Как иновативният бизнес се оказа нежелан от държавата в разговора за българската икономика
България има еврокомисар по нововъведенията. Те са приоритет за Европейски Съюз. Но държавното управление не позволява високотехнологичния бизнес, който е най-бързо развиващият се в страната, да взе участие в диалог за страната и стопанската система ѝ. Мотивът - " не дава отговор на критериите ". Защо не дава отговор е загадка. Как става това?
Създаваш първата си софтуерна компания, когато си в университета - още преди рухването на комунистическия режим в България. Продължаваш със софтуерния бизнес през 90-те. Изграждаш компания с десетки милиони годишен оборот и стотици чиновници. Те основават артикул с висока добавена стойност, притеглят непознати вложения и клиенти. Известен си като водач в цифровите и новаторски бизнеси освен в България, само че и в Европа. Канят те да съветваш хората в Брюксел, които задават рамките за развиване на бизнесите в страните в Европейския съюз (ЕС).
За българската страна обаче експертизата и мнението ти не са мечтани.
Така наподобява обстановката за бизнесмена Георги Брашнаров , изпълнителен шеф на софтуерната компания Nemetchek Bulgaria .
Тя е част от Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ), която сплотява новаторските и високотехнологични компании в страната.
На 29 януари 2025 година Министерският съвет (МС) реши, че организацията няма място в Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Там държавно управление, синдикати и работодатели разискват политики, свързани с приходи, налози, бюджет.
Мотивът е, че БРАИТ " не дава отговор на условията ". Асоциацията е осведомена единствено, че страната не признава, че тя съставлява към 2000 от общо 3000 компании, за които е показала пълномощни, че съставлява. Според БРАИТ това се е случило нерегламентирано поради неистинен пълномощни от компании, употребявани от други работодателски организации.
Една от засегнатите компании е Nemetchek Bulgaria.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерски съвет, НСТС и Министерството на труда и обществената политика, което прави оценка документите за представителност на работодателските организации. Не получи отговори.
За похлупак историята идва в миг, в който България е лицето на бранша нововъведения в ЕС- посредством еврокомисаря си Екатерина Захариева. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи секторът за предпочитан за стопанската система на Европейски Съюз.
„ Следващия вторник съм поканен персонално от Екатерина Захариева да бъда част от новата серия уъркшопи за покачване на иновативността на целия континент. Аз би трябвало да отида там и да поучавам за неща, които Европа би трябвало да прави, а в личната си страна в действителност ние не сме приети “, сподели Брашнаров пред Свободна Европа.
Как се стигна дотук?
Стъпка обратно - Какво е Национален съвет за тристранно съдействие?
Националният съвет за тристранно съдействие (НСТС), прочут още като „ тристранката “, е орган, в който вземат участие държавното управление, синдикатите и работодателски организации.
В него се разисква законодателството, обвързвано с приходи, осигуровки, бюджет, налози, развиване на стопанската система и други Съветът има голямо въздействие, а членовете му постоянно упражняват това въздействие за основни решения за страната.
Например НСТС има решаваща роля при разискването на размера на минималната работна заплата и на оптималния застрахователен приход. Тези решения засягат директно всички работещи и в държавния, и в частния бранш, както и всички компании в страната.
На 4 години съставът се преразглежда. Работодателските организации аплайват и потвърждават, че са национално представителни. Но членовете рядко се трансформират. В решенията на Министерски съвет отпреди дни новините са две - отхвърлянето на БРАИТ и заличаването на Съюза за стопанска самодейност (ССИ), който беше в НСТС до момента.
През годините съветът е упрекван в липса на бистрота при взимане на решенията, в политически обвързаности на основни фигури в него, както и в подмолни сделки с държавното управление.
Изолирането на софтуерните бизнеси
Не за първи път софтуерният бранш на България е изключен от огромния диалог с страната за развиването на стопанската система. БРАИТ кандидатства в НСТС и през 2021 година и резултатът е същият. Технологията също.
За да стане една работодателска организация член на НСТС, би трябвало да покрие условия. Сред тях са в нея да членуват най-малко 1500 компании, с общо не по-малко от 50 000 чиновници на трудов контракт, активност в най-малко 21 бранша от стопанската система и посланичество в най-малко 1/4 от общините в България.
В края на 2024 година мандатът на НСТС изтича и БРАИТ кандидатства за новия състав. Подава документи, в които участват 2913 компании с общо 106 000 работни места, компании от повече от 1/4 от общините и в 28 стопански действия, споделя Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ. Изглежда условията да са покрити.
Магически са изчезнали 2/3 от нашите компанииДоброслав Димитров
„ Това, което видяхме като решение – вълшебен са изчезнали 2/3 от нашите компании, от това, което сме подали, тъй като комисията твърди, че имаме 1100 “, сподели Димитров.
Комисията, за която приказва, е в общественото министерство. Публични данни за нейния състав, процедурите, по които работи, решенията, които взима и претекстовете за тях няма. От министерството, НСТС и Министерски съвет не дадоха отговор на въпросите на Свободна Европа по тематиката.
Димитров споделя, че и самата БРАИТ не е получила цялостни данни по какъв начин се е оказало, че не дава отговор на критериите за НСТС. Не е получен и отчет от решението.
От БРАИТ споделят, че най-малко 300 от най-големите им компании членове, които са дали пълномощие на организацията да ги съставлява, са се оказали в описите и на други работодателски организации.
По думи на Димитров от комисията са коментирали, че не могат да проверяват кое от пълномощните е законно.
По сходен метод участието на новаторските компании в НСТС е отхвърлено и през 2021 година Тогава фирмите завеждат дело. И печелят. Решението на съда обаче се чака толкоз дълго, че мандатът на НСТС към този момент е изминал.
Сред фирмите, които някой неоправдан твърди, че съставлява, е и Nemetchek Bulgaria.
За моята компания ще си диря праватаГеорги Брашнаров
„ За моята компания ще си диря правата, стига да имам опция да схвана кои са другите организации [които настояват, че компанията ги е упълномощила - б.р.], бих си завел каузи, тъй като това е непозволено показване “, споделя Георги Брашнаров. Той дефинира непрозрачността на процеса като „ меко казано смущаваща “.
Какъв е крайният резултат
Според Доброслав Димитров по-големият проблем в изолирането на БРАИТ от диалога с страната е, че става дума за бранш, който по думите му съставлява към 20% от Брутният вътрешен продукт и сериозен % от общия експорт.
Това е и най-бързо развиващият се бранш страната, който по данни на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии отбелязва години наред двуцифрен растеж в приходите - да вземем за пример над 16 на 100 за 2022 и 11 на 100 за 2023 година
Според Димитров желанието БРАИТ да взе участие независимо в НСТС, а не през друга работодателска организация, не е въпрос на твърдоглавие.
„ Просто не можеш да представляваш нещо, което не го разбираш. За страдание и в страната не се схваща какво значи високотехнологична стопанска система “, споделя още той.
Според Георги Брашнаров това, че НСТС е отказал да включи новаторските бизнеси в състава си, няма да попречи на бранша да пораства, само че експертизата и знанията им са нужни на останалата част от бизнеса и на администрацията.
„ Явно е, че сегашните играчи – държавно управление, профсъюзи и настоящи работодатели, не демонстрират интерес, политически правилно казано, да приветстват новите, потвърдени бизнеси вътре “, споделя още Брашнаров.
По думите му България има отлична основа и готови хора точно в бранша с нововъведенията, които могат да оказват помощ на цялата страна да се развива, а работата в такава среда е най-силната мотивация.
„ Затова и в никакъв случай не съм си мислел да напусна, тъй като ти си в средата на ужасно можеща екосистема. На нея просто и би трябвало време да се самоорганизира и да дава още повече плодове ”.
Създаваш първата си софтуерна компания, когато си в университета - още преди рухването на комунистическия режим в България. Продължаваш със софтуерния бизнес през 90-те. Изграждаш компания с десетки милиони годишен оборот и стотици чиновници. Те основават артикул с висока добавена стойност, притеглят непознати вложения и клиенти. Известен си като водач в цифровите и новаторски бизнеси освен в България, само че и в Европа. Канят те да съветваш хората в Брюксел, които задават рамките за развиване на бизнесите в страните в Европейския съюз (ЕС).
За българската страна обаче експертизата и мнението ти не са мечтани.
Така наподобява обстановката за бизнесмена Георги Брашнаров , изпълнителен шеф на софтуерната компания Nemetchek Bulgaria .
Тя е част от Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ), която сплотява новаторските и високотехнологични компании в страната.
На 29 януари 2025 година Министерският съвет (МС) реши, че организацията няма място в Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Там държавно управление, синдикати и работодатели разискват политики, свързани с приходи, налози, бюджет.
Мотивът е, че БРАИТ " не дава отговор на условията ". Асоциацията е осведомена единствено, че страната не признава, че тя съставлява към 2000 от общо 3000 компании, за които е показала пълномощни, че съставлява. Според БРАИТ това се е случило нерегламентирано поради неистинен пълномощни от компании, употребявани от други работодателски организации.
Една от засегнатите компании е Nemetchek Bulgaria.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерски съвет, НСТС и Министерството на труда и обществената политика, което прави оценка документите за представителност на работодателските организации. Не получи отговори.
За похлупак историята идва в миг, в който България е лицето на бранша нововъведения в ЕС- посредством еврокомисаря си Екатерина Захариева. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи секторът за предпочитан за стопанската система на Европейски Съюз.
„ Следващия вторник съм поканен персонално от Екатерина Захариева да бъда част от новата серия уъркшопи за покачване на иновативността на целия континент. Аз би трябвало да отида там и да поучавам за неща, които Европа би трябвало да прави, а в личната си страна в действителност ние не сме приети “, сподели Брашнаров пред Свободна Европа.
Как се стигна дотук?
Стъпка обратно - Какво е Национален съвет за тристранно съдействие?
Националният съвет за тристранно съдействие (НСТС), прочут още като „ тристранката “, е орган, в който вземат участие държавното управление, синдикатите и работодателски организации.
В него се разисква законодателството, обвързвано с приходи, осигуровки, бюджет, налози, развиване на стопанската система и други Съветът има голямо въздействие, а членовете му постоянно упражняват това въздействие за основни решения за страната.
Например НСТС има решаваща роля при разискването на размера на минималната работна заплата и на оптималния застрахователен приход. Тези решения засягат директно всички работещи и в държавния, и в частния бранш, както и всички компании в страната.
На 4 години съставът се преразглежда. Работодателските организации аплайват и потвърждават, че са национално представителни. Но членовете рядко се трансформират. В решенията на Министерски съвет отпреди дни новините са две - отхвърлянето на БРАИТ и заличаването на Съюза за стопанска самодейност (ССИ), който беше в НСТС до момента.
През годините съветът е упрекван в липса на бистрота при взимане на решенията, в политически обвързаности на основни фигури в него, както и в подмолни сделки с държавното управление.
Изолирането на софтуерните бизнеси
Не за първи път софтуерният бранш на България е изключен от огромния диалог с страната за развиването на стопанската система. БРАИТ кандидатства в НСТС и през 2021 година и резултатът е същият. Технологията също.
За да стане една работодателска организация член на НСТС, би трябвало да покрие условия. Сред тях са в нея да членуват най-малко 1500 компании, с общо не по-малко от 50 000 чиновници на трудов контракт, активност в най-малко 21 бранша от стопанската система и посланичество в най-малко 1/4 от общините в България.
В края на 2024 година мандатът на НСТС изтича и БРАИТ кандидатства за новия състав. Подава документи, в които участват 2913 компании с общо 106 000 работни места, компании от повече от 1/4 от общините и в 28 стопански действия, споделя Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ. Изглежда условията да са покрити.
Магически са изчезнали 2/3 от нашите компанииДоброслав Димитров
„ Това, което видяхме като решение – вълшебен са изчезнали 2/3 от нашите компании, от това, което сме подали, тъй като комисията твърди, че имаме 1100 “, сподели Димитров.
Комисията, за която приказва, е в общественото министерство. Публични данни за нейния състав, процедурите, по които работи, решенията, които взима и претекстовете за тях няма. От министерството, НСТС и Министерски съвет не дадоха отговор на въпросите на Свободна Европа по тематиката.
Димитров споделя, че и самата БРАИТ не е получила цялостни данни по какъв начин се е оказало, че не дава отговор на критериите за НСТС. Не е получен и отчет от решението.
От БРАИТ споделят, че най-малко 300 от най-големите им компании членове, които са дали пълномощие на организацията да ги съставлява, са се оказали в описите и на други работодателски организации.
По думи на Димитров от комисията са коментирали, че не могат да проверяват кое от пълномощните е законно.
По сходен метод участието на новаторските компании в НСТС е отхвърлено и през 2021 година Тогава фирмите завеждат дело. И печелят. Решението на съда обаче се чака толкоз дълго, че мандатът на НСТС към този момент е изминал.
Сред фирмите, които някой неоправдан твърди, че съставлява, е и Nemetchek Bulgaria.
За моята компания ще си диря праватаГеорги Брашнаров
„ За моята компания ще си диря правата, стига да имам опция да схвана кои са другите организации [които настояват, че компанията ги е упълномощила - б.р.], бих си завел каузи, тъй като това е непозволено показване “, споделя Георги Брашнаров. Той дефинира непрозрачността на процеса като „ меко казано смущаваща “.
Какъв е крайният резултат
Според Доброслав Димитров по-големият проблем в изолирането на БРАИТ от диалога с страната е, че става дума за бранш, който по думите му съставлява към 20% от Брутният вътрешен продукт и сериозен % от общия експорт.
Това е и най-бързо развиващият се бранш страната, който по данни на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии отбелязва години наред двуцифрен растеж в приходите - да вземем за пример над 16 на 100 за 2022 и 11 на 100 за 2023 година
Според Димитров желанието БРАИТ да взе участие независимо в НСТС, а не през друга работодателска организация, не е въпрос на твърдоглавие.
„ Просто не можеш да представляваш нещо, което не го разбираш. За страдание и в страната не се схваща какво значи високотехнологична стопанска система “, споделя още той.
Според Георги Брашнаров това, че НСТС е отказал да включи новаторските бизнеси в състава си, няма да попречи на бранша да пораства, само че експертизата и знанията им са нужни на останалата част от бизнеса и на администрацията.
„ Явно е, че сегашните играчи – държавно управление, профсъюзи и настоящи работодатели, не демонстрират интерес, политически правилно казано, да приветстват новите, потвърдени бизнеси вътре “, споделя още Брашнаров.
По думите му България има отлична основа и готови хора точно в бранша с нововъведенията, които могат да оказват помощ на цялата страна да се развива, а работата в такава среда е най-силната мотивация.
„ Затова и в никакъв случай не съм си мислел да напусна, тъй като ти си в средата на ужасно можеща екосистема. На нея просто и би трябвало време да се самоорганизира и да дава още повече плодове ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ