Новата директива IRRD: Как Европа се подготвя за кризи в застраховането?
Нова европейска инструкция разрешава на регулаторите да се намесят в активността на застрахователите и презастрахователите, в случай че те са пред банкрут. Целта е да се избегнат по-големи финансови шокове, които биха могли да имат обилни последствия за застрахователния пазар на страните членки в Европейския съюз (ЕС).
Новата Директива за възобновяване и преструктуриране на застрахователите и презастрахователите (IRRD) би трябвало да „ сътвори минимална хармонизирана нормативна уредба “, изясняват от Комисията за финансов контрол (КФН) в коментар за Economic.bg.
Директивата също по този начин контролира инструментите за преструктуриране, които да се употребяват при проведеното овакантяване на пазара от застрахователи и презастрахователи, изпитващи усложнения или неспособни да изпълнят отговорностите си “, допълват от регулатора.
И сега има настоящи правила, които обаче са повече следствени, в сравнение с превантивни, по тази причина и от Европейската комисия (ЕК) оферират тази нова инструкция като допълващ разновидности на в този момент настоящото законодателство.
Какви са настоящите разпореждания
Понастоящем главен правилник за застрахователния бранш е директивата „ Платежоспособност II “.
Тя влезе в действие още през 2016 година, като дефинира условия за финансова адекватност, ръководство и обявяване. Идеята е да се подсигурява, че застрахователите поддържат съответен капитал, с който да посрещат своите отговорности и да са платежоспособни при редица неподходящи условия.
Освен това, директивата задължава фирмите да имат лична оценка на риска и платежоспособността (Own Risk and Solvency Assessment, ORSA).
Важна разлика сред „ Платежоспособност II “ и IRRD е, че до момента в който първата визира целия осигурителен бранш, то IRRD е ориентирана към тези, чийто банкрут може доста да повлияе на стопанската система и на финансовата система.
За мишките и хората
Новата инструкция дава два съществени инструмента за работа, които разпределят отговорността сред бизнеса и регулаторите.
Първият от тях е обвързван със основаването на предварителни проекти за възобновяване. Те ще се превантивни и ще са за финансово „ излекуване “ на даден осигурител.
Уредбата на възобновяване цели да увеличи устойчивостта на застрахователите на разнообразни закани за тяхната кредитоспособност, като ги накара авансово да плануват вероятни хипотези за финансови усложнения и да набележат уместни ограничения за тяхното превъзмогване “, споделят от КФН за Economic.bg.
Отговорност за основаването на тези проекти ще носи бизнесът, само че утвърждение за тях въпреки всичко ще се търси от надзорния орган. От КФН изясняват, че измежду критериите за оценка ще са, от една страна, спазването на условията по IRRD, а от друга " дали използването на плануваните ограничения в проекта рационално може да се чака да възстановят в уместно време жизнеспособността и финансовото положение на предприятието ".
Вторият инструмент по IRRD касае проекти за преструктуриране. Те ще са отговорност на регулаторите, в българския случай – на КФН.
Тази уредба (бел. ред. – на преструктурирането) цели да се основат условия за продължение на значими за обществото сериозни функционалности на съответния осигурител, вместо същите да се пресечен шоково чрез елементарна разпродажба, да се защитят груповите ползи на титулярите на полиците, да се поддържа финансовата непоклатимост, без да се ангажират средства от държавния бюджет “, допълват от КФН.
Плановете за преструктуриране ще разрешат потреблението на няколко ограничения, като една от тях ще е осигурител да продължи активността си, само че да няма право да подписва нови контракти (т.нар. run-off).
Този инструмент е използван при съществуване на задоволителни средства у застрахователя да заплати отговорностите си по застрахователните контракти. Друг инструмент е наложително прекачване на портфейли от застрахователни контракти или други активи/пасиви на трети пазарни субекти, които са в положение да ги ръководят дейно “, допълват от КФН.
Трети инструмент планува потреблението на " мостово " дружество. То краткотрайно ще „ прибере “ активите и пасивите, до момента в който се откри краен приобретател, който да ги поеме.
Засегнатите страни
На въпрос на Economic.bg за това кои ще са застрахователите с по-голяма тежест на българския пазар, които ще бъдат обхванати от директивата, от КФН не можаха да дадат прецизен отговор.
Методиките за установяване на застрахователите, които ще попаднат под режима на IRRD, към момента са предмет на създаване и е прекомерно рано да се оповестяват съответния брой и предприятия “, разясниха от Комисията.
Изискването е най-малко 60% от пазара да бъде зает със задължението да създава проекти за възобновяване, до момента в който 40 на 100 да е предмет на проекти за преструктуриране. „ Тези прагове обаче не би трябвало да се ползват механично и към момента следва задълбочена оценка кои ще бъдат съответните предприятия “, предизвестиха от ведомството на Бойко Атанасов.
Някой би трябвало да заплати сметката
По време на онлайн семинар, отдаден на новите условия, главен въпрос измежду участниците бе кой ще заплати спомагателните разноски по основаването на тези проекти. Оказва се, че обединен отговор няма, защото се чака разноски да зародят както за бизнеса, по този начин и за регулаторите.
Застрахователите и презастрахователите ще би трябвало да влагат средства за създаване на възстановителни проекти, като се чака и основаването на
специфичен фонд за обезщетения на кредитори, които са понесли вреди вследствие на преструктурирането, в случай че тези вреди се окажат по-големи от тези при елементарна разпродажба или неплатежоспособност. Този фонд би трябвало да бъде образуван със средства от пазарните участници под формата на вноски “, изясняват от КФН.
На Комисията пък ще се наложи да наеме в допълнение фрагменти, защото „ ще се ангажира с одобрение на проектите за възобновяване, което ще натовари съществуващия запас “.
Средства ще са нужни и за повишение на квалификацията на чиновниците за използване на нормативната уредба. Заедно с това директивата изисква основаването на напълно нов орган по преструктуриране, който да бъде друг от надзорния орган върху застраховането, с цел да се избегнат спорове на ползи “, допълват от българския регулатор.
Дебатите по новата инструкция са напълно в начален етап - тя следва да влезе в действие при започване на 2025 година, като от този момент се планува период от 24 месеца за транспониране.
Новата Директива за възобновяване и преструктуриране на застрахователите и презастрахователите (IRRD) би трябвало да „ сътвори минимална хармонизирана нормативна уредба “, изясняват от Комисията за финансов контрол (КФН) в коментар за Economic.bg.
Директивата също по този начин контролира инструментите за преструктуриране, които да се употребяват при проведеното овакантяване на пазара от застрахователи и презастрахователи, изпитващи усложнения или неспособни да изпълнят отговорностите си “, допълват от регулатора.
И сега има настоящи правила, които обаче са повече следствени, в сравнение с превантивни, по тази причина и от Европейската комисия (ЕК) оферират тази нова инструкция като допълващ разновидности на в този момент настоящото законодателство.
Какви са настоящите разпореждания
Понастоящем главен правилник за застрахователния бранш е директивата „ Платежоспособност II “.
Тя влезе в действие още през 2016 година, като дефинира условия за финансова адекватност, ръководство и обявяване. Идеята е да се подсигурява, че застрахователите поддържат съответен капитал, с който да посрещат своите отговорности и да са платежоспособни при редица неподходящи условия.
Освен това, директивата задължава фирмите да имат лична оценка на риска и платежоспособността (Own Risk and Solvency Assessment, ORSA).
Важна разлика сред „ Платежоспособност II “ и IRRD е, че до момента в който първата визира целия осигурителен бранш, то IRRD е ориентирана към тези, чийто банкрут може доста да повлияе на стопанската система и на финансовата система.
За мишките и хората
Новата инструкция дава два съществени инструмента за работа, които разпределят отговорността сред бизнеса и регулаторите.
Първият от тях е обвързван със основаването на предварителни проекти за възобновяване. Те ще се превантивни и ще са за финансово „ излекуване “ на даден осигурител.
Уредбата на възобновяване цели да увеличи устойчивостта на застрахователите на разнообразни закани за тяхната кредитоспособност, като ги накара авансово да плануват вероятни хипотези за финансови усложнения и да набележат уместни ограничения за тяхното превъзмогване “, споделят от КФН за Economic.bg.
Отговорност за основаването на тези проекти ще носи бизнесът, само че утвърждение за тях въпреки всичко ще се търси от надзорния орган. От КФН изясняват, че измежду критериите за оценка ще са, от една страна, спазването на условията по IRRD, а от друга " дали използването на плануваните ограничения в проекта рационално може да се чака да възстановят в уместно време жизнеспособността и финансовото положение на предприятието ".
Вторият инструмент по IRRD касае проекти за преструктуриране. Те ще са отговорност на регулаторите, в българския случай – на КФН.
Тази уредба (бел. ред. – на преструктурирането) цели да се основат условия за продължение на значими за обществото сериозни функционалности на съответния осигурител, вместо същите да се пресечен шоково чрез елементарна разпродажба, да се защитят груповите ползи на титулярите на полиците, да се поддържа финансовата непоклатимост, без да се ангажират средства от държавния бюджет “, допълват от КФН.
Плановете за преструктуриране ще разрешат потреблението на няколко ограничения, като една от тях ще е осигурител да продължи активността си, само че да няма право да подписва нови контракти (т.нар. run-off).
Този инструмент е използван при съществуване на задоволителни средства у застрахователя да заплати отговорностите си по застрахователните контракти. Друг инструмент е наложително прекачване на портфейли от застрахователни контракти или други активи/пасиви на трети пазарни субекти, които са в положение да ги ръководят дейно “, допълват от КФН.
Трети инструмент планува потреблението на " мостово " дружество. То краткотрайно ще „ прибере “ активите и пасивите, до момента в който се откри краен приобретател, който да ги поеме.
Засегнатите страни
На въпрос на Economic.bg за това кои ще са застрахователите с по-голяма тежест на българския пазар, които ще бъдат обхванати от директивата, от КФН не можаха да дадат прецизен отговор.
Методиките за установяване на застрахователите, които ще попаднат под режима на IRRD, към момента са предмет на създаване и е прекомерно рано да се оповестяват съответния брой и предприятия “, разясниха от Комисията.
Изискването е най-малко 60% от пазара да бъде зает със задължението да създава проекти за възобновяване, до момента в който 40 на 100 да е предмет на проекти за преструктуриране. „ Тези прагове обаче не би трябвало да се ползват механично и към момента следва задълбочена оценка кои ще бъдат съответните предприятия “, предизвестиха от ведомството на Бойко Атанасов.
Някой би трябвало да заплати сметката
По време на онлайн семинар, отдаден на новите условия, главен въпрос измежду участниците бе кой ще заплати спомагателните разноски по основаването на тези проекти. Оказва се, че обединен отговор няма, защото се чака разноски да зародят както за бизнеса, по този начин и за регулаторите.
Застрахователите и презастрахователите ще би трябвало да влагат средства за създаване на възстановителни проекти, като се чака и основаването на
специфичен фонд за обезщетения на кредитори, които са понесли вреди вследствие на преструктурирането, в случай че тези вреди се окажат по-големи от тези при елементарна разпродажба или неплатежоспособност. Този фонд би трябвало да бъде образуван със средства от пазарните участници под формата на вноски “, изясняват от КФН.
На Комисията пък ще се наложи да наеме в допълнение фрагменти, защото „ ще се ангажира с одобрение на проектите за възобновяване, което ще натовари съществуващия запас “.
Средства ще са нужни и за повишение на квалификацията на чиновниците за използване на нормативната уредба. Заедно с това директивата изисква основаването на напълно нов орган по преструктуриране, който да бъде друг от надзорния орган върху застраховането, с цел да се избегнат спорове на ползи “, допълват от българския регулатор.
Дебатите по новата инструкция са напълно в начален етап - тя следва да влезе в действие при започване на 2025 година, като от този момент се планува период от 24 месеца за транспониране.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ