Парите по ПВУ: България изостава от индикативния график за изпълнението на плана
България изостава от индикативния график за осъществяването на своя План за възобновяване и резистентност. Това показва Европейската комисия в своята междинна оценка по заложените в Плана промени.
Политическата неустойчивост в интервала сред 2021 и 2023 година е една от аргументите за това, смятат от Комисията.
Напредъкът на българските промени е муден и основните стадии не са достигнати или приключени “, показва Европейската комисия.
България е поискала 35% от средствата по своя проект, което дава отговор на 26% от заложените цели и промени в него, сочи още оценката, като по отношение на Европа България е по средата. Правителството насочи второто си искане за заплащане към Европейската комисия през октомври 2023 година, или с към година забавяне, само че по този начин и не го получи в границите на предходната година. Планирано бе то да е в размер на 700 млн. евро, само че евентуално изплатената сума ще бъде и по-малка, защото не всички цели са изпълнени, в това число и по този начин значимия закон за персоналния банкрут.
Лидер измежду страните членки е Франция, която към февруари 2024 година към този момент е поискала 76% от средствата, които ѝ се поставят. Поисканите пари дават отговор на 73% от заложените в документа цели и промени.
Италия също е измежду първенците и към този момент е поискала над половината от своите средства по Плана, които обаче дават отговор на едвам 37% от задачите и промените.
Румъния е поискала 31% от дължимите средства, изпълнявайки 28% от заложените цели и задължения. Хърватия пък е поискала 36.5%, което обгръща 28% от заложените цели.
Най-зле се показват Унгария, която е поискала едвам 8.8% от полагащите ѝ се средства, и Полша с 10.5%.
Към днешна дата са изплатени общо към 225 милиарда евро на страните членки. От тях 67 милиарда евро са изплатени предплатено.
Снимка: БГНЕС
Политическата неустойчивост в интервала сред 2021 и 2023 година е една от аргументите за това, смятат от Комисията.
Напредъкът на българските промени е муден и основните стадии не са достигнати или приключени “, показва Европейската комисия.
България е поискала 35% от средствата по своя проект, което дава отговор на 26% от заложените цели и промени в него, сочи още оценката, като по отношение на Европа България е по средата. Правителството насочи второто си искане за заплащане към Европейската комисия през октомври 2023 година, или с към година забавяне, само че по този начин и не го получи в границите на предходната година. Планирано бе то да е в размер на 700 млн. евро, само че евентуално изплатената сума ще бъде и по-малка, защото не всички цели са изпълнени, в това число и по този начин значимия закон за персоналния банкрут.
Лидер измежду страните членки е Франция, която към февруари 2024 година към този момент е поискала 76% от средствата, които ѝ се поставят. Поисканите пари дават отговор на 73% от заложените в документа цели и промени.
Италия също е измежду първенците и към този момент е поискала над половината от своите средства по Плана, които обаче дават отговор на едвам 37% от задачите и промените.
Румъния е поискала 31% от дължимите средства, изпълнявайки 28% от заложените цели и задължения. Хърватия пък е поискала 36.5%, което обгръща 28% от заложените цели.
Най-зле се показват Унгария, която е поискала едвам 8.8% от полагащите ѝ се средства, и Полша с 10.5%.
Към днешна дата са изплатени общо към 225 милиарда евро на страните членки. От тях 67 милиарда евро са изплатени предплатено.
Снимка: БГНЕС
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ