Стартират програма за намаляване на употребата на антибиотици в страната
България прави първа сериозна стъпка в битката с антимикробната устойчивост с национална стратегия за деяние, която беше импортирана за разглеждане на съвещание на държавното управление в оставка на 21 януари.
Прочетете още
Основната цел на документа е да се понижи общото ползване на антибиотици в страната с най-малко 18% - цел, която съгласно специалистите е постижима, само че изисква дълготрайни и координирани старания.
Проблемът с антимикробната устойчивост
" Антимикробната устойчивост е проблем, който поражда още със основаването на антибиотиците. Микроорганизмите последователно се приспособяват към антимикробните средства и с годините това става все по-успешно. Днес, поради интензифицирането на отглеждането на животни, инфекциите, свързани със здравните заведения и редица публични фактори, безконтролната приложимост на антибиотици докара до обстановка, в която огромна част от причинителите развиват устойчивост ", каза Драгомир Иванов от Българската асоциация за единно здраве.
Това визира както хуманната, по този начин и ветеринарната медицина и крие действителни опасности от нараснала смъртност при болести, които допреди години са били лечими.
Иванов акцентира, че програмата се основава на концепцията " Единно здраве " (One Health), съгласно която здравето на хората е неразривно обвързвано със здравето на животните и положението на околната среда.
Именно по тази причина в създаването ѝ вземат участие разнообразни институции и специалисти от няколко бранша.
Необходимост от съгласуван надзор
Според Иванов надзор върху антибиотиците съществува, само че е раздробен и незадоволително съгласуван.
Бившият шеф на " Пирогов " доц. Спас Спасков отбеляза, че казусът с неправилното изписване на антибиотици съществува от десетилетия.
" Този проблем не е от през днешния ден. Още като студенти ни учеха, че не би трябвало да се прекалява, само че този развой продължава и до през днешния ден, а резултатът е релативно дребен ", разяснява доцент Спасков пред Bulgaria ON AIR.
Той акцентира, че това демонстрира какъв брой ефикасен може да бъде контролът и че поставената цел от 18% е изцяло изпълнима.
Образование и систематичен метод
Подобни ограничения към този момент дават резултати в редица западноевропейски страни.
" Голяма част от пациентите възприемат антибиотика като универсално лекарство - в случай че те боли глава, можеш да вземеш един антибиотик и да ти премине главоболието. Антибиотикът е едно средство и има за задача да ни отърве от микрорганизмите ", сподели още доцент Спасков.
Той подчертава и върху нуждата от систематичен надзор на вътреболничните инфекции - посредством разбор на причинителите, прецизна хигиена и непрекъснат мониторинг.
Според него уязвимост на досегашните старания е, че постоянно се вършат кампанийно, вместо да бъдат част от резистентен, дълготраен развой.
Прочетете още
Основната цел на документа е да се понижи общото ползване на антибиотици в страната с най-малко 18% - цел, която съгласно специалистите е постижима, само че изисква дълготрайни и координирани старания.
Проблемът с антимикробната устойчивост
" Антимикробната устойчивост е проблем, който поражда още със основаването на антибиотиците. Микроорганизмите последователно се приспособяват към антимикробните средства и с годините това става все по-успешно. Днес, поради интензифицирането на отглеждането на животни, инфекциите, свързани със здравните заведения и редица публични фактори, безконтролната приложимост на антибиотици докара до обстановка, в която огромна част от причинителите развиват устойчивост ", каза Драгомир Иванов от Българската асоциация за единно здраве.
Това визира както хуманната, по този начин и ветеринарната медицина и крие действителни опасности от нараснала смъртност при болести, които допреди години са били лечими.
Иванов акцентира, че програмата се основава на концепцията " Единно здраве " (One Health), съгласно която здравето на хората е неразривно обвързвано със здравето на животните и положението на околната среда.
Именно по тази причина в създаването ѝ вземат участие разнообразни институции и специалисти от няколко бранша.
Необходимост от съгласуван надзор
Според Иванов надзор върху антибиотиците съществува, само че е раздробен и незадоволително съгласуван.
Бившият шеф на " Пирогов " доц. Спас Спасков отбеляза, че казусът с неправилното изписване на антибиотици съществува от десетилетия.
" Този проблем не е от през днешния ден. Още като студенти ни учеха, че не би трябвало да се прекалява, само че този развой продължава и до през днешния ден, а резултатът е релативно дребен ", разяснява доцент Спасков пред Bulgaria ON AIR.
Той акцентира, че това демонстрира какъв брой ефикасен може да бъде контролът и че поставената цел от 18% е изцяло изпълнима.
Образование и систематичен метод
Подобни ограничения към този момент дават резултати в редица западноевропейски страни.
" Голяма част от пациентите възприемат антибиотика като универсално лекарство - в случай че те боли глава, можеш да вземеш един антибиотик и да ти премине главоболието. Антибиотикът е едно средство и има за задача да ни отърве от микрорганизмите ", сподели още доцент Спасков.
Той подчертава и върху нуждата от систематичен надзор на вътреболничните инфекции - посредством разбор на причинителите, прецизна хигиена и непрекъснат мониторинг.
Според него уязвимост на досегашните старания е, че постоянно се вършат кампанийно, вместо да бъдат част от резистентен, дълготраен развой.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ