Министър Велкова: Ще трябва да ограничим разходите
България също би трябвало да ограничи разноските, да стабилизира приходната част на бюджета, тъй като в един миг можем да останем без ликвидност. Това сподели служебният министър на финансите Росица Велкова за БНР.
Прочетете още
Масово страните в еврозоната понижават дефицитите си в прогнозата за идната година, добави тя. Цяла Европа сега стяга фискалната дисциплинираност, което е обикновено, тъй като при повдигане на лихвите, което прави непрестанно Европейската централна банка, при вложителите, които доста лимитирано дават дълг на страните, България също ще би трябвало да премине към консолидация и да ограничи разноските.
Имаме три разновидността за бюджет, които можем да внесем в Народното събрание и този, който ще съгласуваме с ведомствата и министерствата, както и с Националния съвет за тристранно съдействие, е разновидността с недостиг от 6,6 на 100. Този недостиг се образува при опазване на безусловно всички настоящи нормативни актове и политики, без смяна в приходната и разходната част на политиките, уточни министър Велкова.
В отговор на въпрос за какво се планува 6,6 на 100 недостиг министър Велкова сподели, че Министерството на финансите (МФ) е консервативна институция и следва закостенял метод, само че прогнозата не е извънредно консервативна, защото, в случай че се види макропрогнозата на Българската национална банка (БНБ), тя е доста по-консервативна в сравнение с залаганата от МФ.
Българска народна банка залага за идната година растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) от 0,1 %, до момента в който МФ залага 1,6 %. Българска народна банка залага малко по-висока инфлация, в сравнение с залага МФ. МФ, когато създаде макроикономическата прогноза за растежа на Брутният вътрешен продукт се съобрази с прогнози, създадени от 14 институции, от които три са български. Прогнозите на тези 14 институции за растежа на Брутният вътрешен продукт са сред 0,1 и 3,8 на 100 и междинната стойност е 2,3 %. Ние залагаме на 1,6 на 100, а Българска народна банка отива на 0,1 % и не смятам, че сме консервативни при създаване на макропрогнозата.
Ние резервираме понижените ставки на Данък добавена стойност за интервала, за който законодателят го е решил – до 1 юли 2023 год. Имаме сериозен растеж при разноските, който произтича от настоящите политики, защото разноските за личен състав се усилват с 1,9 милиарда лева, за пенсии – с 3,7 милиарда лева, за социално-осигурителни и здравноосигурителни заплащания, в това число и за пенсии растежът е 4,9 милиарда лева
През декември т.г. ще получим 2,6 милиарда лева по Плана за възобновяване и резистентност, само че разходът, който ще бъде осъществен през т.г., ще е не повече от 100 милиона лв., което значи, че през 2023 година би трябвало да наваксаме с капиталовите разноски по Плана и те да бъдат осъществени. В противоположен случай няма да можем да реализираме резултатите, с цел да получим идващите заплащания по Плана.
За финансови разноски за т.г. в бюджета са 8,4 милиарда лева, а предстоящото осъществяване е да приключим с икономии от един милиарда лева Трябва да се има поради, че при актуализацията тези 1,6 милиарда лева, с които в допълнение завишихме първото заплащане по Плана, са ориентирани към други разноски, които не са свързани с Плана. По Плана за тази година няма да има разноски повече от 100 милиона лв. и всичко ще се придвижи в идната година. Това е причина финансовите разноски да бъдат повишени за идната година.
Прочетете още
Масово страните в еврозоната понижават дефицитите си в прогнозата за идната година, добави тя. Цяла Европа сега стяга фискалната дисциплинираност, което е обикновено, тъй като при повдигане на лихвите, което прави непрестанно Европейската централна банка, при вложителите, които доста лимитирано дават дълг на страните, България също ще би трябвало да премине към консолидация и да ограничи разноските.
Имаме три разновидността за бюджет, които можем да внесем в Народното събрание и този, който ще съгласуваме с ведомствата и министерствата, както и с Националния съвет за тристранно съдействие, е разновидността с недостиг от 6,6 на 100. Този недостиг се образува при опазване на безусловно всички настоящи нормативни актове и политики, без смяна в приходната и разходната част на политиките, уточни министър Велкова.
В отговор на въпрос за какво се планува 6,6 на 100 недостиг министър Велкова сподели, че Министерството на финансите (МФ) е консервативна институция и следва закостенял метод, само че прогнозата не е извънредно консервативна, защото, в случай че се види макропрогнозата на Българската национална банка (БНБ), тя е доста по-консервативна в сравнение с залаганата от МФ.
Българска народна банка залага за идната година растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) от 0,1 %, до момента в който МФ залага 1,6 %. Българска народна банка залага малко по-висока инфлация, в сравнение с залага МФ. МФ, когато създаде макроикономическата прогноза за растежа на Брутният вътрешен продукт се съобрази с прогнози, създадени от 14 институции, от които три са български. Прогнозите на тези 14 институции за растежа на Брутният вътрешен продукт са сред 0,1 и 3,8 на 100 и междинната стойност е 2,3 %. Ние залагаме на 1,6 на 100, а Българска народна банка отива на 0,1 % и не смятам, че сме консервативни при създаване на макропрогнозата.
Ние резервираме понижените ставки на Данък добавена стойност за интервала, за който законодателят го е решил – до 1 юли 2023 год. Имаме сериозен растеж при разноските, който произтича от настоящите политики, защото разноските за личен състав се усилват с 1,9 милиарда лева, за пенсии – с 3,7 милиарда лева, за социално-осигурителни и здравноосигурителни заплащания, в това число и за пенсии растежът е 4,9 милиарда лева
През декември т.г. ще получим 2,6 милиарда лева по Плана за възобновяване и резистентност, само че разходът, който ще бъде осъществен през т.г., ще е не повече от 100 милиона лв., което значи, че през 2023 година би трябвало да наваксаме с капиталовите разноски по Плана и те да бъдат осъществени. В противоположен случай няма да можем да реализираме резултатите, с цел да получим идващите заплащания по Плана.
За финансови разноски за т.г. в бюджета са 8,4 милиарда лева, а предстоящото осъществяване е да приключим с икономии от един милиарда лева Трябва да се има поради, че при актуализацията тези 1,6 милиарда лева, с които в допълнение завишихме първото заплащане по Плана, са ориентирани към други разноски, които не са свързани с Плана. По Плана за тази година няма да има разноски повече от 100 милиона лв. и всичко ще се придвижи в идната година. Това е причина финансовите разноски да бъдат повишени за идната година.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ