На прага на 2026 г. България остава в състояние на продължителна политическа нестабилност, която вече се превърна в ежедневие. Поредицата от краткотрайни правителства, оставки и неуспешни мандати остави страната без редовен кабинет, а перспективата за служебно управление или нови избори изглежда най-реалистична.
Партиите продължават да се обвиняват взаимно за блокажа. ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ИТН и ДПС-Ново начало не успяха да постигнат компромис, докато БСП и „Възраждане“ остават в опозиция. Консултациите при президента Румен Радев приключиха без перспектива за стабилно мнозинство, а отказът на Рая Назарян да поеме служебен кабинет допълнително усложни ситуацията.
Икономическите последствия са осезаеми: удължителен бюджет, забавени инвестиции и несигурност за бизнеса. Европейските фондове и Планът за възстановяване и устойчивост рискуват да бъдат застрашени, ако няма редовно правителство. Синдикатите и гражданското общество настояват за бързо решение, но партиите изглежда са се примирили с цикъла на избори.
Въпреки това някои наблюдатели виждат проблясък на надежда. Ако се проведат предсрочни избори през пролетта на 2026 г., новата конфигурация може да доведе до по-широк консенсус. „България се нуждае от стабилност, за да се върне на европейската карта“, отбелязват експерти.
В крайна сметка 2026 г. може да се окаже преходна – или към ново начало, или към още по-дълбока криза. Изборът зависи от способността на политическите лидери да надскочат личните амбиции и да поставят интересите на страната на първо място.
