България поиска забрана на украинския внос на зърно до края на 2023 г.
България и останалите четири страни, които получиха от Европейски Съюз позволение да забранят вноса на украинско зърно, желаеха продължение на ограничаването до края на годината по време на съвещание на земеделските министри в Брюксел във вторник.
В края на април с цел да помогне на фермерите им, чиято продукция остана в складовете поради по-евтиния украински импорт. Те получиха от европейския бюджет 156 млн. евро (26 млн. за България), с цел да компенсират земеделците за непродадената им продукция.
Правителството би трябвало да изплати до септември 26 млн. евро от Европейски Съюз за украинското зърно
Във вторник петте страни желаеха продължение на възбраната до края на 2023 година и съответна отплата за фермерите, заяви словашкият аграрни министър Йозеф Биреш, добавяйки, че зърнените хранилища в Словакия са 30% цялостни, а цените - рекордно ниски преди жътвата.
Земеделският еврокомисар Януш Войчеховски, който е поляк, съобщи, че поддържа настояването, само че че Европейската комисия още не е взела решение. Според Войчеховски продължението може да е до края на годината или най-малко до края на октомври, когато завършва прибирането на реколтата.
Миналата седмица, с цел да подкрепи износа на Украйна - главно перо на доходи за бюджета на воюващ Киев.
Кой да заплати цената
като хърватският аграрни министър Мария Вучкович сподели във вторник, че всички страни би трябвало да са равнопоставени във връзка с солидарността към Украйна и последствията от войната, без значение от цената.
Противно мнение изрази Войчеховски, който съобщи след полемиката на министрите, че " цената на поддръжката на Украйна беше платена главно от фермерите в петте страни ".
Според него те са доста по-тежко наранени от войната, защото с изключение на нарасналите разноски за торове и сила, годни за всички фермери, би трябвало да се оправят и с последствията от удвоения украински експорт на зърно към Европа.
Еврокомисарят заяви, че украинският аграрни експорт през последната година се е нараснал от 7 до 13.2 милиарда евро, като 80% от растежа е отишъл в петте страни.
Полша остава най-силно наранена, като казусът е забележителен и в България, защото двете страни не са съумели да провеждат преноса на импортираното зърно в други европейски страни и по този начин той се е натрупал, засягайки личното им произвеждане поради по-конкурентните украински цени.
Войчеховски призна, че от началото на годината износът на украинско зърно за петте страни понижава. Той сподели, че наклонността се чака да се резервира, защото поради войната Украйна чака 40% по-слаба годишна продукция от предходната година.
Киев е срещу отстъпките
Земеделските министри от Европейски Съюз имаха среща в Брюксел с украинския аграрни министър Микола Солски, който разгласи, че предпочитана цел на Киев е да попречи на удължаването на възбраната за импорт на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. " Трудно е да разберем каква е концепцията за ограничение на износа на рапично семе, което изнасяхме обичайно в Европейски Съюз преди войната, по време на война ", сподели Солски.
Министърът изясни пред публицисти в Брюксел, че Москва деликатно следи развиването на въпроса и че по отношение на него дефинира тактиката си към Черноморския зърнен кулоар, който Украйна продължава да счита за главен експортен маршрут.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В края на април с цел да помогне на фермерите им, чиято продукция остана в складовете поради по-евтиния украински импорт. Те получиха от европейския бюджет 156 млн. евро (26 млн. за България), с цел да компенсират земеделците за непродадената им продукция.
Правителството би трябвало да изплати до септември 26 млн. евро от Европейски Съюз за украинското зърно Във вторник петте страни желаеха продължение на възбраната до края на 2023 година и съответна отплата за фермерите, заяви словашкият аграрни министър Йозеф Биреш, добавяйки, че зърнените хранилища в Словакия са 30% цялостни, а цените - рекордно ниски преди жътвата.
Земеделският еврокомисар Януш Войчеховски, който е поляк, съобщи, че поддържа настояването, само че че Европейската комисия още не е взела решение. Според Войчеховски продължението може да е до края на годината или най-малко до края на октомври, когато завършва прибирането на реколтата.
Миналата седмица, с цел да подкрепи износа на Украйна - главно перо на доходи за бюджета на воюващ Киев.
Кой да заплати цената
като хърватският аграрни министър Мария Вучкович сподели във вторник, че всички страни би трябвало да са равнопоставени във връзка с солидарността към Украйна и последствията от войната, без значение от цената.
Противно мнение изрази Войчеховски, който съобщи след полемиката на министрите, че " цената на поддръжката на Украйна беше платена главно от фермерите в петте страни ".
Според него те са доста по-тежко наранени от войната, защото с изключение на нарасналите разноски за торове и сила, годни за всички фермери, би трябвало да се оправят и с последствията от удвоения украински експорт на зърно към Европа.
Еврокомисарят заяви, че украинският аграрни експорт през последната година се е нараснал от 7 до 13.2 милиарда евро, като 80% от растежа е отишъл в петте страни.
Полша остава най-силно наранена, като казусът е забележителен и в България, защото двете страни не са съумели да провеждат преноса на импортираното зърно в други европейски страни и по този начин той се е натрупал, засягайки личното им произвеждане поради по-конкурентните украински цени.
Войчеховски призна, че от началото на годината износът на украинско зърно за петте страни понижава. Той сподели, че наклонността се чака да се резервира, защото поради войната Украйна чака 40% по-слаба годишна продукция от предходната година.
Киев е срещу отстъпките
Земеделските министри от Европейски Съюз имаха среща в Брюксел с украинския аграрни министър Микола Солски, който разгласи, че предпочитана цел на Киев е да попречи на удължаването на възбраната за импорт на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. " Трудно е да разберем каква е концепцията за ограничение на износа на рапично семе, което изнасяхме обичайно в Европейски Съюз преди войната, по време на война ", сподели Солски.
Министърът изясни пред публицисти в Брюксел, че Москва деликатно следи развиването на въпроса и че по отношение на него дефинира тактиката си към Черноморския зърнен кулоар, който Украйна продължава да счита за главен експортен маршрут.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ