След приемане на еврото: България има нужда от повече икономическа свобода и върховенство на правото
България одобри еврото. След повече от 28 години във валутен ръб, страната навлиза в нов стадий от своето развиване. Фалитите на банки и хиперинфлацията от интервала 1996-1997 година занулиха спестяванията на българите и ни пратиха на дъното на Европа – под 30% от средноевропейското равнище на индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в паритет на покупателна дарба в края на 90-те.
Последваха близо три десетилетия на (предимно) стопански напредък и конвергенция. Днес приближаваме границата от 70% по същия индикатор, като сме на прага да догоним групата страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които се оправиха по-добре в първите години на прехода и се причислиха към Европейски Съюз през 2004 година
В последните години тази група се сърба в границите на 75-90% от средноевропейското равнище.
Валутният ръб значи доверие и постоянни пари, т.е. сигурност в покупателната дарба на локалната валута. В този смисъл приемането на еврото е разумният свършек на борда.
Доверието и постоянните пари обаче не подсигуряват разцвет – нито в изискванията на ръб, нито в еврозоната. Липсата на политически небосвод и натискът върху бюджета, лимитираната упоритост за смели промени, корупцията и нефункциониращата правосъдна система са трудности, които ще би трябвало да преодолеем в идните години.
След като страстите от въвеждането на еврото утихнат, идва време да погледнем към дълготрайните цели и провокации пред страната.
България би трябвало и може да бъде място за напредък, за персонално благоденствие, за сбъдване на фантазии, за откривателство, достижения и световно лидерство;България има потребност от високо производителна и новаторска стопанска система, в която предприемаческата сила основава и сполучливо развива конкурентоспособни производства и услуги;Амбициозно, само че не невероятно е в живота на едно потомство да реализираме средноевропейски приходи. Междинната цел би трябвало да е одобряването в групата на страни от ЦИЕ в идващите 3-4 години;България би трябвало да има добър бизнес климат и условия за вложения, поддържайки ниски налози, които предизвикват поемането на риск, натрупването на капитал и полагането на труд;Държавните финанси могат да бъдат уравновесени без да се натрупа дълг на сметката на децата ни. Последните 30 години демонстрират, че страната съумява тогава, когато организира виновна фискална политика. Обратното води до политическа неустойчивост и опасности пред растежа;България има потребност от самостоятелна правосъдна власт, която да подсигурява правата на жителите и да обезпечава равни условия за стопанска самодейност, защитавайки собствеността и осъществяването на договорите;България има потребност от ефикасен обществен бранш с мечтани и измерими резултати от всяко изхарчено или вложено евро. Образованието би трябвало да основава грамотни хора, способни да се приспособяват и учат цялостен живот, с цел да могат сполучливо да се включат в трансформиращата се стопанска система на знанието. Здравеопазването би трябвало да носи по-дълъг живот и повече години в положително здраве;Икономическият напредък би трябвало да бъде забележим в районите. Качеството на живот по места е непосредствено обвързано с опциите на общините да организират политики и да влагат в градската среда.Накратко: България има потребност от повече икономическа независимост, от господство на правото и от дребна, само че ефикасна и отчетна страна. Това би разрешило страната да бъде сполучлива в границите на еврозоната.
