До 25 г. ще изгубим 1/3 от трудоспособното си население
България ще изгуби съвсем една трета от трудоспособното си население до 2045 г.
Тази наклонност се отнася и за Литва, Румъния, Полша, Хърватия и Украйна, които се чака да изгубят над 20% от популацията си в трудоспособна възраст в идващите 25 години.
Такава е прогнозата на Виенския институт за интернационалните стопански проучвания (WIIW).
Тази наклонност води до увеличение на заплатите в страната, само че и на придвижване в " бавната лента " на икономическия напредък.
Според отчета се следи закъснение на темпото на вероятностите за напредък на стопанската система у нас и загуба на една трета - от 3,8% през 2017 година на 2,5% през 2021 година, в границите на четири години.
Ричард Гривърсън от Виенския институт за интернационалните стопански проучвания отбелязва, че районът се бори със застаряване на популацията и емиграция - проблеми, които ги има и на Запад, само че там дефицитът на работна ръка се поправя с импорт от Източна Европа.
Според отчета икономическият напредък в района през 2017-2018 година е завършил и темпото на напредък ще остане ниско в идващите 2-3 години. Очакванията са максимален напредък през 2019-2021 година да има в Косово, Албания и Молдова.
Институтът предвижда, че междинният годишен стопански напредък в страните от Източна Европа ще спадне под 3 % през 2021 година, откакто предходната година е бил 4,3 на 100, а тази година се чака да бъде 3,2 %.
Инфлацията в по-голяма част от региона е загадъчно ниска, изключително поради растежа на заплатите и миналогодишното повишаване на петрола, считат още във виенския институт. Оттам показват, че отдават това на комбинацията от едва повишение на цените в еврозоната, бавния растеж в някои елементи от стопанската система, растящата конкуренция от онлайн търговците, ниските международни цени на храните, множеството спестявания, дребен дял на средствата, изнасяни от гастарбайтери, и други
Като съществени закани - най-много за страни като Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Словения, те дефинират експлоадирането на световна комерсиална война, внезапно закъснение на китайската стопанска система, по-малък бюджет на Европейски Съюз от 2021 година и нова поредност от рецесии в еврозоната. Те регистрират и рисковете от Брекзит и американския протекционизъм, само че съгласно тях те няма да окажат чак толкоз огромно въздействие.
Тази наклонност се отнася и за Литва, Румъния, Полша, Хърватия и Украйна, които се чака да изгубят над 20% от популацията си в трудоспособна възраст в идващите 25 години.
Такава е прогнозата на Виенския институт за интернационалните стопански проучвания (WIIW).
Тази наклонност води до увеличение на заплатите в страната, само че и на придвижване в " бавната лента " на икономическия напредък.
Според отчета се следи закъснение на темпото на вероятностите за напредък на стопанската система у нас и загуба на една трета - от 3,8% през 2017 година на 2,5% през 2021 година, в границите на четири години.
Ричард Гривърсън от Виенския институт за интернационалните стопански проучвания отбелязва, че районът се бори със застаряване на популацията и емиграция - проблеми, които ги има и на Запад, само че там дефицитът на работна ръка се поправя с импорт от Източна Европа.
Според отчета икономическият напредък в района през 2017-2018 година е завършил и темпото на напредък ще остане ниско в идващите 2-3 години. Очакванията са максимален напредък през 2019-2021 година да има в Косово, Албания и Молдова.
Институтът предвижда, че междинният годишен стопански напредък в страните от Източна Европа ще спадне под 3 % през 2021 година, откакто предходната година е бил 4,3 на 100, а тази година се чака да бъде 3,2 %.
Инфлацията в по-голяма част от региона е загадъчно ниска, изключително поради растежа на заплатите и миналогодишното повишаване на петрола, считат още във виенския институт. Оттам показват, че отдават това на комбинацията от едва повишение на цените в еврозоната, бавния растеж в някои елементи от стопанската система, растящата конкуренция от онлайн търговците, ниските международни цени на храните, множеството спестявания, дребен дял на средствата, изнасяни от гастарбайтери, и други
Като съществени закани - най-много за страни като Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Словения, те дефинират експлоадирането на световна комерсиална война, внезапно закъснение на китайската стопанска система, по-малък бюджет на Европейски Съюз от 2021 година и нова поредност от рецесии в еврозоната. Те регистрират и рисковете от Брекзит и американския протекционизъм, само че съгласно тях те няма да окажат чак толкоз огромно въздействие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ