България се проваля в планирането и комуникирането на целите си

България се проваля в планирането и комуникирането на задачите си към декарбонизиране на стопанската система, има остра липса на съвещания с обществото и своевременен разговор. Отсъства ясна тактика за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефикасни технологии, от което страдат хората най-много в подвластните от въглищата общини. Документът, с който България би трябвало да начертае задачите и тактиката за превъзмогване на зависимостта към въглищата и други изкопаеми горива е по-известен като Интегрирания народен проект Енергетика и климат (ИНПЕК). Това са заключенията на Доклада по отношение на процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални проекти Енергетика и климат), който Екологично съдружие “За Земята ” и български сътрудници изработихме с повече от 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe. В него се прави разбор на климатичните цели на страните в Европейски Съюз към 2030 година и се наблюдава дали разрешават реализиране на климатична индиферентност към 2050 година Откроява се мощният контрастност сред потребността от незабавни и ускорени дейности в региона на климата и бавния прогрес.  От оценените 25 страни нито една не прави задоволително по отношение на задачата от 1,5 С — т.е. нужни са още повече вложения в ограничения за икономисване на сила и възобновими източници на сила. Целта на Националните проекти за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално равнище в сходство с задачата от Парижкото съглашение световното стопляне да се ограничи в рамките от 1,5°C. Това значи поетапно понижаване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно обмисляне на обективен преход към чиста стопанска система на бъдещето. От държавите-членки се изисква да оповестят в ИНПЕК своя принос към наложителните цели за дял на възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост към 2030 година За страни с високи равнища на енергийна беднотия би трябвало да се включи и национална индикативна цел за понижаване на енергийната беднотия, в това число времева рамка, до която задачите би трябвало да бъдат реализирани.  " Има индикации, че средата на ноември ще се появи обновена версия на българския ИНПЕК. Призоваваме ръководещите ни да работят самоуверено и уверено в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските жители, локалните общности, живеещи покрай замърсяващи предприятия с най-спешна потребност от понижаване на замърсяването и излъчванията от тях, само че и всички поданици на планетата, които към този момент са или ще бъдат наранени отрицателно от изменението на климата. "  - сподели Радостина Славкова от Екологично съдружие " За Земята ". През оставащите осем месеца до завършването и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 година, обществеността би трябвало да бъде дейно ангажирана и съветвана. Апостол Дянков от WWF-България дава спомагателна конкретика: " Това може да се случи, като отчетът се показа обществено, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), по този начин и на публично разискване, което да се организира на най-малко два стадия, със период от един месец. Най-важното е да има действителен разговор, както на експертно ниво, по този начин и в общественото пространство ".
 
Докладът на CAN Europe съставлява първичната оценка на гражданския бранш на наличните 16 от 27 планове на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас - противоположна връзка по опциите за обществено присъединяване досега и тематични рекомендации. Докладът показва начален обзор на някои от главните въпроси, които ще би трябвало да бъдат прегледани в рекомендациите на Европейската комисия към ИНПЕК проектите на страните членки през декември 2023 година. Към 23 октомври към този момент 16 страни са показали своите ИНПЕК. Това са Малта, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общност и заинтригуваните страни в процеса на правене е незадоволително, вариращо от едва до несъществуващо.