Ахладова категорична: Ако не въведем “надглавния” прокурор щяло да има последствия
България на процедура била оставена без избор. Вярно, такава процедура в Европейски Съюз не съществува. Вярно, Венецианската комисия одобри изненадващо концепцията, само че в случай че не въведем фигурата на надглавния прокурор, който да може да проверява Обвинител №1 и неговите заместници, щяло да има последици. От Брюксел.
С тези думи правосъдният министър Десислава Ахладова отбрани препоръчаните и признати промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се вкара новата (и много противоречива фигура) на профилирания прокурор, който да се избира от Висш съдебен съвет и да може да проверява основния.
“Трябва да отчетем че Съветът на Европа по делото " Колеви " сподели на България, че ще бъде открита наказателна процедура, в случай че не се вкара такава фигура”, уточни Ахладова.
Факт било, че държавното управление било задължено за вкара тази фигура, въпреки тя да била считана за “екзотична” от част от хората. Впрочем - “екзотична” е дума, която ръководещите постоянно употребяват в последно време. Екзотични бяха препоръчаните промени в Изборния кодекс, чиято цел бе да се подсигурява бистрота на вота.
“България е в Европейски Съюз и се преценява с безусловно всички рекомендации, които Европейска комисия има към всяка европейска страна, т.е. ние не можем да пренебрегнем мнението на Брюксел и да кажем, че нямаме проблеми в правосъдната система и няма да въведем такава фигура. Знаете, че България е осъждана по доста каузи в Страсбург, за което плащаме всички ние като данъкоплатци тъй че, това е една от главните аргументи за въвеждането на подобен механизъм”, отбрани концепцията на ръководещите Ахладова.
Не можем да кажем, че " замазваме очите " на Брюксел, а изпълняваме решението по делото " Колеви ", което споделя, че подобен механизъм би трябвало да бъде основан, уточни още правосъдният министър.
Такъв механизъм “трябвало” да бъде основан и той стана факт - мина на правна комисия, бе признат от депутатите, а президентското несъгласие, наложено в следствие, бе преодоляно без никакви проблеми. В момента е формирано дело в Конституционни съд по проблема.
“Нека да забележим дали ще проработи този механизъм, априори ние не би трябвало да споделяме, че основният прокурор ще извърши закононарушение, само че по този начин или другояче, тази фигура би трябвало да съществува”, отсече Ахладова.
“Чувам доста рецензии, че тази фигура би трябвало да е арбитър или някаква организация, само че Конституцията не го разрешава. Единственият орган, който може да проверява, това е прокурор. Как той ще се избира - имаше огромен спор и аз бях последовател Пленумът да избира така наречен проверяващ прокурор. Друго доста значимо е, че след приключването на петгодишния му мандат, той остава безусловно самостоятелен и може да стане съдия”, изясни министърът.
С тези думи правосъдният министър Десислава Ахладова отбрани препоръчаните и признати промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се вкара новата (и много противоречива фигура) на профилирания прокурор, който да се избира от Висш съдебен съвет и да може да проверява основния.
“Трябва да отчетем че Съветът на Европа по делото " Колеви " сподели на България, че ще бъде открита наказателна процедура, в случай че не се вкара такава фигура”, уточни Ахладова.
Факт било, че държавното управление било задължено за вкара тази фигура, въпреки тя да била считана за “екзотична” от част от хората. Впрочем - “екзотична” е дума, която ръководещите постоянно употребяват в последно време. Екзотични бяха препоръчаните промени в Изборния кодекс, чиято цел бе да се подсигурява бистрота на вота.
“България е в Европейски Съюз и се преценява с безусловно всички рекомендации, които Европейска комисия има към всяка европейска страна, т.е. ние не можем да пренебрегнем мнението на Брюксел и да кажем, че нямаме проблеми в правосъдната система и няма да въведем такава фигура. Знаете, че България е осъждана по доста каузи в Страсбург, за което плащаме всички ние като данъкоплатци тъй че, това е една от главните аргументи за въвеждането на подобен механизъм”, отбрани концепцията на ръководещите Ахладова.
Не можем да кажем, че " замазваме очите " на Брюксел, а изпълняваме решението по делото " Колеви ", което споделя, че подобен механизъм би трябвало да бъде основан, уточни още правосъдният министър.
Такъв механизъм “трябвало” да бъде основан и той стана факт - мина на правна комисия, бе признат от депутатите, а президентското несъгласие, наложено в следствие, бе преодоляно без никакви проблеми. В момента е формирано дело в Конституционни съд по проблема.
“Нека да забележим дали ще проработи този механизъм, априори ние не би трябвало да споделяме, че основният прокурор ще извърши закононарушение, само че по този начин или другояче, тази фигура би трябвало да съществува”, отсече Ахладова.
“Чувам доста рецензии, че тази фигура би трябвало да е арбитър или някаква организация, само че Конституцията не го разрешава. Единственият орган, който може да проверява, това е прокурор. Как той ще се избира - имаше огромен спор и аз бях последовател Пленумът да избира така наречен проверяващ прокурор. Друго доста значимо е, че след приключването на петгодишния му мандат, той остава безусловно самостоятелен и може да стане съдия”, изясни министърът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ