България се изкачи с още 20 места в индекса за свобода на медиите
България се изкачи внезапно с 20 места в Индекса за независимост на медиите на „ Репортери без граница “, въпреки и без управляващите да са положили някакви особени старания за увеличение свободата на словото. Това излиза наяве от новия отчет на интернационалната организация за 2022 година, в който България от 91-во се изкачва на 71-во от общо 180 обсъждани страни и от ден на ден се оттласва от позорното дъно, на което стоеше години наред.
Изкачването на България е сходно с това от миналата 2021-ва година, когато страната дръпна с 20 места напред. Страната към този момент не е и последна по този индикатор в Европейския съюз – след нея се класират Унгария (72-ро място), Малта (84-о място), Гърция (107-мо). На първо място измежду всички страни остава Норвегия.
Двете години, в които България регистрира този сериозен прогрес, са белязани от политическите промени в страната. Припомняме, че на 4 април 2021 година ГЕРБ и Бойко Борисов, които управляваха страната повече от десетилетие, действително изгубиха властта и в последните две години страната се ръководи главно от служебните държавни управления на президента Румен Радев и 7 месеца от " Продължаваме промяната ". В рамките на ръководството на ГЕРБ страната се движеше към 111 – 112 място в показателя на „ Репортери без граница “.
Въпреки напредъка отчетът регистрира, че свободата на медиите в България е „ нежна и нестабилна “, а дребното самостоятелни гласове в България „ работят под непрекъснат напън “.
Медийният пейзаж в България
Сплашването от политици, както и административният и правосъден напън против издатели и публицисти, към момента са честа процедура.
След близо 12 години непрестанно ръководство на премиера Бойко Борисов, по време на което медийната независимост беше в крах и избрани медии бяха употребявани за практикуване на политическо въздействие, България мина през поредност от предварителни избори през 2021 година “, разяснява организацията в отчета си.
Независими медии и проверяващи публицисти постоянно са жертви на процедури за правосъдно заплашване, или така наречен SLAPP каузи.
Докладът акцентира още, че медиите са съвсем напълно подвластни от доходи от реклама, в която страната играе значима роля. Разпределянето на национални и европейски средства за медиите от страна на държавното управление е изцяло непрозрачно, което разрешава търговия с обществено финансиране за удобно отразяване.
Разследващи кореспонденти, отразяващи проведената престъпност и корупцията, постоянно са заплашвани. Освен това медиите, профилирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и Съединените щати, постоянно се сблъскват с акции на неприязън и ненавист.
Заплахите и физическите набези против публицисти в България са непрекъснат проблем, само че още по-голям проблем е нежеланието на управляващите да ги проверяват или осъдят. Журналистите, работещи отвън столицата, са още по-изложени на сходни закани.
Изкачването на България е сходно с това от миналата 2021-ва година, когато страната дръпна с 20 места напред. Страната към този момент не е и последна по този индикатор в Европейския съюз – след нея се класират Унгария (72-ро място), Малта (84-о място), Гърция (107-мо). На първо място измежду всички страни остава Норвегия.
Двете години, в които България регистрира този сериозен прогрес, са белязани от политическите промени в страната. Припомняме, че на 4 април 2021 година ГЕРБ и Бойко Борисов, които управляваха страната повече от десетилетие, действително изгубиха властта и в последните две години страната се ръководи главно от служебните държавни управления на президента Румен Радев и 7 месеца от " Продължаваме промяната ". В рамките на ръководството на ГЕРБ страната се движеше към 111 – 112 място в показателя на „ Репортери без граница “.
Въпреки напредъка отчетът регистрира, че свободата на медиите в България е „ нежна и нестабилна “, а дребното самостоятелни гласове в България „ работят под непрекъснат напън “.
Медийният пейзаж в България
Сплашването от политици, както и административният и правосъден напън против издатели и публицисти, към момента са честа процедура.
След близо 12 години непрестанно ръководство на премиера Бойко Борисов, по време на което медийната независимост беше в крах и избрани медии бяха употребявани за практикуване на политическо въздействие, България мина през поредност от предварителни избори през 2021 година “, разяснява организацията в отчета си.
Независими медии и проверяващи публицисти постоянно са жертви на процедури за правосъдно заплашване, или така наречен SLAPP каузи.
Докладът акцентира още, че медиите са съвсем напълно подвластни от доходи от реклама, в която страната играе значима роля. Разпределянето на национални и европейски средства за медиите от страна на държавното управление е изцяло непрозрачно, което разрешава търговия с обществено финансиране за удобно отразяване.
Разследващи кореспонденти, отразяващи проведената престъпност и корупцията, постоянно са заплашвани. Освен това медиите, профилирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и Съединените щати, постоянно се сблъскват с акции на неприязън и ненавист.
Заплахите и физическите набези против публицисти в България са непрекъснат проблем, само че още по-голям проблем е нежеланието на управляващите да ги проверяват или осъдят. Журналистите, работещи отвън столицата, са още по-изложени на сходни закани.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ