към този момент се разисква в други европейски страни, където има компании с съветско присъединяване.
„ Очевидно е, че има привилегия за „ Лукойл “. Очевидно е, че тази привилегия се поддържа доста дълго време “, сподели икономистът.
Какво споделя „ Лукойл Нефтохим “
Всички тези оферти биха се отразили на облагите на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ . Свободна Европа се свърза с компанията с въпроса по какъв начин ги прави оценка и до каква степен ще ѝ повлияят. В писмени отговори компанията уточни, че и трите оферти ще имат отрицателен резултат върху облагите ѝ.
По мотив предлагането на служебното държавно управление за използване на европейските правила за облагане на свръхпечелбите на нефтопреработвателните компании, „ Лукойл Нефтохим “ сподели, че това е класическа мярка за подкрепяне на популацията в изискванията на рецесия.
„ Естествено сходна мярка не може да ни радва, тъй като ще отнеме забележителна част от облагата в нефтопреработването “, отговори компанията.
„ Лукойл Нефтохим “ твърди, че не може да работи без да изнася продуктите си отвън България и в случай че бъде наложена възбрана за експорт, работата на рафинерията ще спре.
Фирмата прави оценка концепцията на ГЕРБ за мито върху вноса на съветски петрол като противоречаща на „ правилата на пазарната стопанска система, регулациите на Европейски Съюз и ползите на страната “. Според „ Лукойл Нефтохим “ оферти от партията закон не регистрира редица фактори, а приемането му ще докара до " дефицит на горива, растеж на цените и задълбочаване на икономическата рецесия ".
Акционери в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ са записаната в Швейцария компания „ Литаско “ и българската страна, която има една така наречен златна акция. „ Литаско “ от своя страна е благосъстоятелност на съветската „ Нефтяная Компания Лукойл “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
След по-малко от месец влиза в действие европейското ембарго върху съветския нефт. България обаче ще продължи да внася по-евтин нефт от Русия, който ще се преработва в рафинерията в Бургас. Въпросът е ще паднат ли цените на горивата на бензиностанциите.
„ Само при благосклонност на „ Лукойл “, споделя икономистът Красен Станчев.
Петролната рафинерия „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас и в този момент преработва съветски нефт, който поевтинява, само че цените на горивата по бензиностанциите в България не падат. Причината е, че разликата сред цената на суровината и на крайния артикул отива при доставчика, т.е. " Лукойл ".
Може ли тази разлика да не отива като облага за доставчика, а да води до по-ниски цени за потребителите? Политиците имат концепция по какъв начин да стане това. Даже не една, а цели три хрумвания. В българския парламент ще се разискват три плана за това.
Служебното държавно управление предлага облагане на свръхпечалбите на „ Лукойл Нефтохим “, а събраните пари да отиват за обезщетения за потребителите. Депутати от „ Продължаваме промяната “ (ПП) оферират същото, само че и възбрана за експорт на горивата, създадени в България от преправка на съветски петрол. Депутати от ГЕРБ оферират мито върху нефта, импортиран от Русия в България, а събраните пари да се употребяват за обезщетения за потребителите на горива.
В България влиза най-вече съветски петрол, който е доста по-евтин на интернационалните пазари.
Цените на най-масовите горива - бензин А95 и дизел, внезапно се повишиха след нашествието на Русия в Украйна на 24 февруари и доближиха надлежно над 3,40 и 3,55 лв. за литър през юли. После леко спаднаха, както се случи и в останалите европейски страни. В България влиза най-вече съветски петрол, който е доста по-евтин на интернационалните пазари. Това обаче не се усеща от крайните клиенти.
Сега концепцията на Министерския съвет и на Политическа партия е да се съберат повече налози от " Лукойл ", които да се върнат на хората под формата на помощи. Идеята на ГЕРБ е същата, само че тези пари да се съберат от в допълнение мито. Политическа партия също по този начин предлага " Лукойл " да няма право да изнася модифицирано в Бургас гориво, с цел да може нарасналото предложение да натисне цените в България надолу.
Всички споделят, че задачата е най-после хората да дават по-малко пари за гориво. Може ли обаче това да се случи или ще остане единствено заричане? Отговорът е в идващите редове.
Кой печели от изключението от ембаргото
След 5 декември България ще остане единствената страна в Европейския съюз (ЕС), която ще получава съветски петрол по море, т.е. с танкери. Тогава влиза в действие върху съветския нефт, което беше въведено поради съветската експанзия против Украйна. Бившето държавно управление на през лятото, че ще наложи несъгласие на ембаргото, в случай че страната не получи изключение.
Тогава рафинерията “Лукойл Нефтохим ” в Бургас твърдеше, че не може да размени съветския петрол и да преработва различен., че това не е правилно.
Сега рафинерията в Бургас, която е съветска благосъстоятелност, преработва съветски нефт и ще продължи да го прави и след 5 декември.
Цената на съветския необработен нефт от сорта „ Уралс “ е по-ниска спрямо тази на други сортове като „ Брент “. По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „ Лукойл Нефтохим “ не търгува непосредствено с тях, а единствено преработва петрола „ на ишлеме “. Разликата в цените се губи в комплицираната скица от свързани съветски компании, посредством които горивата в България стигат до крайния консуматор.
Швейцарската " Литаско “ е дъщерна компания на „ Лукойл “. Тя е притежател на съветския нефт, който преработва рафинерията в Бургас.
Регистрираната в Швейцария „ Литаско “ е дъщерна компания на „ Лукойл “ и е неин извънреден търговски представител за интернационалния пазар. Тя е притежател на съветския нефт, който преработва „ Лукойл Нефтохим “.
Фирмата купува от съветския „ Лукойл “ необработен нефт и го продава на рафинерията в България. След това купува назад модифицирания нефт и го продава на потребителите. Зад трите компании на процедура стои един притежател.
Няма обществени данни на каква цена компанията търговец „ Литаско “ купува и по-късно калкулира цената на суровината. При тази скица на работа пазарната цена на горивата се заплаща от българския консуматор. Евентуалната разлика, поради по-евтиния съветски нефт, е облага за комерсиалното сдружение на съветската „ Лукойл “, само че не и за рафинерията в България. Така облагата още веднъж се изнася от България за Русия.
„ Лукойл Нефтохим “ не заявява облаги в продължение на години в България и не заплаща налог облага. До 2020 година рафинерията заявяваше, че работи на загуба, а през 2021 година.
Изключението за България от петролното ембарго ще докара до това, че " Лукойл " ще може да продължи да работи с познатата скица.
„ Всички останали страни в Европейски Съюз към този момент няма да внасят съветски нефт и не се облагодетелстват от разликата сред съветския „ Уралс “ и „ Брент “, сподели пред Свободна Европа икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
„ Те [„ Лукойл “] хем печелят повече, тъй като търсенето е доста високо, а преработващият потенциал е невисок, хем повторно ще завоюват, тъй като единствено за тях и още няколко компании се разрешава да си купуват евтиния нефт. “
Какво предлага служебното държавно управление
Заради покачването на цените на енергийните първични материали на международните пазари през последните месеци, Европейски Съюз вкара нови правила. Те целят да контролират свръхпечалбите на фирмите, които преработват и търгуват с петрол и други енергийни първични материали.
Приетият през октомври планува сдруженията, които правят активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването, да заплащат така наречен солидарна вноска. Идеята е тази вноска да бъде минимум 33% от свръхпечалбите на тези компании. Като свръхпечалби се дефинират тези облаги, които надвишават с повече от 20% междинните през последните четири години.
Мярката е краткотрайна – планува се да работи единствено за 2022 и 2023 година
Българското служебно държавно управление употребява тези европейски правила като основа, с цел да предложи въвеждането на солидарна вноска върху свръхпечалбите на записаните в България сдружения, които преработват необработен петрол. Министерският съвет към този момент внесе план за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане в Народното събрание, а три комисии го утвърдиха на първо четене.
Кабинетът, назначен от Румен Радев, твърди, че от събраните с тази солидарна вноска пари ще се изплащат обезщетения на потребителите на горива.
„ Идеята е да бъдат конфискувани свръхпечалбите от фирмите в бранш горива. Те де отиват в специфичен фонд, от който ще се изплащат обезщетения “, сподели служебният министър на стопанската система Никола Стоянов пред.
По думите му концепцията е компенсацията да се изплаща на същия принцип като отстъпката от 25 стотинки на литър, въведена от предходните ръководещи. Размерът на отстъпката ще зависи от това какъв брой пари ще се съберат във фонда, добави Стоянов.
Защо това е „ просто неуместно “
В България има единствено една огромна рафинерия – „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас. Тя обаче не заявява облаги в продължение на години в България. От 1999 година, когато беше купена от съветската „ Лукойл “, рафинерията е заявила облаги единствено през 2007, 2016, 2017 и 2021 година
„ Когато рафинерията не заявява облага, няма по какъв начин да се таксува свръхпечалба, просто тъй като такава няма “, сподели икономистът Калоян Стайков . Той добави, че даже „ Лукойл Нефтохим “ да заявява облага за идната година по-голяма от тази за 2021 година, солидарната вноска върху нея не би била задоволително огромна, с цел да се изплащат обезщетения за потребителите от нея.
Цялата концепция на това да обложиш свръхпечалба на някой, който не заявява облага, е просто неуместна.Калоян Стайков
„ Цялата концепция на това да обложиш свръхпечалба на някой, който не заявява облага, е просто неуместна “, добави той.
Предложението на служебното държавно управление пристигна, откакто ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ внесоха в Народното събрание планове за решения, които да задължат държавното управление да приложи новите европейски правила. Нито едно от тези решения не е гласувано досега.
„ Продължаваме промяната “ предложи също Народното събрание да задължи държавното управление да забрани износа на горива, създадени от съветски петрол. Такава възбрана беше въведена през лятото от кабинета на Кирил Петков с аргумента, че по този начин България ще извърши изискванията на изключението от петролното ембарго – единствено да се доставя, а не да препродава. Тя трябваше да влезе в действие на 5 декември, само че служебното държавно управление желае да я анулира.
Депутатите от „ Продължаваме промяната “ считат, че възбраната за експорт „ следва да обезпечи в оптималната степен ценово преимущество за българския пазар “. Според икономиста и учител в Софийския университет Красен Станчев обаче цените няма да паднат поради възбраната за експорт.
„ Забраната за експорт би имала резултат върху цените за потребителите тогава, когато се резервира размерът на производството “, сподели той.
„ При възбрана за експорт вие намалявате приходите на предприятието и няма по какъв начин да го накарате да поддържа размер на произвеждане, което да се продава в България. “
Може ли да има мито върху съветския нефт
ГЕРБ обществено поддържа плана на служебното държавно управление, само че уточни, че той е непълен. Затова партията на Бойко Борисов предложи собствен личен законопроект.
ГЕРБ предлага напълно нов закон, който да вкара вноска от сдруженията, които преработват съветски петрол на територията на България. Проектът планува тази вноска да се заплаща на всеки кг необработен петрол, импортиран в България от Русия или с генезис Русия.
Размерът ѝ би трябвало да се дефинира от държавното управление въз основата на разликата в цените на петрола от сорта „ Брент “ и съветския „ Уралс “ и да се отнася единствено за количествата модифициран петрол, които се продават на вътрешния пазар. Парите от вноската ще се събират във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ и ще се употребяват за обезщетения за потребителите на горива, планува планът.
Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев сподели, че по калкулации на партията вноските ще са над 100 млн. лв. на месец и ще стигнат за обезщетения за хората и компаниите, които ще са по-високи от сегашните 25 стотинки на литър гориво.
„ Ние вкарваме вноска освен от „ Лукойл Нефтохим “, а и от всички компании, които преработват. Тоест притежателите на съветския нефт – било то „ Литаско “ или някоя друга компания, която преработва съветски нефт в рафинерията – ще са длъжни да вършат вноска “, Добрев на 4 ноември в Народното събрание.
„ Ако този закон не бъде признат и не успеем да прехвърлим изгодите от дерогацията към българското общество, няма смисъл от тази дерогация “, сподели още Добрев и добави, че в случай че планът не бъде признат, ГЕРБ ще внесе предложение България да се откаже от изключението от европейското ембарго върху съветския нефт.
Според икономиста Красен Станчев това, което ГЕРБ предлага, всъщност е мито върху вноса на съветски петрол в България. Предложението, в случай че бъде признато, би довело до по-големи доходи спрямо концепцията на държавното управление. То обаче повдига няколко въпроса, добави Станчев.
Първият е може ли България да вкара мито, без да е получила единодушие на европейско равнище. Според Станчев страната би трябвало да получи особено позволение от Европейската комисия, в случай че желае да вкара такава мярка.
Вторият въпрос е може ли въобще страната да наложи мито, което е ориентирано към съответен състезател на пазара и какво ще последва от това. Правилото е към всички компании в даден бранш да се ползва едно и също облагане.
„ Като евентуален риск би следвало да се проучва опцията „ Литаско “ да изиска арбитраж по отношение на българското държавно управление, което е въвело това мито като изключение по отношение на всички останали “, сподели още Красен Станчев.
Според него решението би било рафинерията в Бургас да бъде сложена под специфичен контрол от българската страна. Тази опция към този момент се разисква в други европейски страни, където има компании с съветско присъединяване.
„ Очевидно е, че има привилегия за „ Лукойл “. Очевидно е, че тази привилегия се поддържа доста дълго време “, сподели икономистът.
Какво споделя „ Лукойл Нефтохим “
Всички тези оферти биха се отразили на облагите на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ . Свободна Европа се свърза с компанията с въпроса по какъв начин ги прави оценка и до каква степен ще ѝ повлияят. В писмени отговори компанията уточни, че и трите оферти ще имат отрицателен резултат върху облагите ѝ.
По мотив предлагането на служебното държавно управление за използване на европейските правила за облагане на свръхпечелбите на нефтопреработвателните компании, „ Лукойл Нефтохим “ сподели, че това е класическа мярка за подкрепяне на популацията в изискванията на рецесия.
„ Естествено сходна мярка не може да ни радва, тъй като ще отнеме забележителна част от облагата в нефтопреработването “, отговори компанията.
„ Лукойл Нефтохим “ твърди, че не може да работи без да изнася продуктите си отвън България и в случай че бъде наложена възбрана за експорт, работата на рафинерията ще спре.
Фирмата прави оценка концепцията на ГЕРБ за мито върху вноса на съветски петрол като противоречаща на „ правилата на пазарната стопанска система, регулациите на Европейски Съюз и ползите на страната “. Според „ Лукойл Нефтохим “ оферти от партията закон не регистрира редица фактори, а приемането му ще докара до " дефицит на горива, растеж на цените и задълбочаване на икономическата рецесия ".
Акционери в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ са записаната в Швейцария компания „ Литаско “ и българската страна, която има една така наречен златна акция. „ Литаско “ от своя страна е благосъстоятелност на съветската „ Нефтяная Компания Лукойл “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ