България отделя най-много пари за полицаите от страните в ЕС, но какво от това
България отделя най-вече пари за служителите на реда от страните в Европейски Съюз, само че все пак изискванията на труд в системата на Министерство на вътрешните работи не се е повишило сензитивно. Няма растеж и на сериозно ниското доверие в институцията от страна на жителите. Института за пазарна стопанска система (ИПИ) разгласява изчерпателен разбор за протичащото се в Министерството на вътрешните работи, който darik.bg препубликува без редакторска интервенция.
Министерството на вътрешните работи се слави като най-раздутата, най-скъпоструващата и най-закостенявалата административна конструкция. И през тази година имаше изключително нарастване на финансирането за Министерство на вътрешните работи, само че и то не е обвързано с промяна, няма да усили ниското доверие на жителите към полицията, нито ще усъвършенства сензитивно изискванията на труд в системата.
Нещо повече – България продължава да е страната в Европейски Съюз, която отделя най-вече пари за служителите на реда. При междинна стойност от 1,7% от брутния вътрешен артикул (БВП) за Европейски Съюз, разноските за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до невижданите 2,5% в България.
Графики: ИПИ
Сблъсъкът на раздутите разноски и щат с високата престъпност
Сблъсъкът на раздутите разноски и щат с високата престъпност и неналичието на доверие в институцията незабавно може види в разпределението на чиновниците в системата, и по-точно – в съотношението на броя на служителите на реда „ на терен “и тези в администрацията. В регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с защитата, противодействието на престъпността и следствието. За съпоставяне, с сходна бройка на всяка от тези три групи, са заетите с ръководство на собствеността и обществени действия, както и тези в административно обслужване и човешки запаси.
На районно равнище разликите са обилни. Под 10% от общата бройка на регионалната дирекция са служителите на реда „ на терен “ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол.
Нивото на престъпност в другите области също може да уточни сметката. Най-голяма е натовареността на служителите на реда в областите Враца, Варна и столицата, където се записват по над 30 закононарушения годишно приблизително на един служител на реда, ангажиран с противопоставяне на престъпността и следствие. Двойно по-малко пък са те в Смолян и Кърджали – към 15 закононарушения на служител на реда.
На картата ясно се вижда, че в Северозапада като цяло има относително доста закононарушения и малко служители на реда.
На фона на всичко това всяка районна конструкция на Министерство на вътрешните работи, както и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, поддържат лична администрация, успоредна с тази в Министерство на вътрешните работи, а министерството не може да се откаже от неспецифични, непотребни и дублиращи се действия. През последното десетилетие имаше няколко напъна на промяна и окастряне на ненужните разноски и служители от системата. Съществени резултати не е имало, само че пък парите за прехрана непрекъснато (и извънредно) порастват.
Министерството на вътрешните работи се слави като най-раздутата, най-скъпоструващата и най-закостенявалата административна конструкция. И през тази година имаше изключително нарастване на финансирането за Министерство на вътрешните работи, само че и то не е обвързано с промяна, няма да усили ниското доверие на жителите към полицията, нито ще усъвършенства сензитивно изискванията на труд в системата.
Нещо повече – България продължава да е страната в Европейски Съюз, която отделя най-вече пари за служителите на реда. При междинна стойност от 1,7% от брутния вътрешен артикул (БВП) за Европейски Съюз, разноските за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до невижданите 2,5% в България.
Графики: ИПИ
Сблъсъкът на раздутите разноски и щат с високата престъпност
Сблъсъкът на раздутите разноски и щат с високата престъпност и неналичието на доверие в институцията незабавно може види в разпределението на чиновниците в системата, и по-точно – в съотношението на броя на служителите на реда „ на терен “и тези в администрацията. В регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с защитата, противодействието на престъпността и следствието. За съпоставяне, с сходна бройка на всяка от тези три групи, са заетите с ръководство на собствеността и обществени действия, както и тези в административно обслужване и човешки запаси.
На районно равнище разликите са обилни. Под 10% от общата бройка на регионалната дирекция са служителите на реда „ на терен “ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол.
Нивото на престъпност в другите области също може да уточни сметката. Най-голяма е натовареността на служителите на реда в областите Враца, Варна и столицата, където се записват по над 30 закононарушения годишно приблизително на един служител на реда, ангажиран с противопоставяне на престъпността и следствие. Двойно по-малко пък са те в Смолян и Кърджали – към 15 закононарушения на служител на реда.
На картата ясно се вижда, че в Северозапада като цяло има относително доста закононарушения и малко служители на реда.
На фона на всичко това всяка районна конструкция на Министерство на вътрешните работи, както и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, поддържат лична администрация, успоредна с тази в Министерство на вътрешните работи, а министерството не може да се откаже от неспецифични, непотребни и дублиращи се действия. През последното десетилетие имаше няколко напъна на промяна и окастряне на ненужните разноски и служители от системата. Съществени резултати не е имало, само че пък парите за прехрана непрекъснато (и извънредно) порастват.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ