Над половин милиард лева за пътна безопасност са неизползвани, а катастрофите се увеличават
България продължава да е измежду страните с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз, макар че във Фонда за сигурност на придвижването са насъбрани над половин милиард лв.. Това демонстрира одит на Сметната палата за интервала 2021 - средата на 2025 година, който слага съществени въпроси за ръководството на средствата и успеваемостта на ограниченията за ограничение на пътния травматизъм.
Към юни 2025 година във Фонда за сигурност на придвижването са налични 523,4 млн. лв.. Средствата се образуват главно от санкции, наложени посредством автоматизирани системи за надзор на придвижването.
За последните четири години и половина във фонда са постъпили 428 млн. лв., само че са изразходвани едвам 125,1 млн. лв.. Причините за натрупването на средствата са административни проблеми, забавени и прекъснати публични поръчки, както и лимитирани благоприятни условия за кандидатстване на общини и други организации.
Одиторите предизвестяват, че поради инфлацията действителната стойност на насъбраните средства към този момент е намаляла доста. Ако сегашният модел на ръководство се резервира, неизползваният запас може да доближи 873 млн. лв. до края на 2028 година
Средства за пътна сигурност се харчат и за поправки, техника и състезания
Според Сметната палата забележителна част от средствата не се насочват към действия с директен резултат върху сигурността на придвижването.
От изразходваните 125 млн. лв.:
47,6 млн. лв. (38%) са вложени в действия с директно отношение към пътната сигурност – камери, системи за надзор, дрегери и проби за наркотици; 67,3 млн. лв. (54%) са изхарчени за действия с индиректен резултат, в това число закупуване на автомобили; 10,2 млн. лв. (8%) са употребявани за разноски без връзка с пътната сигурност – поправки на здания на Министерство на вътрешните работи, климатици, служебно облекло, компютърна техника, писалищен материали, семинари и състезания като „ Пътен служител на реда на годината “.Като образец е посочено и финансиране за създаване на административна постройка на Министерство на вътрешните работи в Силистра на стойност близо 4 млн. лв..
Липсва разбор на аргументите за злополуките
Един от най-сериозните заключения в отчета е неналичието на изчерпателен разбор на аргументите за тежките пътни произшествия.
По данни на Министерство на вътрешните работи за интервала в страната са регистрирани над 485 хиляди пътнотранспортни катастрофи, само че едвам към 30% от тях са посетени от полицейски екипи.
Одиторите показват, че не се събира задоволително информация за останалите катастрофи и не се вършат систематични разбори за ролята на пътната инфраструктура като фактор за злополуките.
Повече произшествия и ранени макар засиления надзор
През 2024 година броят на починалите на пътя е намалял до 478 души, което е с 15% по-малко по отношение на 2021 година
Останалите индикатори обаче се утежняват:
злополуките са се нараснали с 11%; ранените са нарастнали с 19%; тежко потърпевшите са повече с 30%.
Според Сметната палата напъните на Министерство на вътрешните работи са съсредоточени главно върху контрола на скоростта, до момента в който редица други рискови фактори остават незадоволително адресирани.
Инфраструктурата остава подценена
Одитът отбелязва, че макар наличния финансов запас не са финансирани планове за обезопасяване на рискови сектори посредством маркировка, осветяване или други инфраструктурни решения.
За образец за сполучлива мярка е обещано слагането на разграничителни колчета в Кресненското дефиле, след което смъртните случаи в този сектор са сведени до нула.
Санкциите не трансформират трайно държанието на водачите
Проверката демонстрира, че увеличението на броя на санкциите не води автоматизирано до по-добра дисциплинираност на пътя.
Между 2021 и 2024 година броят на издадените наказателни документи е повишен от 2,5 млн. до 3,3 млн., само че нарушаванията не престават да се усилват.
Сред главните проблеми са:
забавено връчване на електронните фишове;
огромен брой анулирани санкции;
фокус върху елементарно установими нарушавания вместо върху най-рисковото държание на пътя.
Одиторите акцентират, че глобите имат предпазен резултат единствено когато са бързи, обективни и неизбежни.
България остава измежду най-опасните страни в Европейски Съюз
Страната продължава да е измежду водачите в Европейския съюз по смъртност на пътя.
През 2024 година в България са починали 74 души на един милион поданици. За съпоставяне:
Швеция – 20 души;
Дания – 24 души;
Нидерландия – 32 души;
Германия – 33 души.
През 2023 година България е била преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор, а през останалите години от интервала е заемала второ място след Румъния.
Прогнозата е тревожна
Сметната палата предизвестява, че при сегашните трендове България няма да извърши европейската цел за понижаване на половина на жертвите и тежко ранените по пътищата до 2030 година
В резултат на одита институцията насочва 26 рекомендации към министъра на вътрешните работи за възстановяване на ръководството на фонда, контрола по пътищата и успеваемостта на ограниченията за сигурност.




