България ще достигне пика на пандемията от коронавирус на 24

България ще доближи пика на пандемията от ковид на 24 април, сочат прогнози на Института за здравни индикатори и оценка (IHME) в Съединени американски щати. Данните на института са оповестени на специфичен уебсайт с прогнози за другите страни в света, които са наранени от пандемията.

Според прогнозите на института пикът на смъртните случаи у нас ще бъде сред 19 и 30 април, когато се чакат сред 9 и 10 умряли на ден, след което броят им ще стартира да понижава. До 4 август броят на умрелите от вируса българи ще бъде 303 души, планува още IHME, представени от " Investor ".

Институтът прецизира, че данните са годни единствено при цялостно съблюдаване на ограниченията за обществено разграничаване до май.

Към днешна дата доказаните случаи на ковид в България са 624, а умряли от началото на пандемията са 24 души.

IHME предвижда още, че по време на пика на ковид у нас ще са нужни 349 болнични кревати, от които 87 в интензивно поделение. По данни на института все още общо наличните болнични кревати в страната ни са 17 973, от които 856 в интензивно поделение, тъй че не се чака дефицит или претоварване на здравната система даже в най-високата точка на пандемията у нас. Страната ни разполага и със 74 апарата за обдишване, сочат данните на IHME.

България с най-застаряващи здравни чиновници в Европейски Съюз

Отделни данни, оповестени през днешния ден от европейската статистическа работа Евростат, демонстрират, че към последното тримесечие на 2019 година България е страната в Европейския съюз с максимален дал на здравните чиновници на възраст над 50 години (56%). България е и измежду страните членки на съюза с минимален дял на здравните служащи измежду общия брой на заетите хора – към 4%, а по отношение на общото население той е даже по-малък – едвам към 2%.

В края на предходната година 14,7 млн. души на възраст над 15 години са били заети в системата на опазването на здравето в Европейски Съюз, съставляващи над 7 на 100 от общия брой на заетите хора в съюза и близо 4% от общото население. 

От тях 1,9 млн. са лекарите, 4,5 млн. са медицинските сестри, акушерите и техните асистенти, 4,1 млн. са персонални здравните асистенти, а други 4,1 млн. са заемали други длъжности в системата на опазването на здравето.

Мнозинството от здравните служащи в Европейски Съюз са дами – 78%, а над една трета (36%) от чиновниците в опазването на здравето в съюза са на възраст от 50 години нагоре, следвани от тези във възрастовата група сред 35 и 49 години (35%), а здравните служащи под 34-годишна възраст са единствено 29%.

В 13 от 27-те страни членки на Европейски Съюз максимален е делът на здравните служащи над 50-годишна възраст, като след България се подреждат Естония и Латвия с по 50%, Италия с 45% и Литва с 42%.

В 11 страни членки заетите в системата на опазването на здравето на възраст сред 35 и 49 години са били с най-голям дял, а единствено в три страни тези на възраст сред 15 и 34 години са най-многобройни – Малта (50%), Люксембург (47%) и Кипър (38%).

Най-голям е делът на здравните служащи в Швеция (12% от заетите), следвани от Финландия и Дания (по 10%). Най-нисък е делът им в Кипър, Полша, Латвия, Румъния, Люксембург, България, Унгария и Слования – към 4%.

Спрямо размера на популацията Швеция още веднъж записва най-голям дял на здравните служащи (7% от общото население), следвана още веднъж от Финландия и Дания, както и от Холандия с по 6%. На противоположния полюс са Полша, Румъния, Кипър, България, Латвия, Люксембург, Унгария, Словения и Гърция, където здравните чиновници са съставлявали едвам към 2% от общото население.