Удар по бизнес средата в България: Данъчните промени, които се случиха
България направи една от най-значимите си данъчни промени за последните към 15 години с повдигането на корпоративния налог до 15% за най-големите компании в страната. Окончателното гласоподаване във вторник вечерта се случи, откакто единствено няколко часа по-рано КРИБ и редица задгранични камари показаха обществено опасения за загубата на едно от най-конкурентните преимущества на България – ниските налози.
Промяна е в отговор на самодейността на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за въвеждане на световен най-малък корпоративен налог от 15%. България се причисли към нея още през 2021 година Страната ни, дружно с още няколко други, като Естония и Словакия, имаха продължен период, в който да имплементира измененията в законодателството си – до 2030 година Тази опция за отсрочване беше дадена, защото в тези страни има под 12 централи на мултинационални компании.
Финансовият министър Асен Василев обаче реши да забърза процеса – било то за по-бързо присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз или поради потребност от повече доходи в бюджета. Естония и Словакия, да вземем за пример, се възползват от изключението и не бързат с повдигането на налозите.
Спокойно можехме да си спестим едни шест години, през които да се измислят политики, посредством които да се компенсира негативният резултат от този налог върху бизнес средата – различни способи за привличане на задгранични вложители “, разяснява икономистът Георги Вулджев за Economic.bg.
Българската стопанска система е дребна и един от главните способи за привличане на огромни вложения до момента е посредством по-конкурентната данъчна система.
Според Вулджев директивата е подписана „ неверно “ от България и тя „ отстрани преимуществото на българската данъчна система “.
Най-голямото безпокойство е, че ще се наруши бизнес средата “, разяснява още той.
А облекчението, което в последна сметка депутатите одобриха – опцията за понижаване на данъчната основа с направени вложения, е нещо обикновено и признато във всички европейски стопански системи и
няма да има някакъв осезателен резултат за възстановяване на бизнес средата, само че най-малко няма да се утежни в допълнение с тези голословни дейности на нашето държавно управление “.
Справка на Economic.bg демонстрира, че в претекстовете към предлагането си Министерството на финансите не остойностява признатото облекчение.
Конкретен резултат от предлаганите правила мъчно би могъл да се дефинира “, написа МФ.
Под спомагателното облагане пък ще попаднат към 600 компании в България.
Още данъчни промени
А смяната при корпоративния налог бе единствено една от редицата данъчни промени, които Народното събрание обичайно прави в края на годината като част от бюджетната процедура.
Подобна бе и тази за удължаването на действието на по-ниската Данък добавена стойност ставка от 9% за ресторантьорите, която наподобява, че се трансформира от антикризисна в непрекъсната.
Темата се повдига всяка година, само че болшинството в Народното събрание гласоподава като че ли мярката към този момент е перманентна. Не знам дали в миналото ще се върне на 20%, като имаме поради какъв брой доста сме се отдалечили от спешната обстановка, в която беше въведена. Ще е доста мъчно да се върне в предходната обстановка “, добавя Вулджев.
А резултатът от утвърждения „ безвъзмезден обяд “, т.е. клиентите да могат да не си платят сметката, в случай че не получат касова записка, изглежда най-неясен. Това бе една от ексцентричните хрумвания на финансовия министър Асен Василев, за която той се бореше към година. И сега гражданите могат да изискват фискален бон и да подават сигнал, в случай че подобен не им се издаде. Сега обаче се усилва опцията за спорове сред клиенти и ресторантьори.
Не бе утвърдена друга концепция на Василев, надалеч по-непопулярна, само че съгласно много специалисти потребна – актуализацията на данъчните оценки. Тя на процедура щеше да увеличи в някои случаи доста налозите върху парцелите, само че тъкмо след локални избори и при изискване, че съвсем всеки българин има парцел, политиците не посмяха.
В някакъв миг обаче това наподобява неизбежно, откакто за последно оценките са поправени през 2008 година Идеята наподобява потребна
изключително освен това, че жилищният пазар в България малко прегрява, изключително в София “.
Какво следва
В четвъртък следва и повдигането на оптималния застрахователен приход с окончателното гласоподаване на бюджета на Държавното публично обезпечаване. Засега наподобява, че в Народното събрание има болшинство за това, а съгласно проекта на финансовия министър той би трябвало да скочи от 3400 на 3750 лева Това би било второто му нарастване за последните две години – при започване на 2022 година той бе 3000 лева
Увеличението му през последните две години сътвори обстановка, в която той е на равнището на тавана на пенсиите, а с евентуалното му повдигане тази седмица той ще го надвиши.
„ Ако се подвига всяка година оптималният приход, би трябвало да се подвига и таванът на пенсиите, тъй като другояче във времето високоплатените хора просто субсидират тези, които заплащат по-малко осигуровки “, показва Вулджев и припомня, че това
основава тласъци в тези високоплатени браншове да не се таксуват на действителните си приходи и по този начин парадоксално се основава тласък да се усили размера на сивата стопанска система “.
Промяна е в отговор на самодейността на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за въвеждане на световен най-малък корпоративен налог от 15%. България се причисли към нея още през 2021 година Страната ни, дружно с още няколко други, като Естония и Словакия, имаха продължен период, в който да имплементира измененията в законодателството си – до 2030 година Тази опция за отсрочване беше дадена, защото в тези страни има под 12 централи на мултинационални компании.
Финансовият министър Асен Василев обаче реши да забърза процеса – било то за по-бързо присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз или поради потребност от повече доходи в бюджета. Естония и Словакия, да вземем за пример, се възползват от изключението и не бързат с повдигането на налозите.
Спокойно можехме да си спестим едни шест години, през които да се измислят политики, посредством които да се компенсира негативният резултат от този налог върху бизнес средата – различни способи за привличане на задгранични вложители “, разяснява икономистът Георги Вулджев за Economic.bg.
Българската стопанска система е дребна и един от главните способи за привличане на огромни вложения до момента е посредством по-конкурентната данъчна система.
Според Вулджев директивата е подписана „ неверно “ от България и тя „ отстрани преимуществото на българската данъчна система “.
Най-голямото безпокойство е, че ще се наруши бизнес средата “, разяснява още той.
А облекчението, което в последна сметка депутатите одобриха – опцията за понижаване на данъчната основа с направени вложения, е нещо обикновено и признато във всички европейски стопански системи и
няма да има някакъв осезателен резултат за възстановяване на бизнес средата, само че най-малко няма да се утежни в допълнение с тези голословни дейности на нашето държавно управление “.
Справка на Economic.bg демонстрира, че в претекстовете към предлагането си Министерството на финансите не остойностява признатото облекчение.
Конкретен резултат от предлаганите правила мъчно би могъл да се дефинира “, написа МФ.
Под спомагателното облагане пък ще попаднат към 600 компании в България.
Още данъчни промени
А смяната при корпоративния налог бе единствено една от редицата данъчни промени, които Народното събрание обичайно прави в края на годината като част от бюджетната процедура.
Подобна бе и тази за удължаването на действието на по-ниската Данък добавена стойност ставка от 9% за ресторантьорите, която наподобява, че се трансформира от антикризисна в непрекъсната.
Темата се повдига всяка година, само че болшинството в Народното събрание гласоподава като че ли мярката към този момент е перманентна. Не знам дали в миналото ще се върне на 20%, като имаме поради какъв брой доста сме се отдалечили от спешната обстановка, в която беше въведена. Ще е доста мъчно да се върне в предходната обстановка “, добавя Вулджев.
А резултатът от утвърждения „ безвъзмезден обяд “, т.е. клиентите да могат да не си платят сметката, в случай че не получат касова записка, изглежда най-неясен. Това бе една от ексцентричните хрумвания на финансовия министър Асен Василев, за която той се бореше към година. И сега гражданите могат да изискват фискален бон и да подават сигнал, в случай че подобен не им се издаде. Сега обаче се усилва опцията за спорове сред клиенти и ресторантьори.
Не бе утвърдена друга концепция на Василев, надалеч по-непопулярна, само че съгласно много специалисти потребна – актуализацията на данъчните оценки. Тя на процедура щеше да увеличи в някои случаи доста налозите върху парцелите, само че тъкмо след локални избори и при изискване, че съвсем всеки българин има парцел, политиците не посмяха.
В някакъв миг обаче това наподобява неизбежно, откакто за последно оценките са поправени през 2008 година Идеята наподобява потребна
изключително освен това, че жилищният пазар в България малко прегрява, изключително в София “.
Какво следва
В четвъртък следва и повдигането на оптималния застрахователен приход с окончателното гласоподаване на бюджета на Държавното публично обезпечаване. Засега наподобява, че в Народното събрание има болшинство за това, а съгласно проекта на финансовия министър той би трябвало да скочи от 3400 на 3750 лева Това би било второто му нарастване за последните две години – при започване на 2022 година той бе 3000 лева
Увеличението му през последните две години сътвори обстановка, в която той е на равнището на тавана на пенсиите, а с евентуалното му повдигане тази седмица той ще го надвиши.
„ Ако се подвига всяка година оптималният приход, би трябвало да се подвига и таванът на пенсиите, тъй като другояче във времето високоплатените хора просто субсидират тези, които заплащат по-малко осигуровки “, показва Вулджев и припомня, че това
основава тласъци в тези високоплатени браншове да не се таксуват на действителните си приходи и по този начин парадоксално се основава тласък да се усили размера на сивата стопанска система “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ