България ще изгуби 34% от сегашното си трудоспособно население до

България ще изгуби 34% от настоящето си трудоспособно население до 2050 година и по този индикатор страната ни е с най-лошата прогноза в Европа. Това се показва в оповестения преди дни разбор на трудовия пазар на континента, направен от Allianz Trade. Цифрата значи, че сегашните 3,7 млн. българи в трудоспособната възраст сред 20 и 64 години ще намалеят с 1,2 млн. души. Всъщност така и така броят на работещите у нас в края на 2022 година за първи път падна под границата от 3 млн. и стигна 2,940 млн. души. А в случай че прогнозата се окаже вярна, тогава 2,5 млн., които могат да работят, ще устоят останалите 2,8 млн. души. Защото съгласно упованията на Национален статистически институт през 2050 година популацията на България ще е 5,391 млн., написа „ 24 часа “.

В момента у нас има 3,7 млн. в трудоспособна възраст, останалите са 2,7 млн. души.

В отчета на Allianz Trade се показва, че главните аргументи за това са демографската рецесия и миграцията, защото България е един от главните донори на работна ръка към други страни. Според данните към 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС са пристигнали от България, Румъния и Полша. В същото време се оказва, че у нас не са правени калкулации за потребността на импорт на служащи, с които може да се понижи дефицитът на трудещи се.

Григор Фиданов, който има хотели по Северното Черноморие, описа по какъв начин при наемането на личен състав от чужбина се натъква на куп недомислия. Той има чиновници от Индонезия, Непал, Киргизстан и Турция. Документите им се обработват от дирекция “Миграция ” на Министерство на вътрешните работи и от Агенцията по заетостта, само че процедурите постоянно лишават до 3 месеца - в случай че е позволена неточност или липса в попълнените бумаги, всичко стартира изначало. Получаването на персонален номер на чужденец също е доста постепенно, а без него съответният чиновник не може да бъде регистриран в Национална агенция за приходите. Освен това в някои от тези страни България няма дипломатически представителства, което още повече затруднява процеса. Самият Фиданов наема до към 700 работещи всяко лято, само че единствено част от тях са чужденци, и то най-ниско квалифицирания личен състав.

Според работодателските организации през последните няколко години у нас са одобрявани на работа най-много по 2 хиляди мигранти годишно, до момента в който в прилежаща Румъния броят им предходната година е бил 30 хиляди.

“Разликата със северната ни съседка е, че там има предел по сектори за наемане на служащи извън. Така, както го вършат в Австралия и Канада. У нас няма ограничавания, само че бюрокрацията е тежка и това спъва процеса ”, изясни ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Извън потребността от импорт на работна ръка самият вътрешен трудов пазар в България изпитва от много време недостиг. Това проличава най-добре от данните за демографското заменяне. Те демонстрират броя на младежите на възраст сред 15 и 19 години, сравнен с хората на възраст сред 60 и 64 години. С други думи, показват какъв брой индивида ще се включат в пазара на труда в околните 4 години на мястото на всеки 100, които ще се пенсионират. Средният индикатор за страната сега е 65,7, т.е. 100 българи, които ще се пенсионират, ще бъдат заместени от едвам 65 души.

В това отношение най-хубаво е ситуацията в Сливен и в столицата. В София да вземем за пример коефициентът е 80,3, а в Сливен даже е 87,4, т.е. там всеки 100 индивида, на които следва да излязат от пазара на труда, ще бъдат заместени от 87,34 души. Най-зле е в Кърджали, където този коефициент е едвам 46,6 и в случай че се гледа единствено той, на локалния пазар на труда няма да има кой да замести даже половината от скоро излизащите в пенсия.

Тези цифри са значително условни, тъй като пазарът на труда зависи освен от възрастта на работещите, а и от квалификацията и образованието им. В Сливен да вземем за пример делът на хората сред 20 и 64 години с главно и по-ниско обучение е най-високият в страната – 37,7%. А за Кърджали, без значение че е единствената област отвън столицата, в която има приръст на популацията, това не оказва помощ изключително на трудовия пазар. Причината е, че той се получава главно от завръщането в страната на хората, които са я напуснали по време на “голямата екскурзия ”, а те са изкарали трудовия си живот в Турция и се прибират в родината към този момент като пенсионери.

Стряскащата липса на хора, които ще могат да работят през 2050 година, не се отнася единствено за България, а до съвсем всички страни в Европа като се изключи Ирландия, Дания, Люксембург и Швеция. Само в тях се предвижда нарастване на работещите. Веднага след България в тази отрицателна ранглиста идват Литва и Латвия, които ще изгубят надлежно 28 и 27 % от трудоспособното си население до 2050 година На четвърто място е Италия със загуба на 26%, само че за мащабите на нейния пазар на труда с 23 милиона заети понижението е внушително - с към 6 милиона души.

Всъщност най-вече ще пострадат 4-те най-големи стопански системи на Европейски Съюз - Германия, Франция, Италия и Испания. Според отчета нито една от тях няма да може да се оправи без композиция от ограничения - привличане на мигранти, увеличение на пенсионната възраст, нови политики на пазара на труда, които да приобщят повече пенсионери. Докладът твърди, че в случай че не се вземат ограничения, Германия примерно ще има потребност от 482 хиляди мигранти годишно, Италия - от 414 хиляди, Испания - от 338 хиляди, а Франция - от 115 хиляди.

Ако се вземат ограничения, нуждата от импорт на работна мощ понижава, само че не доста – ще има потребност от най-малко по 100 хиляди мигранти всяка година. Най-зле е ситуацията в Германия, където даже възрастта за пенсиониране да се вдигне на 68 години, ще има потребност от най-малко по 200 хиляди мигранти годишно. Проблем е това, че привличането на мигранти става все по-трудно, тъй като демографската рецесия стартира да обгръща Азия и Латинска Америка. Доскоро огромните западноевропейски стопански системи разчитаха на импорт на работна ръка от страни като Полша, Румъния, България и останалите от Източна Европа, само че потокът към този момент е редуциран до най-малко.

Единствено в Африка популацията на възраст сред 20 и 39 години не понижава, само че битката за намиране на квалифицирана работна ръка при всички случаи ще се ожесточава. Сред вероятните ограничения и решения, които се показват в отчета, са увеличение на действителните работни часове и възстановяване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, в това число реализиране на по-висока степен на ангажираност на дамите измежду тях. Като добър образец се дава Швеция, където вероятностите за опазване на работната мощ и стабилността на стопанската система наподобяват най-оптимистични.

България има потребност от още най-малко 250 хиляди, които да бъдат наети. Различни изследвания за потребностите на българските работодатели от чиновници демонстрират, че сега стопанската система ни има потребност да наеме в допълнение към 250 хиляди души.

“Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) прави постоянно анкети и последните числа демонстрират потребността от наемане на към 250 хиляди души в допълнение ”, сподели за “24 часа ” изпълнителният шеф на КРИБ Евгений Иванов.

Проучването, правено от Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ, демонстрира същата цифра. Но президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че то е извършено, преди да стартира рецесията в Германия, и е прекомерно допустимо цифрата да не е настояща. Вероятно е повишена с към 50 хиляди души. Подробно изследване на анкетен принцип прави и Агенцията по заетостта. Последното ѝ издание от средата на 2023 година сочи цифрата 268 927 души.

Около 161 хиляди от тези хора, които се търсят, са експерти с подготовка от избрани специалности. Най-многобройни са машинните оператори, шивачите, готвачите, строителите, счетоводителите, шлосерите и доста други специалности. По-малка, само че също многочислена е групата на специалностите, които изискват дееспособност или висше обучение – търсят се над 58 хиляди души. Това са лекари, медицински сестри, учители, зъболекари, зъботехници, строителни инженери, агрономи, психолози, фармацевти и доста други.

Почти толкоз огромна – 49 хиляди, е и групата на специалностите, за които не се изисква подготовка, да вземем за пример служащи в хранилища, продавачи, общи служащи, куриери, носачи и така нататък