Проф. Христо Матанов: Ако направим компромис, трябва да признаем, че сме татари
България не би трябвало да прави отстъпки пред Северна Македония, тъй като няма какво да направи. Ако създадем отстъпки, това значи да се съгласим с езика на омразата, който ни залива всеки ден. Това мнение изрази пред БНР историкът Христо Матанов. Според него " българският министър председател е прекомерно оптимистичен ".
" Не чакам сензационно развиване, още повече, че тези, които оказват напън върху нас, не оказват същия напън върху управата на Северна Македония. Така се основава чувството, че натискът е несиметричен. "
" Натискът идва от Европейски Съюз и от Съединени американски щати, които неправилно са създали геополитическата прогноза, че неприсъединяването на Северна Македония ще ускори съветското въздействие там ", разяснява проф. Матанов.
Северна Македония е комплектована с Албания, а Албания е една от най-проамериканските народи, уточни историкът и напомни, че влизането на РСМ в НАТО не е провокирало разтърсвания с Москва. Според него тази теза е несъстоятелна и е " някаква инерция, която западният свят ползва по отношение на нашия район ".
Матанов посочи, че българското публично мнение е изрично за непускане на Македония за договаряния за участие в Европейски Съюз преди да се извърши договорът.
" Има група българи, които ратуват за някакъв компромис. Шеговито ги назовавам групата на татарите. Ако би трябвало да вършим компромис, би трябвало да признаем, че сме татари. "
КСНС на този стадий не е необходим, тъй като нещата са препотвърдени, акцентира проф. Христо Матанов. По думите му министър председателят " желае да се презастрахова, защото евентуално е позволил някакво заричане ".
" Вероятно на американците, той не споделя. Външната министърка споделя, че има две политики. Той малко е виновен и крие нещо, заради което желае да се препотвърди тази позиция, с цел да може да има очи пред другите да каже – виждате ли, аз желая, само че останалите не желаят. "
България беше една от трите страни, на които врътнаха кранчето на съветския газ и има доста съображение да се " опъва " на европейския напън, който не регистрира ситуацията в Северна Македония, посочи той.
Разминаването на делегациите на България и Северна Македония в Рим за 24 май е остаряла традиция, същите неща ставаха и по югославско време, означи още историкът.
" Не чакам сензационно развиване, още повече, че тези, които оказват напън върху нас, не оказват същия напън върху управата на Северна Македония. Така се основава чувството, че натискът е несиметричен. "
" Натискът идва от Европейски Съюз и от Съединени американски щати, които неправилно са създали геополитическата прогноза, че неприсъединяването на Северна Македония ще ускори съветското въздействие там ", разяснява проф. Матанов.
Северна Македония е комплектована с Албания, а Албания е една от най-проамериканските народи, уточни историкът и напомни, че влизането на РСМ в НАТО не е провокирало разтърсвания с Москва. Според него тази теза е несъстоятелна и е " някаква инерция, която западният свят ползва по отношение на нашия район ".
Матанов посочи, че българското публично мнение е изрично за непускане на Македония за договаряния за участие в Европейски Съюз преди да се извърши договорът.
" Има група българи, които ратуват за някакъв компромис. Шеговито ги назовавам групата на татарите. Ако би трябвало да вършим компромис, би трябвало да признаем, че сме татари. "
КСНС на този стадий не е необходим, тъй като нещата са препотвърдени, акцентира проф. Христо Матанов. По думите му министър председателят " желае да се презастрахова, защото евентуално е позволил някакво заричане ".
" Вероятно на американците, той не споделя. Външната министърка споделя, че има две политики. Той малко е виновен и крие нещо, заради което желае да се препотвърди тази позиция, с цел да може да има очи пред другите да каже – виждате ли, аз желая, само че останалите не желаят. "
България беше една от трите страни, на които врътнаха кранчето на съветския газ и има доста съображение да се " опъва " на европейския напън, който не регистрира ситуацията в Северна Македония, посочи той.
Разминаването на делегациите на България и Северна Македония в Рим за 24 май е остаряла традиция, същите неща ставаха и по югославско време, означи още историкът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ