Шарков: България отделя пет пъти по-малко средства за лечение на инсулт в сравнение със средното ниво за Европа
България отделя приблизително 11 евро за лекуване на инсулт на глава от популацията, до момента в който междинното равнище за Европа е 59 евро, а някои страни като Финландия отделят в пъти повече – по 140 евро на глава от популацията. Тези данни показа през днешния ден здравният икономист Аркади Шарков на форума „ Неврорехабилитацията – вяра за бъдещето “, проведен от Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, Българското сдружение по неврология и Българската асоциация по невропротекция и неврорехабилитация.
Обществената и икономическата тежест на мозъчните болести непрестанно нараства, а тяхната значителност се усилва, тъй като все по-засегнати са хора в по-млада възраст, акцентира Шарков.
По думите му световните годишни директни разноски за лекуване и рехабилитация след мозъчни болести бележат важен растеж, изключително след Коронавирус пандемията – в случай че през 2019 година те са били 1,7 трилиона $, то към този момент се вижда ускорено приблизително годишно нарастване от 3,5%. В същото време нарастват и непреките обществени разноски, което прави казуса още по-сериозен за стопанските системи на страните, добави той.
„ Мозъчните болести към този момент не са нишова тематика, а една от огромните здравни, обществени и стопански закани за застаряваща Европа. Данните демонстрират, че нарушаванията на нервната система са водеща причина за изгубени години живот, а единствено инсултът коства на Европа 60 милиарда евро годишно.
За България натискът ще се усилва - освен върху лечебните заведения, а върху фамилиите, пазара на труда и обществената система,
сподели Шарков. „ Истинският тест за една система не е единствено дали лекува, а дали връща индивида към качествения живот. Ето за какво неврорехабилитацията би трябвало да се преглежда като съществена здравна инвестиция, тъй като без нея неврологичната диагноза прекомерно постоянно се трансформира в инвалидизация, трайна взаимозависимост и тежест за околните “, безапелационен бе икономистът.
Чл.-кор. проф. Николай Габровски, ръководител на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, шеф на Клиниката по неврохирургия и зам.-директор на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “, спря вниманието си на възходящата значителност на спиналните контузии. По думите му, съгласно формалната статистика в Западна Европа годишно се записват към 15 000 случая на спинална контузия, а в Съединени американски щати – към 11 000.
„ Най-засегнати са младежите – към 80% от пациентите са мъже, междинната възраст е 31 години, а близо 60% са сред 16 и 30 години. Като водещи аргументи за гръбначно-мозъчните контузии се обрисуват пътнотранспортните катастрофи, битовите произшествия и спортните контузии, като при последните постоянно става дума за произшествия при скачане във вода “, означи неврохирургът.
Проф. Габровски подчертава и върху
навлизането на невронавигацията и роботизираните технологии в неврохирургията,
които значително трансформират образа и опциите на актуалната гръбначна хирургия през последните години.
„ От метод, ориентиран главно към двигателната рехабилитация след мозъчен инсулт, неврорехабилитацията през днешния ден се развива към мултидисциплинарен модел, който включва когнитивна рехабилитация, роботизирани решения, обучителни стратегии и обществена интеграция “, акцентира проф. Димитър Масларов, съосновател на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “ и шеф на Клиниката по нервни заболявания към столичната Университетска Първа МБАЛ „ Св. Йоан Кръстител “.
Модераторът на форума чл.-кор. проф. Габровски акцентира, че импортираният преди дни в Министерство на здравеопазването Национален проект за битка с инсултите, създаден от Българското сдружение по неврология, е извънредно значима стъпка напред, тъй като дава рамка на напъните на експертите да работят съгласно най-съвременните стандарти в региона.
Управителят на НЗОК доцент Петко Стефановски акцентира, че стремежът на институцията е да поддържа пациентите с неврологични болести и да спомага оптимално за високото равнище на грижата, която те получават в границите на цялостното лекуване и рехабилитацията.
Заместник-председателят на СЛК доктор Ваньо Видков, който също взе участие в работата на форума, съобщи, че съсловната организация и колегията на столичните лекари поставят непрекъснати старания за системата за продължаващо образование, като СЛК е сключила контракти с доста от най-големите европейски центрове. Той прикани младите медици да търсят благоприятни условия за присъединяване в образования и увери, че СЛК ще им спомага и ще ги подкрепя в тази посока.
Като съществено достижение от последната година експертите дефинираха обособяването на клинична пътека 269 за пациенти с транзиторни исхемични офанзиви, с която се прави първа стъпка към диверсификацията на пациенти с мозъчен инсулт. Също по този начин се обмисля и опция за диференциран метод към пациенти с мигрена без и със аура, стана ясно по време на полемиките.
В диалога се включи и първият български хуманоиден робот Робърт, който влезе в професионален разговор с лекарите и ги посъветва да не се опасяват от нововъведенията и да ги вкарват в практиката си самоуверено и без отсрочване.
Обществената и икономическата тежест на мозъчните болести непрестанно нараства, а тяхната значителност се усилва, тъй като все по-засегнати са хора в по-млада възраст, акцентира Шарков.
По думите му световните годишни директни разноски за лекуване и рехабилитация след мозъчни болести бележат важен растеж, изключително след Коронавирус пандемията – в случай че през 2019 година те са били 1,7 трилиона $, то към този момент се вижда ускорено приблизително годишно нарастване от 3,5%. В същото време нарастват и непреките обществени разноски, което прави казуса още по-сериозен за стопанските системи на страните, добави той.
„ Мозъчните болести към този момент не са нишова тематика, а една от огромните здравни, обществени и стопански закани за застаряваща Европа. Данните демонстрират, че нарушаванията на нервната система са водеща причина за изгубени години живот, а единствено инсултът коства на Европа 60 милиарда евро годишно.
За България натискът ще се усилва - освен върху лечебните заведения, а върху фамилиите, пазара на труда и обществената система,
сподели Шарков. „ Истинският тест за една система не е единствено дали лекува, а дали връща индивида към качествения живот. Ето за какво неврорехабилитацията би трябвало да се преглежда като съществена здравна инвестиция, тъй като без нея неврологичната диагноза прекомерно постоянно се трансформира в инвалидизация, трайна взаимозависимост и тежест за околните “, безапелационен бе икономистът.
Чл.-кор. проф. Николай Габровски, ръководител на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, шеф на Клиниката по неврохирургия и зам.-директор на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “, спря вниманието си на възходящата значителност на спиналните контузии. По думите му, съгласно формалната статистика в Западна Европа годишно се записват към 15 000 случая на спинална контузия, а в Съединени американски щати – към 11 000.
„ Най-засегнати са младежите – към 80% от пациентите са мъже, междинната възраст е 31 години, а близо 60% са сред 16 и 30 години. Като водещи аргументи за гръбначно-мозъчните контузии се обрисуват пътнотранспортните катастрофи, битовите произшествия и спортните контузии, като при последните постоянно става дума за произшествия при скачане във вода “, означи неврохирургът.
Проф. Габровски подчертава и върху
навлизането на невронавигацията и роботизираните технологии в неврохирургията,
които значително трансформират образа и опциите на актуалната гръбначна хирургия през последните години.
„ От метод, ориентиран главно към двигателната рехабилитация след мозъчен инсулт, неврорехабилитацията през днешния ден се развива към мултидисциплинарен модел, който включва когнитивна рехабилитация, роботизирани решения, обучителни стратегии и обществена интеграция “, акцентира проф. Димитър Масларов, съосновател на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “ и шеф на Клиниката по нервни заболявания към столичната Университетска Първа МБАЛ „ Св. Йоан Кръстител “.
Модераторът на форума чл.-кор. проф. Габровски акцентира, че импортираният преди дни в Министерство на здравеопазването Национален проект за битка с инсултите, създаден от Българското сдружение по неврология, е извънредно значима стъпка напред, тъй като дава рамка на напъните на експертите да работят съгласно най-съвременните стандарти в региона.
Управителят на НЗОК доцент Петко Стефановски акцентира, че стремежът на институцията е да поддържа пациентите с неврологични болести и да спомага оптимално за високото равнище на грижата, която те получават в границите на цялостното лекуване и рехабилитацията.
Заместник-председателят на СЛК доктор Ваньо Видков, който също взе участие в работата на форума, съобщи, че съсловната организация и колегията на столичните лекари поставят непрекъснати старания за системата за продължаващо образование, като СЛК е сключила контракти с доста от най-големите европейски центрове. Той прикани младите медици да търсят благоприятни условия за присъединяване в образования и увери, че СЛК ще им спомага и ще ги подкрепя в тази посока.
Като съществено достижение от последната година експертите дефинираха обособяването на клинична пътека 269 за пациенти с транзиторни исхемични офанзиви, с която се прави първа стъпка към диверсификацията на пациенти с мозъчен инсулт. Също по този начин се обмисля и опция за диференциран метод към пациенти с мигрена без и със аура, стана ясно по време на полемиките.
В диалога се включи и първият български хуманоиден робот Робърт, който влезе в професионален разговор с лекарите и ги посъветва да не се опасяват от нововъведенията и да ги вкарват в практиката си самоуверено и без отсрочване.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ