Кремъл: България е плацдарм на НАТО за война с Русия
България се е трансформирала в една от най-големите източни опорни точки на Северноатлантическия алианс в подготовка за конфликт с Русия. Това съобщи Юрий Пилипон, шеф на Втори европейски департамент на Министерството на външните работи на Русия, в изявление за ТАСС, представено от dariknews.bg.
„ България, за жалост, се трансформира в един от най-големите плацдарми на източния фланг на НАТО в подготовка за конфликт с Русия. Разбира се, това води до съответни опасности за тези, които дават територията си за военни мерки “, сподели той, отговаряйки на въпрос за оценката на Москва по отношение на проектите на НАТО за създаване на нова военна база в България.
В този подтекст Пилипон акцентира, че на фона на продължаващата нападателна политика на НАТО и апелите в редиците му за подготовка за боен спор с Русия, Москва не подценява натрупването на сили и запаси на алианса и разширението на неговата инфраструктура наоколо до съветските граници, в това число и в България.
„ Русия сигурно е способна да отговори на всевъзможни закани с военно-технически ограничения. Руският президент Владимир Путин наскоро ясно удостовери това. В същото време съветското управление избира политически и дипломатически способи за решение на проблемите “, означи той. „ Ние резервираме градивна настройка и поддържаме каналите за разговор отворени — уви, към този момент без мечтаната реципрочност. “
Задълженията на София
Освен това дипломатът напомни, че връзките сред съветската и българската страна се контролират от Договора за другарски връзки и съдействие, подписан през 1992 година и към момента в действие, който открива „ общо схващане за нуждата от изключване на войната от интернационалните връзки, както и на опасността или използването на мощ като средство за решение на разногласия сред страните “.
„ В него също по този начин се показва, че би трябвало да се поставят старания за понижаване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до допустимо най-ниско ниво “, добави шефът на Втория европейски департамент на съветското външно министерство. „ Страните се задължават да предотвратяват потреблението на своята територия за въоръжено нахлуване или други насилствени дейности против другата договаряща се страна. “
Според Пилипон обаче публична София „ е не запомнила изброените отговорности “.
„ Разбираме, че в доста връзки тази политика е наложена на България от Запада посредством кръгове, намиращи се под негов надзор. От позиция на българските национални ползи е неуместно Русия да се преглежда „ през прицела “, “ означи той. „ Всички знаят, че нашата страна в никакъв случай не е имала и не може да има проекти да атакува България. Руски бойци два пъти са стъпвали на българска земя с благородни освободителни задачи — по време на Руско-турската война от 1877–1878 година и в заключителния стадий на Втората международна война. Тези съдбоносни събития дефинираха извънредно приятелския, бих споделил даже братския темперамент на двустранните връзки в продължение на доста десетилетия. “
„ България, за жалост, се трансформира в един от най-големите плацдарми на източния фланг на НАТО в подготовка за конфликт с Русия. Разбира се, това води до съответни опасности за тези, които дават територията си за военни мерки “, сподели той, отговаряйки на въпрос за оценката на Москва по отношение на проектите на НАТО за създаване на нова военна база в България.
В този подтекст Пилипон акцентира, че на фона на продължаващата нападателна политика на НАТО и апелите в редиците му за подготовка за боен спор с Русия, Москва не подценява натрупването на сили и запаси на алианса и разширението на неговата инфраструктура наоколо до съветските граници, в това число и в България.
„ Русия сигурно е способна да отговори на всевъзможни закани с военно-технически ограничения. Руският президент Владимир Путин наскоро ясно удостовери това. В същото време съветското управление избира политически и дипломатически способи за решение на проблемите “, означи той. „ Ние резервираме градивна настройка и поддържаме каналите за разговор отворени — уви, към този момент без мечтаната реципрочност. “
Задълженията на София
Освен това дипломатът напомни, че връзките сред съветската и българската страна се контролират от Договора за другарски връзки и съдействие, подписан през 1992 година и към момента в действие, който открива „ общо схващане за нуждата от изключване на войната от интернационалните връзки, както и на опасността или използването на мощ като средство за решение на разногласия сред страните “.
„ В него също по този начин се показва, че би трябвало да се поставят старания за понижаване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до допустимо най-ниско ниво “, добави шефът на Втория европейски департамент на съветското външно министерство. „ Страните се задължават да предотвратяват потреблението на своята територия за въоръжено нахлуване или други насилствени дейности против другата договаряща се страна. “
Според Пилипон обаче публична София „ е не запомнила изброените отговорности “.
„ Разбираме, че в доста връзки тази политика е наложена на България от Запада посредством кръгове, намиращи се под негов надзор. От позиция на българските национални ползи е неуместно Русия да се преглежда „ през прицела “, “ означи той. „ Всички знаят, че нашата страна в никакъв случай не е имала и не може да има проекти да атакува България. Руски бойци два пъти са стъпвали на българска земя с благородни освободителни задачи — по време на Руско-турската война от 1877–1878 година и в заключителния стадий на Втората международна война. Тези съдбоносни събития дефинираха извънредно приятелския, бих споделил даже братския темперамент на двустранните връзки в продължение на доста десетилетия. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ