България ще посрещне 2026 г. с първия си държавен бюджет в евро. Проектът, публикуван от Министерството на финансите, предвижда дефицит от точно 3% от БВП – границата, която еврозоната изисква. Това означава над 3,6 млрд. евро разлика между приходи и разходи, което оставя минимален буфер при евентуални икономически сътресения.
Правителството залага на фискална дисциплина, но при висока разходна активност. Лимитът за нов държавен дълг достига рекордните 10,5 млрд. евро. Част от сумата ще финансира прехода към еврото, останалата – социални и отбранителни приоритети.
Икономическите прогнози са предпазливи: реален растеж от 1,4% и инфлация около 3,5%. „Очакваме стабилност, но не и бум“, коментира икономически анализатор пред медии. Потреблението остава ограничено, а бизнесът очаква по-строг контрол.
За да увеличи приходите, кабинетът въвежда няколко ключови мерки. Данъкът върху дивидентите скача от 5% на 10%. Всички търговци ще ползват задължителен софтуер, одобрен от НАП. Акцизите върху тютюневите изделия ще растат поетапно, докато електромобилите получават данъчни облекчения за амортизация.
Осигурителната система също се променя. От януари минималната заплата и осигурителният доход за самоосигуряващи се стават 620,20 евро. Вноската за фонд „Пенсии“ се увеличава с 2 пункта, а максималният осигурителен доход достига 2352 евро през 2026 г.
Социалните разходи остават приоритет. Обезщетението за майчинство при неизползван отпуск скача на 75%, а родителите ще получават по 460,17 евро месечно за дете до 2 години. Отбранителният бюджет пък ще надхвърли 2,25% от БВП, като 3,2 млрд. евро идват от европейския инструмент SAFE.
Бюджетът е баланс между амбиция и риск. Държавата разчита на външно финансиране и строга събираемост, докато икономическият подем остава несигурен. Еврозоната е факт, но цената на прехода тепърва ще се брои.
