Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг
България остава страната с най-нисък дълг (22.1%) като дял от Брутният вътрешен продукт в Европейския съюз, а Гърция е с най-голям – 163,6%.
Криза на държавния дълг в еврозоната
Европейската централна банка (ЕЦБ) сигнализира за евентуално обновяване на уязвимостта на държавния дълг в еврозоната, защото нарасналите равнища на дълга, слабият напредък и фискалното закъснение се сливат в рисков коктейл.
В последния си Преглед на финансовата непоклатимост от ноември 2024 година ЕЦБ предизвестява, че тези фактори, в комбиниране с геополитическото напрежение и политическата неустановеност, могат да възродят опасенията за рецесия на държавния дълг, сходна на разтърсванията отпреди десетилетие.
„ Повишените нива на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слабия капацитет за дълготраен напредък, усилват риска фискалните отклонения още веднъж да разпалят опасенията на пазара по отношение на устойчивостта на държавния дълг “, декларира паричната институция, представена от „ Евронюз “.
Нарастващите разноски по дълга ускоряват рисковете за финансовата непоклатимост
ЕЦБ предизвестява, че ерата на евтините заеми изрично е завършила.
Дългът с предстоящ падеж в този момент се разсрочва при доста по-високи лихвени проценти, което води до увеличение на разноските за обслужване на държавния дълг.
Тази динамичност крие особени опасности за страните с висок дълг, където лимитираното фискално пространство може да направи държавните управления уязвими към неочаквани пазарни разтърсвания.
Геополитическото напрежение изостря казуса. Енергийните дотации и други фискални ограничения, целящи да смекчат световните разстройства, в допълнение натоварват бюджетите.
„ Държавната накърнимост се задълбочава. Въпреки неотдавнашното понижаване на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт в няколко страни от еврозоната не престават да съществуват фискални провокации, които се изострят от структурни проблеми като слаб евентуален напредък и нараснала неустановеност на политиката. “ означи вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
Числата не лъжат
Нивата на дълга в еврозоната не престават да будят паника, като забележителните несъответствия сред страните членки акцентират главната неустойчивост на блока.
Макар че съгласно последните данни на Евростат междинното съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт в еврозоната възлиза на 88,1%, тази цифра крие ярки контрасти.
Гърция е отпред с голямо съответствие на дълга от 163,6%, следвана от Италия със 137% и Франция със 112,2%. В същото време фискално дисциплинирани страни като Германия и Нидерландия могат да се похвалят с доста по-ниски коефициенти - надлежно 61,9% и 43,2%.
В бъдеще вероятностите за резистентност на дълга в някои от най-големите стопански системи в еврозоната стават все по-тревожни. Макар че съгласно прогнозите равнищата на държавния дълг в по-широкия район ще останат релативно постоянни, някои страни членки са изправени пред рискова траектория на повишаване.
В последния си октомврийски фискален мониторинг Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че до 2029 година съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт на Франция ще нарасне от 112% на 124,1%, а на Италия - от 136,9% на зашеметяващите 142,3%. Дългът на Белгия също се чака да нарасне внезапно - от 105% на 119%.
Тези числа акцентират възходящата накърнимост, която може да докара до това мощно задлъжнелите страни да се борят за справяне с фискалния напън в изискванията на по-високи лихвени проценти и слаб стопански напредък.
Дежа вю за пазарите?
Засега пазарите остават относително спокойни, а скоковете на волатилността са краткотрайни. Въпреки това главните уязвимости демонстрират, че спокойствието може да не продължи дълго. Фискалното закъснение в страните с висок дълг може да разпали още веднъж опасенията на пазара, което да докара до разширение на спредовете по облигациите, напомнящи дълговата рецесия в еврозоната преди десетилетие.
ЕЦБ признава, че „ засилената политическа и геополитическа неустановеност, слабите фискални основи и бавната наклонност на напредък пораждат опасения по отношение на устойчивостта на държавния дълг в някои страни от еврозоната “.
„ Макар че до момента финансовите пазари се оказаха устойчиви, няма място за блаженство. Основни уязвимости вършат пазарите на акции и корпоративни заеми податливи на по-нататъшна волатилност “, предизвестяват от Франкфурт.
Корпоративният резултат на доминото
Корпоративният бранш не е ваксиниран против държавната накърнимост. Нарастващата рентабилност на държавните облигации може да се придвижи в частния бранш, като усили разноските за финансиране на фирмите.
Това би било изключително нездравословно за дребните и междинните предприятия (МСП), които към този момент са подложени на напън от високите разноски по заеми и слабия напредък.
„ Високите разноски по заеми и слабите вероятности за напредък не престават да тежат на корпоративните салда, като компаниите от еврозоната регистрират спад на облагите заради високите лихвени заплащания “, съобщи ЕЦБ.
Устойчивост на банковата система
За разлика от предходната дългова рецесия, банките в еврозоната са по-добре капитализирани и по-печеливши, което обезпечава буфер против евентуални разтърсвания в държавния и корпоративния заем.
Въпреки това взаимовръзката сред държавните и банковите опасности, известна като „ цикъл на неизбежност “, продължава да буди безпокойствие. Влошаването на кредитоспособността на страните може да докара до утежняване на банковите салда, което може да провокира по-широка финансова неустойчивост.
ЕЦБ поучава регулаторните органи да поддържат мощни финансови буфери на банките и да съблюдават правила, гарантиращи, че кредитополучателите могат да изплащат заемите, за поддържане на финансовата непоклатимост и попречване на рисковото кредитиране.
Стара рецесия, нови опасности
Предупреждението на ЕЦБ е ясно: еврозоната не е излязла от обстановката. Повишеният дълг, слабият напредък и фискалното закъснение основават предпоставки за евентуални пазарни разтърсвания.
Засега посланието от Франкфурт е недвусмислено: бдителността е от първостепенно значение, а самодоволството не е алтернатива.
Без решителни дейности за справяне с тези уязвимости районът рискува да изпадне в нова рецесия на държавния дълг. І БГНЕС
Криза на държавния дълг в еврозоната
Европейската централна банка (ЕЦБ) сигнализира за евентуално обновяване на уязвимостта на държавния дълг в еврозоната, защото нарасналите равнища на дълга, слабият напредък и фискалното закъснение се сливат в рисков коктейл.
В последния си Преглед на финансовата непоклатимост от ноември 2024 година ЕЦБ предизвестява, че тези фактори, в комбиниране с геополитическото напрежение и политическата неустановеност, могат да възродят опасенията за рецесия на държавния дълг, сходна на разтърсванията отпреди десетилетие.
„ Повишените нива на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слабия капацитет за дълготраен напредък, усилват риска фискалните отклонения още веднъж да разпалят опасенията на пазара по отношение на устойчивостта на държавния дълг “, декларира паричната институция, представена от „ Евронюз “.
Нарастващите разноски по дълга ускоряват рисковете за финансовата непоклатимост
ЕЦБ предизвестява, че ерата на евтините заеми изрично е завършила.
Дългът с предстоящ падеж в този момент се разсрочва при доста по-високи лихвени проценти, което води до увеличение на разноските за обслужване на държавния дълг.
Тази динамичност крие особени опасности за страните с висок дълг, където лимитираното фискално пространство може да направи държавните управления уязвими към неочаквани пазарни разтърсвания.
Геополитическото напрежение изостря казуса. Енергийните дотации и други фискални ограничения, целящи да смекчат световните разстройства, в допълнение натоварват бюджетите.
„ Държавната накърнимост се задълбочава. Въпреки неотдавнашното понижаване на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт в няколко страни от еврозоната не престават да съществуват фискални провокации, които се изострят от структурни проблеми като слаб евентуален напредък и нараснала неустановеност на политиката. “ означи вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
Числата не лъжат
Нивата на дълга в еврозоната не престават да будят паника, като забележителните несъответствия сред страните членки акцентират главната неустойчивост на блока.
Макар че съгласно последните данни на Евростат междинното съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт в еврозоната възлиза на 88,1%, тази цифра крие ярки контрасти.
Гърция е отпред с голямо съответствие на дълга от 163,6%, следвана от Италия със 137% и Франция със 112,2%. В същото време фискално дисциплинирани страни като Германия и Нидерландия могат да се похвалят с доста по-ниски коефициенти - надлежно 61,9% и 43,2%.
В бъдеще вероятностите за резистентност на дълга в някои от най-големите стопански системи в еврозоната стават все по-тревожни. Макар че съгласно прогнозите равнищата на държавния дълг в по-широкия район ще останат релативно постоянни, някои страни членки са изправени пред рискова траектория на повишаване.
В последния си октомврийски фискален мониторинг Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че до 2029 година съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт на Франция ще нарасне от 112% на 124,1%, а на Италия - от 136,9% на зашеметяващите 142,3%. Дългът на Белгия също се чака да нарасне внезапно - от 105% на 119%.
Тези числа акцентират възходящата накърнимост, която може да докара до това мощно задлъжнелите страни да се борят за справяне с фискалния напън в изискванията на по-високи лихвени проценти и слаб стопански напредък.
Дежа вю за пазарите?
Засега пазарите остават относително спокойни, а скоковете на волатилността са краткотрайни. Въпреки това главните уязвимости демонстрират, че спокойствието може да не продължи дълго. Фискалното закъснение в страните с висок дълг може да разпали още веднъж опасенията на пазара, което да докара до разширение на спредовете по облигациите, напомнящи дълговата рецесия в еврозоната преди десетилетие.
ЕЦБ признава, че „ засилената политическа и геополитическа неустановеност, слабите фискални основи и бавната наклонност на напредък пораждат опасения по отношение на устойчивостта на държавния дълг в някои страни от еврозоната “.
„ Макар че до момента финансовите пазари се оказаха устойчиви, няма място за блаженство. Основни уязвимости вършат пазарите на акции и корпоративни заеми податливи на по-нататъшна волатилност “, предизвестяват от Франкфурт.
Корпоративният резултат на доминото
Корпоративният бранш не е ваксиниран против държавната накърнимост. Нарастващата рентабилност на държавните облигации може да се придвижи в частния бранш, като усили разноските за финансиране на фирмите.
Това би било изключително нездравословно за дребните и междинните предприятия (МСП), които към този момент са подложени на напън от високите разноски по заеми и слабия напредък.
„ Високите разноски по заеми и слабите вероятности за напредък не престават да тежат на корпоративните салда, като компаниите от еврозоната регистрират спад на облагите заради високите лихвени заплащания “, съобщи ЕЦБ.
Устойчивост на банковата система
За разлика от предходната дългова рецесия, банките в еврозоната са по-добре капитализирани и по-печеливши, което обезпечава буфер против евентуални разтърсвания в държавния и корпоративния заем.
Въпреки това взаимовръзката сред държавните и банковите опасности, известна като „ цикъл на неизбежност “, продължава да буди безпокойствие. Влошаването на кредитоспособността на страните може да докара до утежняване на банковите салда, което може да провокира по-широка финансова неустойчивост.
ЕЦБ поучава регулаторните органи да поддържат мощни финансови буфери на банките и да съблюдават правила, гарантиращи, че кредитополучателите могат да изплащат заемите, за поддържане на финансовата непоклатимост и попречване на рисковото кредитиране.
Стара рецесия, нови опасности
Предупреждението на ЕЦБ е ясно: еврозоната не е излязла от обстановката. Повишеният дълг, слабият напредък и фискалното закъснение основават предпоставки за евентуални пазарни разтърсвания.
Засега посланието от Франкфурт е недвусмислено: бдителността е от първостепенно значение, а самодоволството не е алтернатива.
Без решителни дейности за справяне с тези уязвимости районът рискува да изпадне в нова рецесия на държавния дълг. І БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ