България пак е независима държава, по-отворените люде започват свой бизнес,

България отново е самостоятелна страна, по-отворените люде стартират собствен бизнес, а той има потребност от прокламация. Казано с една дума- реклама. 19-ти век си отива, идва 20-ти. Животът на хората се трансформира.

Старите вестници са забавни сами по себе си и поради тематиките, и поради метода на списване, и поради оформлението. Още по- любопитни стават, когато разгледаш рекламите им. Те дават предмет за размисъл освен във връзка бизнес уменията на рекламодателите и старанието на вестникарите, само че и оповестяват много забавни неща, които до момента не сме знаели. Като да вземем за пример рекламата на паста за зъби Дорамад, която е показана като ЕДИНСТВЕНАТА РАДИОАКТИВНА ПАСТА ЗА ЗЪБИ.


Публикувана е във в. " Заря " от 1940 година, а до атомните бомби в Хирошима и Нагасаки има единствено пет години. След тях човечеството към този момент няма по какъв начин да се върже на рекламата... По сходен метод, прочее, при започване на ХХ век е рекламирано и лекарството " Хероин ", което побеждавало зависимостта от морфин. Това са едни от заблудите, разгадани през годините, само че рекламите са си факт.
Не единствено тези реклами през днешния ден звучат неуместно. Други биха прозвучали през днешния ден напълно двусмислено- нали на дневен ред е джендърът, Истанбулската спогодба, половете...Е, през 1941 година женското списание " Икономия и домакинство " разгласява кройка на " Долно комбинезонче за момче " и дано в този момент звучи смешно, тогава си е било без никакви подмятания.


Вестникарският пазар в Пловдив в края на 19 -ти и началото на 20-ти век е богат и пъстър. В него намират място и съществени консервативни вестници като " българския Таймс " - в. " Марица ", бунтовният в. " Борба " на Захари Стоянов, вестници на враждуващи партии, хумористични. Около 20- те години към този момент ясно се виждат и жълтите издания, които без подозрения са се чели доста. Много може да се приказва за днешните кавги в уеб страниците, само че като си намерения човек, какво толкоз, в случай че напишеш за някого, че си има държанка. Голяма работа. Обаче в случай че си сгазил лука през 1921година и в рубриката си " Далекоглед " вестник " Пловдивска бичовска стрела " непосредствено се обърне към Инспектора на образователното окръжие с новината, че основният преподавател на село Ръжево Конаре, женен с три деца, залюбил една от даскалките и напъдил жена си...Това е смут, безумство, срам, написа създателят. Да ви звучи познато? Дали е изстинало мястото на основния преподавател, може да се гадае с огромна степен на сигурност.
Нямат прошка от острата стрела на жълтото издание и редица ученички, упоменати с букви, които всеки следобяд ходели в шантана и се забавлявали с господа. Вестникът се титулува като " Орган на изчезналата истина ". След като е напълнил цяла страница с къси злословия все за палави госпожици, невнимателни господа и впрочем шавливости, редакторът е побрал там и реклама на бирария " Народна среща " със притежател Желю Фъркачев. То не е реклама, а ода за " първоразрядния ресторант, където се задоволява и най- взискателният усет ", където всичко е по западноевропейски стандарти, всяка вечер има кабаретни осъществявания и оркестър и...гвоздеят на посланието, директно обвързван с клюките от същата страница - " Тук под звуците на превъзходния оркестър могат господата пищно и НЕЗАБЕЛЯЗАНО да прекарват времето си ". Професионално осъществяване.

Има още един сходен вестник със сходно заглавие- " Пловдивски камшик ", който също не оставя и грам подозрение в задачата си. И там има сходна страница с къси злословия, вид агенционни известия, които, обаче сигурно са потресли не един и двама татковци на госпожици. Като да вземем за пример следното: " Ученикът от Търговското учебно заведение Л.Б. с ученичката от Девическата гимназия Л.М. доста скитат. Госпожице, той не е за вас, пазете се, тъй като той е един рисков Дон Жуан ".
През 1919 година градът не е бил огромен, бащата на девойка Л.М. несъмнено е изгубил сън. И ето същият почерк- на страницата, изпълнена с още най-малко двайсет сходни " вести ", реклама на шапкарското ателие на Щерю Ишев на ул. " Фотинов " 13 зад Сахат тепе. " Нам къде бе, приятелю ", е озаглавен късият текст, в който без доста увъртания се твърди, че " Ишев е единственият, който най- изтънчено елегантно и солидно поправя разнообразни шапки с защити фасони ". В сериозните вестници от това време реклама съвсем липсва.

Няма още закон за конкуренцията, всеки може да твърди, че е по- добър от другите. Това му е задачата. А по следите от рекламите в пожълтелите страници откриваме следите на зараждащата се бизнес класа, на модата, на веянията на времето, на потребностите на хората тогава. Рекламите на " Нивеа " от 40-те демонстрират какъв брой оцеляваща е тази компания, рекламно каре на лотария в интерес на българските писатели пък приказва за отношението към литературата тогава.
Най- непредвидена е находката на реклама на магазин " Дядо Мраз " в София от 1941-ва. Там към този момент има и рисунка и се вижда по какъв начин положителният дъртак носи чувала с дарове. Въпросът е, че до момента появяването на дядо Мраз се свързваше с въздействието на съветския Дед Мороз след 1944 година у нас. Познатият Дядо Коледа при започване на века не съществува, на процедура това е рекламен артикул на американската компания " Кока-Кола " от времето на огромната меланхолия, а руснаците го приспособяват с съветското име. Е, оказа се, че у нас е пристигнал по-рано, в сравнение с си мислехме. Такива любопитни работи научава човек, който преглежда старите издания...