България ще продължи да произвежда и да дава снаряди на

България ще продължи да създава и да дава снаряди на други страни, само че не и на Украйна. Това се разбра от думите на президента Румен Радев преди съвещанието на Европейския съвет в Брюксел. В дневния ред на Европейски Съюз още веднъж е помощта за нападнатата от Русия страна, като се чака финално решение за общи поръчки за муниции - самодейност, в която се съгласиха да вземат участие 17 страни членки и се чака да се причислят и още.

Радев изрично акцентира, че страната страната ни няма да взе участие в взаимната доставка на муниции за Украйна като част от самодейността на Европейската организация по защита (EDA). Той твърди, че това било решението и на други девет страни от Европейски Съюз.

" България ще уголемява потенциала на своята отбранителна промишленост, с цел да попълня своите ресурси, да оказва помощ на другите страни членки да попълнят своите ресурси. Ние се ангажираме единствено със снаряди, които могат да отидат при наши сътрудници и съдружници, в случай че те изискат от нас. Но не и с Украйна ", сподели президентът. Само преди няколко дни той разгласи, че " до момента в който на власт е служебното държавно управление ", назначено от него,

Държавният глава отхвърли да отговори каква е опцията другите страни, които ще получат български снаряди, да ги изпратят на Киев.

" Това вие го проверявайте като публицисти. Аз ви споделям като държавни връзки ние какво можем и какво не можем, само че няма да участваме в тази обща доставка ", изясни той.

Според Радев твърдата позиция, която България заемала в Европейски Съюз, е в интерес на страната, защото с помощта на " аргументираното отстояване на нашите ползи " са се родили значими европейски начинания и хрумвания, " издигащи престижа на нашата страна ".

Държавният глава счита, че с помощта на такива хрумвания, осъществени с твърдата позиция на България в Брюксел и " усилената работа на служебното държавно управление ", е реализиран пробив по въпроса за миграционния напън.

Радев даже счита, че е изцяло допустимо страната да бъде призната в Шенген през октомври 2023 година, в случай че извърши всички значими стъпки за това. Той посочи, че сега се водят диалози с нидерландския министър председател Марк Рюте, австрийския канцлер Нехамер, както и с Европейска комисия и Европейския съвет. Нидерландия и Австрия отхвърлиха да позволен България и Румъния до Шенген в края на предходната година, когато Европейски Съюз разиска кандидатурите, за чието приемане е необходим консенсус сред страните членки. Хърватия обаче се причисли към Шенгенското пространство при започване на 2023 година

·