Репортери без граници: България се изкачи в класацията за медийна свобода, но не се подобри
България още веднъж се изкачи - освен това с впечатляващите 20 позиции - в класацията на " Репортери без граници " (RSF) за независимост на медиите, само че... без да прави съвсем нищо. Разместването, оповестено през днешния ден от основаната в Париж организация, не демонстрира усъвършенстване на медийната среда в страната, а по-скоро се дължи на изменение на обособени индикатори.
" Позицията на България се усъвършенства през предходната година. Нито една от ограниченията, препоръчани от RSF за подкрепяне свободата на печата не беше осъществена, само че и нямаше съществени нарушавания ", се споделя в известието. Регионалният шеф на RSF изясни за " Дневник ", че е имало позитивен резултат от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета " Петков " за отбрана свободата на медиите, само че и са се изострили нападките от политически партии против медии и публицисти. (виж по-долу диалога с Павол Шалай)
За Унгария, която се изкачва с 13 позиции и заема място тъкмо след България, обяснението е, че частично това се дължи на обстоятелството, че държавното управление е било насила от икономическата обстановка и натиска от институциите на Европейски Съюз да продължи лиценза на самостоятелна радиостанция, а Виктор Орбан - да спре към този момент битката против независимостта на медиите, допълват от организацията. Така от 91-о място през 2021 година, България е на 71-о място, което към този момент не е предпоследно в Европейски Съюз. Но страната към момента е в дъното на класацията за Европейския съюз. След нея са Унгария (72), Малта (84) и Гърция (107). Преди България от страните от Европейски Съюз е Полша, само че надалеч напред на място 57.
Ситуацията с медиите в България към момента е " проблематична ", като в тази група са Румъния, Унгария, Чили и още други 52 страни.
Класацията за 2022 година – след България от страните в Европейски Съюз са Унгария, Малта и Гърция.
Индексът на " Репортери без граници " прави оценка средата за публицистика в 180 страни и територии и се разгласява на Световен ден на свободата на пресата (3 май). Според класацията за 2023 година обстановката с медийната независимост е " доста неприятна " в 31 страни, " неприятна " в 42, " проблематична " в 55 и " добра " или " относително добра " в 52 страни. Средата за публицистика е " неприятна " в седем от 10 страни, и приемливи единствено в три от 10, установяват от организацията.
Павол Шалай, " Репортери без граници ": Правителството към този момент не е враждебно към медиите, само че проблемите остават
Най-свободна за медии е Норвегия, като до момента първите места постоянно са били заемани от скандинавски страни, като през 2023 година второто място се заема от Ирландия (която през 2022 година бяха четвърти).В дъното в Европа е Гърция, а на 180-то място е Северна Корея
Организацията отбелязва, че Европа, и по-специално Европейският съюз, е районът в света, в който е най-спокойно за публицисти, само че даже и там обстановката е смесена. Размествания в класацията се вижда при Германия , която пропада с няколко места спрямо миналата година, поради регистрирани рекорден брой случаи на принуждение против публицисти и арести. Полша се издига в класацията и към този момент се гледа като на свободна за щемпел страна. Гърция е на последно място в Европа, тъй като публицистите са били шпионирани от разузнаването служби и от мощни шпионски стратегии, продължава да е с най-ниската позиция в Европейския съюз. България, която до 2022 година заемаше 111-то място (последно в Европейския съюз) се издигна също с 20 места през предходната година до 91-о. Обяснението тогава беше в смяната на методологията, която с цел да отрази сложността се включват пет нови индикатора за сформиране на оценката: политически, стопански и социално-културен подтекст, правна рамка и сигурност.
" Въпреки че България се е повишила с 20 места, резултатът действително е усъвършенстван в доста по-малка степен. Трябва да се вземе поради и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с доста дребни разлики сред страните, който заради тази причина е зона, склонна към съмнения ", разяснява пред " Дневник " Павол Шалай, шеф за Източна Европа и Балканите в интернационалната организация.
България получава по-висока оценка за политически подтекст, като това се дължи на обстоятелството, че през по-голямата част от 2022 година страната е ръководена от държавното управление на някогашния министър председател Кирил Петков, което като цяло се преглежда като уважаващо свободата на печата и ограничаващо опитите за интервенция в нея. разяснява още Шалай. По думите му годините, в които министър председател беше Бойко Борисов са били " пагубни за публицистиката ".
Въпреки това управляващите не съумяха да подхващат систематични ограничения за възстановяване на свободата на печата и публицистите постоянно са обект на набези от страна на някои политически партии, изключително от " Възраждане "
Павол Шалай
" Въпреки това управляващите не съумяха да подхващат систематични ограничения за възстановяване на свободата на печата и публицистите постоянно са обект на набези от страна на някои политически партии, изключително от " Възраждане ". Друг проблем е преобърнатата роля на някои високопоставени прокурори: вместо да пазят публицистите и редовно да преследват закононарушенията против тях, те им оказват напън, както демонстрира неотдавнашният случай с Димитър Стоянов (бел. ред. публицист от " Бърд " ), чиито източници са заплашвани ", разяснява още Павол Шалай.
В търсене на баланс по време на война
Класацията е първата след началото на съветската инвазия в Украйна и обръща особено внимание на резултата от тези дейности върху района.
" През 2022 година войната в Украйна разреши на Кремъл да стартира дефинитивна " чистка " на съветските медии. Системната цензура и насилственото овакантяване на самостоятелни съветски и задгранични медии освободиха пространство за разпространяване на координирана агитация от проправителствени медии. Забраната на западните обществени медии се отрази удобно на Telegram, чийто консуматори в Русия (164-то място) са се нараснали повече от два пъти за една година. Това е каналът, който самостоятелните медии употребяват най-често, с цел да заобикалят цензурата, само че в него нахлуха и пропагандните мрежи на съветския президент Владимир Путин, като някои канали на Telegram даже наблюдават придвижването на задгранични публицисти, считани за шпиони ", написа в отчета на " Репортери без граници ".
Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която постоянно се затруднява да откри баланс сред сигурността и свободата. Няколко страни ограничиха журналистическата работа от съображения за " национална сигурност ".
" Въпреки тези тревожни проблеми, разликите в класирането на страните - членки на Европейски Съюз, понижиха доста. Два пъти повече са членовете на Европейски Съюз, които са се издигнали в класацията, в сравнение с са слезли надолу в нея. В същото време Европейският съюз разисква невиждано законодателство, което ще откри обща независимост на печата ", написа още в отчета.
" Позицията на България се усъвършенства през предходната година. Нито една от ограниченията, препоръчани от RSF за подкрепяне свободата на печата не беше осъществена, само че и нямаше съществени нарушавания ", се споделя в известието. Регионалният шеф на RSF изясни за " Дневник ", че е имало позитивен резултат от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета " Петков " за отбрана свободата на медиите, само че и са се изострили нападките от политически партии против медии и публицисти. (виж по-долу диалога с Павол Шалай)
За Унгария, която се изкачва с 13 позиции и заема място тъкмо след България, обяснението е, че частично това се дължи на обстоятелството, че държавното управление е било насила от икономическата обстановка и натиска от институциите на Европейски Съюз да продължи лиценза на самостоятелна радиостанция, а Виктор Орбан - да спре към този момент битката против независимостта на медиите, допълват от организацията. Така от 91-о място през 2021 година, България е на 71-о място, което към този момент не е предпоследно в Европейски Съюз. Но страната към момента е в дъното на класацията за Европейския съюз. След нея са Унгария (72), Малта (84) и Гърция (107). Преди България от страните от Европейски Съюз е Полша, само че надалеч напред на място 57.
Ситуацията с медиите в България към момента е " проблематична ", като в тази група са Румъния, Унгария, Чили и още други 52 страни.
Класацията за 2022 година – след България от страните в Европейски Съюз са Унгария, Малта и Гърция.
Индексът на " Репортери без граници " прави оценка средата за публицистика в 180 страни и територии и се разгласява на Световен ден на свободата на пресата (3 май). Според класацията за 2023 година обстановката с медийната независимост е " доста неприятна " в 31 страни, " неприятна " в 42, " проблематична " в 55 и " добра " или " относително добра " в 52 страни. Средата за публицистика е " неприятна " в седем от 10 страни, и приемливи единствено в три от 10, установяват от организацията.
Павол Шалай, " Репортери без граници ": Правителството към този момент не е враждебно към медиите, само че проблемите остават Най-свободна за медии е Норвегия, като до момента първите места постоянно са били заемани от скандинавски страни, като през 2023 година второто място се заема от Ирландия (която през 2022 година бяха четвърти).В дъното в Европа е Гърция, а на 180-то място е Северна Корея
Организацията отбелязва, че Европа, и по-специално Европейският съюз, е районът в света, в който е най-спокойно за публицисти, само че даже и там обстановката е смесена. Размествания в класацията се вижда при Германия , която пропада с няколко места спрямо миналата година, поради регистрирани рекорден брой случаи на принуждение против публицисти и арести. Полша се издига в класацията и към този момент се гледа като на свободна за щемпел страна. Гърция е на последно място в Европа, тъй като публицистите са били шпионирани от разузнаването служби и от мощни шпионски стратегии, продължава да е с най-ниската позиция в Европейския съюз. България, която до 2022 година заемаше 111-то място (последно в Европейския съюз) се издигна също с 20 места през предходната година до 91-о. Обяснението тогава беше в смяната на методологията, която с цел да отрази сложността се включват пет нови индикатора за сформиране на оценката: политически, стопански и социално-културен подтекст, правна рамка и сигурност.
" Въпреки че България се е повишила с 20 места, резултатът действително е усъвършенстван в доста по-малка степен. Трябва да се вземе поради и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с доста дребни разлики сред страните, който заради тази причина е зона, склонна към съмнения ", разяснява пред " Дневник " Павол Шалай, шеф за Източна Европа и Балканите в интернационалната организация.
България получава по-висока оценка за политически подтекст, като това се дължи на обстоятелството, че през по-голямата част от 2022 година страната е ръководена от държавното управление на някогашния министър председател Кирил Петков, което като цяло се преглежда като уважаващо свободата на печата и ограничаващо опитите за интервенция в нея. разяснява още Шалай. По думите му годините, в които министър председател беше Бойко Борисов са били " пагубни за публицистиката ".
Въпреки това управляващите не съумяха да подхващат систематични ограничения за възстановяване на свободата на печата и публицистите постоянно са обект на набези от страна на някои политически партии, изключително от " Възраждане "
Павол Шалай
" Въпреки това управляващите не съумяха да подхващат систематични ограничения за възстановяване на свободата на печата и публицистите постоянно са обект на набези от страна на някои политически партии, изключително от " Възраждане ". Друг проблем е преобърнатата роля на някои високопоставени прокурори: вместо да пазят публицистите и редовно да преследват закононарушенията против тях, те им оказват напън, както демонстрира неотдавнашният случай с Димитър Стоянов (бел. ред. публицист от " Бърд " ), чиито източници са заплашвани ", разяснява още Павол Шалай.
В търсене на баланс по време на война
Класацията е първата след началото на съветската инвазия в Украйна и обръща особено внимание на резултата от тези дейности върху района.
" През 2022 година войната в Украйна разреши на Кремъл да стартира дефинитивна " чистка " на съветските медии. Системната цензура и насилственото овакантяване на самостоятелни съветски и задгранични медии освободиха пространство за разпространяване на координирана агитация от проправителствени медии. Забраната на западните обществени медии се отрази удобно на Telegram, чийто консуматори в Русия (164-то място) са се нараснали повече от два пъти за една година. Това е каналът, който самостоятелните медии употребяват най-често, с цел да заобикалят цензурата, само че в него нахлуха и пропагандните мрежи на съветския президент Владимир Путин, като някои канали на Telegram даже наблюдават придвижването на задгранични публицисти, считани за шпиони ", написа в отчета на " Репортери без граници ".
Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която постоянно се затруднява да откри баланс сред сигурността и свободата. Няколко страни ограничиха журналистическата работа от съображения за " национална сигурност ".
" Въпреки тези тревожни проблеми, разликите в класирането на страните - членки на Европейски Съюз, понижиха доста. Два пъти повече са членовете на Европейски Съюз, които са се издигнали в класацията, в сравнение с са слезли надолу в нея. В същото време Европейският съюз разисква невиждано законодателство, което ще откри обща независимост на печата ", написа още в отчета.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ