Изчезналата пантера, YouTube правосъдието и абсурдът на българската реалност
България още веднъж е на кръстопът сред парадокса и суровата действителност . Докато безрезултатно търси пантера , а с нея и нейния тайнствен притежател, друго събитие раздрусва медийното пространство – пернишкият наследник на прокурор, разгласен за търсене, дава подробни обяснения… в.
Тези две на пръв взор несвързани истории в действителност рисуват една тревожна картина на българското общество . Картина, в която институциите наподобяват безсилни, а правораздаването размито. Този феномен не е инцидентен, а е резултат от надълбоко вкоренени систематични проблеми, които подкопават доверието в държавността и основават чувство за безотговорност.
Пантерата от Шумен: Филмов сюжет или тъжна действителност?
Изчезването на пантерата и неспособността на Министерство на вътрешните работи да я локализира, нито да открие притежателя ѝ, не е кой знае каква изненада . Както иронично отбелязва страницата си, „ въпреки всичко те се укриват от правораздаването “ .
Самата концепция за притежател на пантера е задоволително неуместна , само че Янкулов майсторски разнищва клишетата:
„ Собственикът надали ще да е някой наедрял предприемач, който живее примерно в имение. Абсурд е и да се е хвалил измежду другари и познати, че има пантера. “
Кръгът на обвинените наподобява извънредно необятен, като кулминационната точка на парадокса, предсказана от Янкулов, е:
„ Накрая несъмнено ще се окаже, че някой редови жител я е отглеждал в хола на панелния си апартамент. А такива в Шумен са доста. “
* Фарс и рискови прецеденти: Този случай повдига редица въпроси, които граничат с фарса. Как е допустимо диво животно с такава евентуална заплаха да бъде отглеждано нелегално, без знанието на управляващите? Колко други „ екзотични “ домашни любимци се крият по жилищата ни?
* Институционална беззащитност: И най-много – докога институциите ще показват сходна беззащитност при оправянето с явни нарушавания, трансформирайки се в обект на хаплива подигравка? Тази обстановка е показателна за неналичието на ефикасен надзор и използване на законите.
Пернишкият наследник и YouTube правораздаването: Деградация на системата?
В същото време, до момента в който страната търси пернишкия наследник от прокурор, медиите се вълнуват, а той необезпокоявано дава подробни пояснения за новото си обвиняване , само че не пред съда или проверяващите органи, а в YouTube. И обясненията му са… меко казано, неуместни .
* Абсурдни пояснения: Момчето непринудено се качило в колата му, когато пристигнало време да си получава заетите пари. Вместо похищение, е имало „ житейски препоръки “, давани по време на пътешестване из гориста околност. Момчето се „ филмирало “ и скочило от колата, а преди този момент било бито от други момчета, на които също дължало пари.
* Странни очевидци: Всичко това можело да бъде доказано от приятелката на момчето – Беатрис, не Беатрис, а Елизабет, която обаче не желала да каже истината, тъй като кметът на Перник ѝ заречен отбрана.
Това звучи като сюжет от нискобюджетен филм , само че за жалост е действителност в България. Когато обвиненият употребява обществените медии, с цел да показва своята версия, заобикаляйки формалните канали, това приказва за дълбока рецесия в правосъдната система и за ерозия на доверието в нея.
„ Сезирам ви да не слушате медиите в никакъв случай “ , споделя той най-после, като че ли иронизирайки и медиите, и институциите.
Този казус слага под въпрос престижа на правосъдната система и основава рисков модел за бъдещи случаи.
Огледало на обществото: Къде отива България?
Тези два случая – изчезналата пантера и „ YouTube изповедта “ на пернишкия прокурорски наследник – са повече от елементарни новинарски сюжети . Те са огледало на едно общество, в което разпоредбите наподобяват опционални, а отговорността – размита. Общество, в което институциите постоянно са възприемани като неефективни, а вярата в справедливостта – все по-крехка.
Въпросът не е единствено „ Къде е пантерата? “ или „ Истината ли споделя пернишкият наследник? “ .
Въпросът е: Докога ще продължаваме да живеем в тази неуместна действителност, в която сериалните обрати са всекидневие, а здравият разсъдък е все по-дефицитна стока? Налага се незабавна социална полемика и решителни дейности от страна на управляващите за възобновяване на правовия ред и доверието в институциите. Без това, България рискува да затъне още по-дълбоко в парадокса .
