България, красивата страна на Балканите, се сблъсква с проблема на

България, красивата страна на Балканите, се сблъсква с казуса на районните неравенства, които освен разкриват контрастите в стопанската система, само че и провокират обществени и политически последици. Докато някои области на страната процъфтяват, други остават в сянката на бедността и икономическата застоялост. Северозападният район, да вземем за пример, има един от най-ниските Брутният вътрешен продукт на човек, както и най-голям % на бедността. Разлики в виталния стандарт, инфраструктура и достъп до услуги са изключително осезаеми. Брутният вътрешен продукт на човек в България е измежду най-ниските в Европейски Съюз, а бедността и обществената изолираност са съществени провокации.

Още по тематиката

Министър Иван Иванов: Ефективното районно развиване би трябвало да се основава на локалните действителности Икономика / България, Свят 3 дек 2025 Умният град Барселона: Модел за стабилно развиване и нововъведения Икономика / Индустрия, Свят 1 дек 2025

Най-богатите райони: София и Пловдив

София, столицата на България, е икономическият мотор на страната. С БВП (БВП) на човек, който е доста над междинното за страната, столицата притегля вложения и гении от всички краища на страната. Пловдив, вторият по величина град в България, също се подрежда измежду най-богатите райони, с помощта на разнообразието от промишлености и историческите си обичаи в търговията.

Към 2024 година най-богатите градове в България не престават да бъдат тези с най-голям Брутният вътрешен продукт на човек, които се характеризират с развита стопанска система, многообразие от промишлености и по-висока витална подготовка.

София е водач в листата на най-богатите градове в България Брутният вътрешен продукт на човек от популацията към 24 000 – 25 000 лева.  Столицата на България е икономическият център на страната с доста компании от софтуерния бранш, банки и институции.

Следва Пловдив с Брутният вътрешен продукт на човек към 18 000 – 19 000 лева Пловдив е вторият по величина град в България и значим търговски и промишлен център, който притегля вложения.

Следва Варна с Брутният вътрешен продукт на човек към 17 000 – 18 000 лева Основен пристанищен и туристически град, Варна се характеризира с развита стопанска система в областта на услугите и търговията.

В класацията на богатите градове у нас влиза и Бургас с Брутният вътрешен продукт на човек 16 000 – 17 000 лева Бургас е значим стопански и културен център на Черноморието, с промишленост, превоз и услуги, които играят основна роля в районната стопанска система.

Русе също е в тази група с Брутният вътрешен продукт на човек към 15 000 – 16 000 лева Русе е значим промишлен и търговски център на Дунав, прочут със своето пристанище и развита промишленост.

Тези градове освен че имат най-голям Брутният вътрешен продукт на човек в България, само че също по този начин служат като стопански мотори на страната. Инвестициите в инфраструктура, образованието и технологии ще продължат да играят основна роля за тяхното икономическо развиване.

Най-бедните райони: Северозападен и Южен централен

България е страна с разлики в икономическото развиване сред районите, като в страната се следят обилни диспропорции в равнищата на приходи и витален стандарт. Като най-бедните райони в България се обрисуват:

- Северозападен район. Този район включва области като Видин, Враца и Монтана и има най-ниския БВП (БВП) на човек. Според статистики от Национален статистически институт (Националния статистически институт), безработицата в този район е доста по-висока спрямо националната междинна стойност.

- Южен централен район. Включва области като Кърджали, Смолян и Пазарджик, които също имат по-ниски стопански индикатори и стандарти на живот. Според изследвания, тези области се сблъскват с проблеми, свързани с ниската продуктивност и неналичието на вложения.

- Северен централен район. Тук са Областите Ловеч, Габрово и Велико Търново също демонстрират по-ниски приходи и по-висока беднотия. Тук трудовата претовареност е по-ниска, а доста обитаеми места страдат от емиграция и демографски проблеми.

Сравнението на Брутният вътрешен продукт на най-бедните райони в България – от към 8 700 лева на човек от популацията до малко над 10 000 лева на човек,  с този на най-богатите градове – от 20 000 лева на човек в Пловдив до 25 000 – 26 000 лева на човек в София /по данни за 2024-2025 г./ до дава значима визия за икономическите неравенства в страната. Най-бедните райони демонстрират доста по-ниски стойности на Брутният вътрешен продукт на човек. С Брутният вътрешен продукт на човек от към 8 000 - 8,700 лева за 2025 година, Северозападният район изостава доста – с 60% под междинното равнище за страната, като разликата по отношение на София е над 16 000 лева.

Ниското равнище на обучение и стеснен достъп до опазване на здравето са чести проблеми в най-бедните райони.

Процентът на популацията, живеещо под прага на беднотия, е по-висок в тези райони. Според данни от 2021 година, в Северозападния район към 40% от популацията живее в беднотия.

Високите равнища на безработица, изключително измежду младежите, са друга характерност на тези райони.

Тези данни демонстрират, че казусът с районните неравенства в България продължава да бъде сериозен, без значение от напъните за справяне с него. Най-богатите райони, изключително София и Пловдив, демонстрират резистентен напредък, до момента в който най-бедните райони се оправят с стопански провокации, които лимитират развиването им. Решения за вложения в инфраструктура, обучение и икономическа интеграция са наложителни, с цел да се реализира по-равномерен стопански прогрес.

Северозападът е и ще остане доста дълго време най-бедният район освен в България, а и в цяла Европа, съобщи неотдавна в предаването „ Ревизия ” по Nova News преподавателят доцент Косьо Стойчев. Според него Северозападният район има капацитет - в културен, туристически и стопански проект. Има обаче и проблем със свързаността.

Напоследък обаче някои изследвания сочат, че Северозападният район може да бъде преместен на дъното от Южния централен район, в който влиза и Пловдив.

„ Главната причина за това е доста неприятното показване на Родопите. Най-депресивния град, с изключение на в Северозапада, е регионалният център Смолян и задачите Родопи. Зле са индикаторите, свързани с далечната външна страна на Пловдив. Той обра демографския капацитет, само че останалата част на района не може да се оправи ”, изясни доцент Стойчев.

България водач в Европейски Съюз по дял на популацията в риск от беднотия

България заема първо място в Европейски Съюз по дял на популацията в риск от беднотия - 21,7% през 2024 г.  Това е нарастване с 1,1 процентен пункт по отношение на миналата година и значи, че малко повече от всеки пети българин живее с приходи под 60% от междинния наличен приход след обществени прехвърляния.

Според данните на последно проучване на „ Евростат ” най-беден е Южният централен регион, който включва областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Изследването, изчисляващо хората с приходи под прага на беднотия, демонстрира, че в този район 28,8% от хората живеят с пари, които са под нужният най-малко.

През 2023 година страната ни бе на четвърто място, след Естония, Латвия и Румъния. След България в отрицателната ранглиста на Европейски Съюз се подреждат Латвия (21,6%) и Литва (21,5%). Най-нисък риск от беднотия през 2024 година имат жителите на Чехия (9,5%), Белгия (11,4%) и Дания (11,4%).

В общоевропейски проект 16,2% от популацията, или 72,1 милиона души, са изложени на риск от беднотия — дял, който остава неизменен по отношение на 2023 г.

По региони за обмисляне картината в България е мощно неравномерна. Докато Южният централен регион регистрира най-високи равнища на беднотия, Югозападният регион, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София, още веднъж е с най-нисък риск - 13,8%. По последни данни на Национален статистически институт междинната работна заплата в страната е в диапазона 2440-2580 лева брутно, до момента в който в София - градът отличник, тя доближава над 3400 лева Тази ножица е голяма, тъй като би трябвало да имаме поради, че градовете като Варна, Пловдив, Бургас, а и самата столица, внезапно подвигат нагоре междинното равнище за страната.

Причини за неравенствата

Причините за тези разлики са многочислени и разнородни. След края на социализма, доста индустриални предприятия, ситуирани в по-бедните райони, не съумяха да се адаптираат към новите стопански условия, което докара до закриване на работни места. Липсата на вложения в инфраструктура и просветителни стратегии от своя страна утежнява обстановката.

На фона на обществените проблеми, активизирането на интеграционни планове и напъните за привличане на вложения в бедните региони биха могли да обезпечат нови вероятности. Нарастващият интерес към нововъведения и цифровизация предлага решение за спадналите райони, в случай че съумеят да капитализират този тренд.

Регионалните неравенства в България са комплициран и многопластов проблем. Докато богатите райони не престават да процъфтяват, бедните остават в ръба на обществената и икономическата неустойчивост. Единственото решение за понижаване на неравенствата е взаимната работа на държавното управление, бизнеса и локалните общности за създаване на устойчиви и проспериращи бъдеща стопански системи. Единствено посредством съдействие и нововъведения можем да реализираме по-равностойно и интегрирано общество.

Как оказват помощ политиките на Европейски Съюз за понижаване на районните неравенства

Регионалните неравенства в България не остават незабелязани в подтекста на Европейския съюз, който слага акцент на доближаването сред другите райони. Политиките на Европейски Съюз имат за цел да се понижат икономическите диспропорции и да се обезпечат еднакъв достъп до запаси и благоприятни условия.

Фондовете на Европейски Съюз: България получава обилни средства от Европейските структурни и капиталови фондове, които целят да насърчат устойчивото развиване и нововъведения в по-бедните райони. Проекти, финансирани от фондовете, включват вложения в инфраструктура, обучение и обществени услуги.

Стратегия за мъдро и стабилно развиване: Европейски Съюз предизвиква районите да създават свои тактики за нововъведения, които да подкрепят икономическия напредък и понижаване на неравенствата. Българските области могат да упорстват за адаптиране на европейските стратегии по отношение на локалните потребности, да вземем за пример, в секторите на технологиите и екологичните нововъведения.

Социална политика: Европейският обществен фонд дава средства за обществени стратегии, ориентирани към понижаване на бедността и възстановяване на виталните условия в уязвими

Европейските политики за понижаване на неравенствата играят значима роля в напъните за доближаване на районите в България. Въпреки съществуването на финансиране и тактики, обаче, разрешаването на диспропорциите сред богатите и бедните райони не е бързо или линейно. Някои от главните аргументи, заради които тези политики не водят до мечтаните резултати, включват: Липса на действителна локална ангажираност: Много от районните планове не съумяват да ангажират локалните общности и управляващите. Често решенията за финансиране идват от централно равнище и не регистрират локалните потребности и контексти, което води до несъответствия сред предлаганите стратегии и действителните проблеми на популацията. Корупция и неефективност: Някои от средствата, които са предопределени за развиване, постоянно са обект на корупция и погрешно ръководство. Това заобикаля задачите на европейските стратегии и лимитира опцията за действителни промени в локалните стопански системи. Недостатъчна инфраструктура и вложения: Взимайки поради, че доста от бедните райони се нуждаят от съществени вложения в инфраструктура, дефицитът на средства за дълготрайни планове постоянно попречва напредъка. Негативна демографска наклонност: Високата емиграция и застаряването на популацията в бедните райони затруднява осъществяването на стопански тактики. Младите хора постоянно търсят работа и благоприятни условия в чужбина, оставяйки малко трудоспособно население.

Има ли удобен излаз

„ Има два изхода от създалата се обстановка. Първият е административно-териториална промяна и промяна на локалното самоуправление. Няма никакви капиталови планове, които да се осъществят сега без поддръжка на централната власт. Не можем да приказваме за решения, които са основани на локалния потенциал, това е парадокс в нашата страна. Господата кметове на общини прекарват половината седмица в София по кабинетите на министрите.

Това е недостатък на локалното самоуправление ", изясни доцент Стойчев.
Едно от решенията, които ще доведат до по-голяма успеваемост е по-доброто обмисляне и присъединяване. Важно е да се усъвършенства задължението на локалните управляващи и общности в процеса на обмисляне и внедряване на плановете. Участието на локалните поданици в проектирането на решения може да докара до по-добро използване на политиките и реализацията на потребностите.

Друго решение е работата с частния бранш. Партньорства сред обществения и частния бранш могат да подтикват нововъведения и вложения, изключително в райони с капацитет, само че незадоволителни запаси. Участието на частни вложители е основно за основаване на стабилно развиване.

Инвестирането в образованието и образованието на локалното население е от значително значение за повишение на икономическата интензивност и качество на живот. Програми, ориентирани към подготовка и преквалификация на работната мощ, могат да бъдат от жизненоважно значение.

Сред значимите решения е развиването на транспортната и обществената инфраструктура е сериозно значимо за свързването на бедните райони с по-развити и стопански дейни области.
Прилагането на политики, които подчертават на устойчивото потребление на естествените запаси и екологични нововъведения, пък може освен да даде стопански благоприятни условия в бедните региони, само че и да обезпечи по-добро ръководство на околната среда.
С тези решения, България може да се стреми към превъзмогване на районните неравенства и да обезпечи по-устойчиво и проспериращо бъдеще за всички свои райони.

____________________________________________________________________________________________________ 

Регионалните неравенства в Европа

Регионалните неравенства в Европа са в действителност необятно публикуван феномен, който визира голям брой страни, а освен България. Въпреки че България в действителност се подрежда измежду страните с най-значителни районни диспропорции, има и други страни, които също изпитват съществени проблеми в тази област.

Румъния - Северозападната и Източната част на Румъния също страдат от обилни стопански неравенства. Села и градове в тези райони постоянно са изправени пред висока беднотия и безработица.

Гърция - В Гърция разликите сред Атина и селските региони, изключително на островите и в северната част на страната, също са явни. Много от по-слабите райони страдат от стопански усложнения след рецесията от 2008 г.

Италия - Италия е типичен образец за вътрешни райони с друго икономическо развиване. Южната част на страната, в това число области като Калабрия, Сицилия и Пулия, се борят с беднотия и висока безработица в подтекста на по-проспериращите северни райони.

Испания - Неравенствата сред Каталония и Андалусия, сред централната и периферните области, също са основни. Южната част на Испания постоянно е подложена на стопански компликации.

В страните от Централна и Източна Европа, като Унгария и Полша, също се следят стопански разлики сред градовете и селските региони.

Регионалните неравенства са забележителен проблем в голям брой европейски страни, а освен в България. Диспропорциите в икономическото развиване в другите райони постановат внимание и старания от страна на локалните държавни управления и Европейски Съюз, които работят за справяне с тези проблеми. Разработването на политики за поощряване на устойчивото развиване, обществена интеграция и вложения в образованието е от значително значение за понижаване на тези неравенства в цяла Европа.