България трябва да чака за Шенген, пишат германски медии
България още не е подготвена: баварският вътрешен министър е против бързото приемане на страната в Шенген. Очевидно Европа не желае да повтаря грешката си с прибързаното източно разширение на Европейски Съюз, написа за " Дойче веле " Емилиян Лилов, като цитира немскоезични медии.
Аргументите на баварския вътрешен министър Йоахим Херман: " В никой случай шенгенското пространство не трябва да се уголемява за сметка на сигурността на немските жители. " Министърът съобщи това пред вестник " Велт ам зонтаг ". Той вижда такава заплаха поради " ширещата се корупция и проблемите с проведената престъпност " в България и Румъния.
" Трудно можем да разбираем за какво би се налагало да връщаме контролите по границата с Австрия, а в това време да се отхвърляме от тях по границите на България и Румъния поради незадоволително надеждна защита на външните граници на Европейски Съюз там ", споделя баварският вътрешен министър, представен от ДПА. Принципно той е за приемането на България и Румъния в Шенген, само че в по-дългосрочна вероятност. " Като цяло това е желателно ", споделя Херман. Но в този момент е още рано, твърди той.
" България би трябвало да чака ", написа по същия мотив вестник " Велт ам зонтаг ". Изданието показва, че българският министър председател Бойко Борисов упорства страната му бързо да бъде призната в Шенген. Шефът на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер пък още предходната година разгласи, че в случай че Европейски Съюз желае да заздрави защитата на външната си граница, " без никакво отсрочване би трябвало да одобри Румъния и България в Шенген ". Германският канцлер Ангела Меркел кардинално споделя визията на Юнкер и дефинира неговото предложение като " рационален метод ", напомня още изданието.
Грешката на източното разширение на Европейски Съюз
В друга своя обява, обвързвана с тематиката, неделното издание на " Ди велт " показва, че източното разширение на Европейски Съюз стъпва на едно неразбирателство. Когато през 1989 година падна желязната завеса, бързо стана ясно, че източноевропейските страни най-вече от всичко на света желаят да станат част от НАТО и Европейски Съюз - освен това колкото се може по-бързо. От една страна - с цел да не се усещат застрашени от Русия, чиито имперски упоритости тези страни дълги години трябваше да търпят.
Но по-голям беше различен претекст: единствено тъй като се намираха от източната страна на линията Одер - Ниса, тези страни се оказаха с ограбен суверенитет, техните общества бяха държани в послушание от едни доста амбициозни диктаторски режими и затова не им беше позволявано да се развиват. Можеше ли тогава, след края на разделянето на Европа, да има нещо по-логично от това тези страни бързо да бъдат интегрирани в Европа - в това число и като един тип обезщетение за дългогодишните им ограничения? Желанието тогава беше голямо, а и Европа нямаше различен избор - в случай че не беше откликнала на това тяхно предпочитание, можеше да се стигне и до детонация. И бързо се взе решение за така нареченото източно разширение на Европейски Съюз.
Но беше подценено нещо доста значимо: кои страни да бъдат интегрирани със Запада, беше несъмнено по чисто официални признаци, без да се вниква в наличието на въпроса. Полша е един от най-ярките образци за това: през последните две епохи тя е била суверенна страна единствено за малко - неведнъж е била разделяна, окупирана и унизена. На моменти даже е изчезвала изцяло от картата на Европа като независима страна. С рухването на желязната завеса породиха нови страни, а остарели като Полша и Унгария още веднъж получиха своята самостоятелност. Те смятаха, че присъединявайки се към западната общественост, ще запазят своя суверенитет. Но те пренебрегнаха (умишлено или не) обстоятелството, че още от първата минута на своето участие в Европейски Съюз те преотстъпват част от своя суверенитет. Именно на това неразбирателство се дължи огромна част от днешния спор вътре в Европейски Съюз сред източните и западните страни - членки на общността. И това най-добре проличава по тематиката за бежанците и тяхното систематизиране в Европа.
Оста Изток - Запад
В момента наподобява, че Европа е застрашена от ново разделяне по оста Изток - Запад. Но Европейски Съюз към този момент не е оня отпреди 1989 година, той не трябва и не може повече да бъде остарелият Европейски Съюз. Никой не има вяра, че разликите сред източните и западните страни могат да бъдат заличени за две или три генерации. Но те не могат да бъдат също и постоянно задължение за Европа. Затова Меркел, Макрон и целият остарял Европейски Съюз би трябвало да се посветят доста по-енергично от до момента на проблемите на Източна Европа. И най-много в този момент, когато тази задача наподобява толкоз безперспективна.
Аргументите на баварския вътрешен министър Йоахим Херман: " В никой случай шенгенското пространство не трябва да се уголемява за сметка на сигурността на немските жители. " Министърът съобщи това пред вестник " Велт ам зонтаг ". Той вижда такава заплаха поради " ширещата се корупция и проблемите с проведената престъпност " в България и Румъния.
" Трудно можем да разбираем за какво би се налагало да връщаме контролите по границата с Австрия, а в това време да се отхвърляме от тях по границите на България и Румъния поради незадоволително надеждна защита на външните граници на Европейски Съюз там ", споделя баварският вътрешен министър, представен от ДПА. Принципно той е за приемането на България и Румъния в Шенген, само че в по-дългосрочна вероятност. " Като цяло това е желателно ", споделя Херман. Но в този момент е още рано, твърди той.
" България би трябвало да чака ", написа по същия мотив вестник " Велт ам зонтаг ". Изданието показва, че българският министър председател Бойко Борисов упорства страната му бързо да бъде призната в Шенген. Шефът на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер пък още предходната година разгласи, че в случай че Европейски Съюз желае да заздрави защитата на външната си граница, " без никакво отсрочване би трябвало да одобри Румъния и България в Шенген ". Германският канцлер Ангела Меркел кардинално споделя визията на Юнкер и дефинира неговото предложение като " рационален метод ", напомня още изданието.
Грешката на източното разширение на Европейски Съюз
В друга своя обява, обвързвана с тематиката, неделното издание на " Ди велт " показва, че източното разширение на Европейски Съюз стъпва на едно неразбирателство. Когато през 1989 година падна желязната завеса, бързо стана ясно, че източноевропейските страни най-вече от всичко на света желаят да станат част от НАТО и Европейски Съюз - освен това колкото се може по-бързо. От една страна - с цел да не се усещат застрашени от Русия, чиито имперски упоритости тези страни дълги години трябваше да търпят.
Но по-голям беше различен претекст: единствено тъй като се намираха от източната страна на линията Одер - Ниса, тези страни се оказаха с ограбен суверенитет, техните общества бяха държани в послушание от едни доста амбициозни диктаторски режими и затова не им беше позволявано да се развиват. Можеше ли тогава, след края на разделянето на Европа, да има нещо по-логично от това тези страни бързо да бъдат интегрирани в Европа - в това число и като един тип обезщетение за дългогодишните им ограничения? Желанието тогава беше голямо, а и Европа нямаше различен избор - в случай че не беше откликнала на това тяхно предпочитание, можеше да се стигне и до детонация. И бързо се взе решение за така нареченото източно разширение на Европейски Съюз.
Но беше подценено нещо доста значимо: кои страни да бъдат интегрирани със Запада, беше несъмнено по чисто официални признаци, без да се вниква в наличието на въпроса. Полша е един от най-ярките образци за това: през последните две епохи тя е била суверенна страна единствено за малко - неведнъж е била разделяна, окупирана и унизена. На моменти даже е изчезвала изцяло от картата на Европа като независима страна. С рухването на желязната завеса породиха нови страни, а остарели като Полша и Унгария още веднъж получиха своята самостоятелност. Те смятаха, че присъединявайки се към западната общественост, ще запазят своя суверенитет. Но те пренебрегнаха (умишлено или не) обстоятелството, че още от първата минута на своето участие в Европейски Съюз те преотстъпват част от своя суверенитет. Именно на това неразбирателство се дължи огромна част от днешния спор вътре в Европейски Съюз сред източните и западните страни - членки на общността. И това най-добре проличава по тематиката за бежанците и тяхното систематизиране в Европа.
Оста Изток - Запад
В момента наподобява, че Европа е застрашена от ново разделяне по оста Изток - Запад. Но Европейски Съюз към този момент не е оня отпреди 1989 година, той не трябва и не може повече да бъде остарелият Европейски Съюз. Никой не има вяра, че разликите сред източните и западните страни могат да бъдат заличени за две или три генерации. Но те не могат да бъдат също и постоянно задължение за Европа. Затова Меркел, Макрон и целият остарял Европейски Съюз би трябвало да се посветят доста по-енергично от до момента на проблемите на Източна Европа. И най-много в този момент, когато тази задача наподобява толкоз безперспективна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ