Държавният департамент на САЩ: България има сериозни проблеми с корупцията
България има обилни проблеми с правата на индивида, съществени проблеми със правосъдната самостоятелност, корупцията, нетолерантността и рестриктивните мерки върху свободното изложение, включващо закани за принуждение над публицисти и корпоративен и политически напън върху медиите. Това е записано в годишния отчет на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас за предходната година. Американското посолство в София разгласява частта от отчета, отнасяща се за България.
В отчета се оповестява за съществени корупционни прояви. Именно корупцията, дружно с неефективността и неналичието на отчетност са измежду посочените аргументи за ниското доверие в правосъдната система, макар че Конституцията и законите плануват тя да е самостоятелна. Изразява се угриженост от " неналичието на правосъден надзор против решение на прокурор да не стартира следствие " и от въздействието на прокуратурата върху Висшия правосъден съвет и магистратите.
Държавният департамент се стопира и на данните за нелегално подслушване и следене в България. Докладът се базира на заключението на специфичната комисия в Народно събрание за над 900 лица, които са били обект на наблюдаване по време на антиправителствените митинги през 2020-та. Сред тях са политици, магистрати и публицисти.
В отчета е упоменато и следствието за полицейско принуждение против стачкуващи под колоните на Министерския съвет.
В документа се показва, че самостоятелни медии са били обект на открити офанзиви от политици на всички равнища и от административен и правосъден напън. Цитирано е изявление от май м.г. на някогашния шеф на БНР Андон Балтаков, че законът благоприятства политическата интервенция в ръководството на медиите посредством следено финансиране.
Не са получени сигнали за съществени нарушавания по време на президентските и парламентарните избори, се споделя още в документа.
В отчета се оповестява за съществени корупционни прояви. Именно корупцията, дружно с неефективността и неналичието на отчетност са измежду посочените аргументи за ниското доверие в правосъдната система, макар че Конституцията и законите плануват тя да е самостоятелна. Изразява се угриженост от " неналичието на правосъден надзор против решение на прокурор да не стартира следствие " и от въздействието на прокуратурата върху Висшия правосъден съвет и магистратите.
Държавният департамент се стопира и на данните за нелегално подслушване и следене в България. Докладът се базира на заключението на специфичната комисия в Народно събрание за над 900 лица, които са били обект на наблюдаване по време на антиправителствените митинги през 2020-та. Сред тях са политици, магистрати и публицисти.
В отчета е упоменато и следствието за полицейско принуждение против стачкуващи под колоните на Министерския съвет.
В документа се показва, че самостоятелни медии са били обект на открити офанзиви от политици на всички равнища и от административен и правосъден напън. Цитирано е изявление от май м.г. на някогашния шеф на БНР Андон Балтаков, че законът благоприятства политическата интервенция в ръководството на медиите посредством следено финансиране.
Не са получени сигнали за съществени нарушавания по време на президентските и парламентарните избори, се споделя още в документа.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ