Зам.-министърът на икономиката Александър Манолев пред „Труд“: Стартират инвестиции за 800 млн. лева
България е в центъра на международното внимание, защото за първи път ръководи Съвета на Европейски Съюз. Как страната ни ще се възползва от този факт, с цел да притегли повече задгранични вложители и какви промени готви кабинетът, с цел да направи страната ни по-привлекателна за инвестиции. Отговаря пред в. „ Труд “ зам.-министърът на стопанската система Александър Манолев .
– През 2018 година България е хазаин на самодейността за доближаване сред Източна Европа и Китай „ Един път, един пояс “. Как очаквате това да се отрази на двустранните ни връзки?
– През актуалната година България ще бъде в центъра на вниманието освен, тъй като сме ръководител на Съвета на Европейски Съюз, само че и ще домакинстваме 7-та среща на държавните ръководители във формат „ 16+1 “. Освен това, Пловдив ще бъде хазаин на 4-та среща на локалните водачи в същия формат. Това е огромна отговорност, само че и опция – да затвърдим ролята си в района и да активизираме търговско-икономическите си връзки. Между България и Китай има доста положителни контакти, а страната е стратегически стопански сътрудник за България в Азия. Усилията ни са ориентирани към определяне и развиване на партньорство освен на централно равнище, само че и с обособени китайски провинции. Китай търси благоприятни условия да заздрави икономическите си връзки с Европейски Съюз, а нашето географско състояние ни дава редица преимущества. Важно е обаче този интерес да не остане единствено на масите за договаряния, а да се стигне до действително нахлуване на китайски вложения. Затова ще се стремим всички тези конгреси да бъдат придружени и от срещи сред бизнеса от двете страни, с цел да могат повече планове да бъдат стартирани и развивани. Работим за привличане на китайски вложения в производството. Друг бранш, който съставлява огромен интерес за китайските компании, е селското стопанство. В последните години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се усили с големи темпове, подхранван от бързия стопански напредък и увеличението на приходите на локалното население. Тенденцията демонстрира, че Китай ще се оформи като най-големият и рентабилен пазар на хранителни артикули в международен мащаб. Ние като администрация се стремим да облекчим износа на храни, тъй като според китайското законодателство, за всяка стока следва да се получи публично заявление за импорт на равнище страна и да се премине през специфична разрешителна процедура. Към момента сме стартирали десетки такива процедури за осъществяване на условията за импорт в Китай на разнообразни типове месо, мляко и млечни артикули, салами и деликатеси, риба, плодове, зърнени култури.
– В какви планове у нас има интерес да влага Китай?
– За последните 10 година вложенията от Китай са в размер на над 133 млн. евро. Това подрежда страната на 35-о място по мярка на директните задгранични вложения в България. Цифрите са съществени, само че и демонстрират, че има доста огромен капацитет, изключително в стратегически за България браншове като инфраструктурата, енергетиката, машиностроенето и автомобилостроенето, селското стопанство и в производството на обичайни български артикули като кисело мляко, вино, етерични масла и други Трябва и да отчетем, че България се включи по-късно в контактите с Китай, спрямо другите страни от ЦИЕ, само че към този момент се вижда, че преодоляваме това закъснение и страната ни става все по-търсена от китайски компании и евентуални вложители. За това спомагат и към този момент осъществените планове в нашата страна на компании като Huawei, ZTE, Great Wall, Tianjin State Farms Agribusiness Group Company и други Редица китайски компании са вложили в планове у нас в региона на възобновимите източници на сила.
– След срещата на премиера Борисов с премиера на Япония Абе стана ясно, че и от там има интерес за вложения в страната. В кои сфери сме забавни за вложителите?
– Има благоприятни условия за нахлуване на редица български артикули на японския пазар като виновност, млечни артикули, розово масло, рибни артикули и други През последните години има положителен тренд на повишаване на японските вложения в България в браншове като произвеждане на автомобилни елементи и кабелно съоръжение за коли, опазване на здравето, енергетика и други Има декларирани планове от японски компании за осъществяване на вложения в хранително-вкусовата индустрия, машиностроенето, химическата индустрия, пречистването на води и други, като в развой на развиване са няколко плана. Като резултат от срещата сред двамата министър председатели, бе взето решение за основаване на Българо-японски бизнес конгрес – формат, който да ни разреши доста по-оперативен разговор в икономическата сфера.
– Колко общо са сертифицираните планове от БАИ за 2017 година, каква е общата им сума и какъв брой работни места са разкрити, с помощта на тях?
– За 2017 година са издадени документи на 31 плана по Закона за поощряване на вложенията, на обща стойност над 310 млн. лева С тях ще се разкрият над 5800 работни места. Те са най-вече в секторите произвеждане, ИТ, опазване на здравето, логистика и други Като знакови за миналата годината мога да посоча планове като този на „ Сенсата Технолоджис “ с най-голямото си изнесено произвеждане в Европа, „ Луфтханза Техник “ със своята най-голяма база за поддръжка на самолети в Европа. Ще обърна внимание и на японската компания „ Язаки България “, която за трети път уголемява своята активност в страната и ще разкрие повече от 3000 нови работни места в областта на производството на съставни елементи за коли. Българските „ Капитал Хелт “ и „ Олива “ АД са стартирали вложения за над 40 млн. лева в областта на опазването на здравето и хранително вкусовата индустрия. В топ 10 на най-големите вложители през годината влизат още Алкомет АД, Камбро Озей БГ ЕООД, Баумит – България ЕООД, ЕНПАЙ Трансформър Компонентс България ЕООД и други
– Какви непознати вложения можем да чакаме през 2018 година?
– Започваме добре годината – от началото на 2018 година досега са издадени документи на 10 плана, на обща стойност над 588 млн. лева, които ще разкрият над 800 нови работни места. Те са най-вече в секторите произвеждане на авточасти, растителни и скотски масла, ИТ, опазване на здравето, логистика и други Отделно в развой на узаконяване са 14 плана на обща стойност 276 млн. лева, с капацитет да разкрият над 1100 работни места. Така че, интерес има. Това се удостоверява и на доста от срещите, които съм водил с евентуални вложители. Например, в края на предходната година бях в немската провинция Бавария и разговарях с една от водещите компании в региона на софтуерните решения. Техни клиенти са доста от топ-производителите на коли и те безусловно споделиха – желаеме да бъдем в България и този миг наближава. Друг образец – една от най-големите компании в автомобилната промишленост – немската “MAHLE ”, възнамерява ново уголемение на производството си в България.
– На какъв стадий са плановете на компании, които имат интерес да създават у нас цели коли?
– През последните години автомобилният бранш е един от най-бързо разрастващите се в България. За 10 година са сертифицирани планове за над 650 млн. лева в него и са разкрити над 7000 нови работни места. Забележете – това са единствено плановете, сертифицирани от БАИ. Ако към тях прибавим всички останали вложения, общата сума ще надвиши 1 милиарда лева В страната има един цех за асемблиране на коли, огромен брой предприятия в бранша са профилирани в производството на автомобилни съставни елементи като поддоставчици на водещи компании в автомобилостроенето. С всяка инвестиция в бранша се доближаваме до нашата огромна цел – производител на коли да избере страната ни за откриване на ново произвеждане. Няма да скрия, че са водени диалози в тази посока и имам вяра, че скоро ще имаме съответни вести, които ще можем да съобщим.
– Кой район у нас притегля най-вече непознати вложения?
– Най-често изборът на локация за дадена инвестиция се преценява със характерните условия на фирмите за инфраструктура, непосредственост до пазари, съществуване на готови фрагменти и други Има и браншове с разнообразни потребности – да вземем за пример фирмите от бранша на високотехнологичните услуги се концентрират в огромните градове, до момента в който някои производства търсят по-отдалечени местоположения, само че с добра съгласуваност. В последните години огромен брой планове в производството се концентрират към Пловдив, поради близостта до автомагистрала „ Тракия “, съществуването на индустриални терени и положителните образци на към този момент функциониращи предприятия. В региона на Кърджали-Димитровград, както и в Русе и Шумен също започват капиталови планове в производството. Естествено столицата е привлекателен център за вложения, а като доста атрактивна локация се утвърждава индустриална зона „ София-Божурище “. Индустриалните зони стават все по-търсени от вложителите. Затова и ние работим за развиване на съществуващите, а и за пускане на няколко нови плана в райони, в които нямаме обособени такива зони като Сандански и Кърджали. Първата има за цел да притегли вложители от Гърция и трети страни, които имат интерес да употребяват достъп през Солунското пристанище. Кърджали притегля все по-голямо внимание на турски и гръцки вложители. Затова, взаимно с регионалния шеф, стартирахме самодейност за отделяне на нова зона, която има огромно бъдеще. Адмирации заслужава и индустриалната зона в Шумен – тя е публично-частно партньорство сред община и частен вложител и е една от най-правилно разрастващите се. Затова и ние като страна ще ги подкрепим при представянето им на задгранични конгреси и изложби.
– Какво следва в развиването на индустриалните зони?
– Голямо внимание сме съсредоточили върху индустриална зона Божурище – локация, която има голям капацитет. Основният проблем там е, че е сбъркана логиката при първичното й отделяне – първо са влезнали вложителите и редом с това е стартирало построяването на инфраструктурата. Грешка, с чиито последици продължаваме да се борим. Виждайки обаче растящият интерес към зоната, желаеме да подсигуряваме устойчивото й бъдещо развиване. Затова се обмисля страната да финансира построяването на нова пътна връзка към индустриалната зона – продължение на бул. „ Царица Йоана “. Проектът е на стойност 19 млн. лева Друг план, по който работим, е разширението на Индустриален и логистичен парк – Бургас с нови държавни и общински терени. През 2017 година бе свален статута на „ свободна зона “ на индустриалната зона във Видин, с цел да е допустима продажбата на терени, а освен даването им чартърен. Сигурен съм, че в близко бъдеще това ще докара и нови вложители в зоната, тъй като местоположението е доста добра – наоколо до моста „ Нова Европа “, с изход на река Дунав и лично пристанище. Продължава и дейното съдействие сред Наказателен кодекс „ Индустриални зони “ и локалната власт, за разширение на портфолиото от терени, които да можем да предлагаме на вложителите.
– Какви схеми ще бъдат отворени през 2018 година по Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “ и за каква обща сума ще може да кандидатства бизнесът?
– Миналата година успяхме да свършим доста работа по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност “. Благодарение на това към днешна дата сме сключили контракти за 1,6 милиарда лева, или за над 65% от наличния запас. Повече от половин милиард лв. към този момент са стигнали до български предприятия. Амбицирани сме това движение да бъде непокътнато и през 2018 година, като сме възнамерявали стартирането на процедури на обща стойност над 360 млн. лева Може би максимален интерес измежду тях провокира мярката за поощряване на предприемачеството, по която са заделени 67 млн. лева за започващи компании. Проведохме серия от разисквания и доста подобрихме параметрите на процедурата, с цел да бъде в оптималната помощ на бизнеса, само че и да пресечем всевъзможни опити за злоупотреби. Затова обмисляме делене на тавана за плановете, според от тяхната последна цел. Ако те са в производството ще могат да се възползват от до 400 хиляди лева финансиране, тъй като няма по какъв начин с по-малко средства да се купят да вземем за пример нови машини. Но в случай че компанията се е насочила към сфера на услугите или друга, която не допуска типичен вид произвеждане, таванът на безвъзмездната помощ ще бъде доста по-малък. Други процедури, които се надявам да бъдат атрактивни за българските компании, са двете ваучерни схеми – за листване на българската фондова борса и за внедряване на ИТ решения в дребните и междинни предприятия. Ще стартираме и процедури за стимулиране внедряването на нововъведения в предприятията, за възстановяване на индустриалния им потенциал и за развиване на иновационни клъстери. Ако осъществим заложената стратегия, в края на 2018 година оповестените процедури по ОПИК ще доближат 90% от бюджета й. Така до края на програмния интервал всичките 2,4 милиарда лева ще бъдат усвоени, а от европейско финансиране по ОПИК ще се възползват над 3 000 компании.
Нашият посетител
Александър Манолев е ученик на един от водещите стопански университети в света – University College London, Англия. Преминал е редица специализации в България и чужбина. Работил е в региона на маркетинга и подготовката на планове за европейско финансиране. Заемал е позиции на приблизително и висше управническо равнище в редица компании. Зема поста зам.-министър на туризма във втория кабинет на Бойко Борисов. През 2016 година поема ръководството на Държавната организация за метрологичен и механически контрол. Избран е за депутат на изключителните парламентарни избори на 26 март 2017 година от I МИР Благоевград. Назначен бе за зам.-министър на стопанската система при започване на месец май 2017 година Владее британски, испански, гръцки и съветски език. Семеен с две деца.
– През 2018 година България е хазаин на самодейността за доближаване сред Източна Европа и Китай „ Един път, един пояс “. Как очаквате това да се отрази на двустранните ни връзки?
– През актуалната година България ще бъде в центъра на вниманието освен, тъй като сме ръководител на Съвета на Европейски Съюз, само че и ще домакинстваме 7-та среща на държавните ръководители във формат „ 16+1 “. Освен това, Пловдив ще бъде хазаин на 4-та среща на локалните водачи в същия формат. Това е огромна отговорност, само че и опция – да затвърдим ролята си в района и да активизираме търговско-икономическите си връзки. Между България и Китай има доста положителни контакти, а страната е стратегически стопански сътрудник за България в Азия. Усилията ни са ориентирани към определяне и развиване на партньорство освен на централно равнище, само че и с обособени китайски провинции. Китай търси благоприятни условия да заздрави икономическите си връзки с Европейски Съюз, а нашето географско състояние ни дава редица преимущества. Важно е обаче този интерес да не остане единствено на масите за договаряния, а да се стигне до действително нахлуване на китайски вложения. Затова ще се стремим всички тези конгреси да бъдат придружени и от срещи сред бизнеса от двете страни, с цел да могат повече планове да бъдат стартирани и развивани. Работим за привличане на китайски вложения в производството. Друг бранш, който съставлява огромен интерес за китайските компании, е селското стопанство. В последните години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се усили с големи темпове, подхранван от бързия стопански напредък и увеличението на приходите на локалното население. Тенденцията демонстрира, че Китай ще се оформи като най-големият и рентабилен пазар на хранителни артикули в международен мащаб. Ние като администрация се стремим да облекчим износа на храни, тъй като според китайското законодателство, за всяка стока следва да се получи публично заявление за импорт на равнище страна и да се премине през специфична разрешителна процедура. Към момента сме стартирали десетки такива процедури за осъществяване на условията за импорт в Китай на разнообразни типове месо, мляко и млечни артикули, салами и деликатеси, риба, плодове, зърнени култури.
– В какви планове у нас има интерес да влага Китай?
– За последните 10 година вложенията от Китай са в размер на над 133 млн. евро. Това подрежда страната на 35-о място по мярка на директните задгранични вложения в България. Цифрите са съществени, само че и демонстрират, че има доста огромен капацитет, изключително в стратегически за България браншове като инфраструктурата, енергетиката, машиностроенето и автомобилостроенето, селското стопанство и в производството на обичайни български артикули като кисело мляко, вино, етерични масла и други Трябва и да отчетем, че България се включи по-късно в контактите с Китай, спрямо другите страни от ЦИЕ, само че към този момент се вижда, че преодоляваме това закъснение и страната ни става все по-търсена от китайски компании и евентуални вложители. За това спомагат и към този момент осъществените планове в нашата страна на компании като Huawei, ZTE, Great Wall, Tianjin State Farms Agribusiness Group Company и други Редица китайски компании са вложили в планове у нас в региона на възобновимите източници на сила.
– След срещата на премиера Борисов с премиера на Япония Абе стана ясно, че и от там има интерес за вложения в страната. В кои сфери сме забавни за вложителите?
– Има благоприятни условия за нахлуване на редица български артикули на японския пазар като виновност, млечни артикули, розово масло, рибни артикули и други През последните години има положителен тренд на повишаване на японските вложения в България в браншове като произвеждане на автомобилни елементи и кабелно съоръжение за коли, опазване на здравето, енергетика и други Има декларирани планове от японски компании за осъществяване на вложения в хранително-вкусовата индустрия, машиностроенето, химическата индустрия, пречистването на води и други, като в развой на развиване са няколко плана. Като резултат от срещата сред двамата министър председатели, бе взето решение за основаване на Българо-японски бизнес конгрес – формат, който да ни разреши доста по-оперативен разговор в икономическата сфера.
– Колко общо са сертифицираните планове от БАИ за 2017 година, каква е общата им сума и какъв брой работни места са разкрити, с помощта на тях?
– За 2017 година са издадени документи на 31 плана по Закона за поощряване на вложенията, на обща стойност над 310 млн. лева С тях ще се разкрият над 5800 работни места. Те са най-вече в секторите произвеждане, ИТ, опазване на здравето, логистика и други Като знакови за миналата годината мога да посоча планове като този на „ Сенсата Технолоджис “ с най-голямото си изнесено произвеждане в Европа, „ Луфтханза Техник “ със своята най-голяма база за поддръжка на самолети в Европа. Ще обърна внимание и на японската компания „ Язаки България “, която за трети път уголемява своята активност в страната и ще разкрие повече от 3000 нови работни места в областта на производството на съставни елементи за коли. Българските „ Капитал Хелт “ и „ Олива “ АД са стартирали вложения за над 40 млн. лева в областта на опазването на здравето и хранително вкусовата индустрия. В топ 10 на най-големите вложители през годината влизат още Алкомет АД, Камбро Озей БГ ЕООД, Баумит – България ЕООД, ЕНПАЙ Трансформър Компонентс България ЕООД и други
– Какви непознати вложения можем да чакаме през 2018 година?
– Започваме добре годината – от началото на 2018 година досега са издадени документи на 10 плана, на обща стойност над 588 млн. лева, които ще разкрият над 800 нови работни места. Те са най-вече в секторите произвеждане на авточасти, растителни и скотски масла, ИТ, опазване на здравето, логистика и други Отделно в развой на узаконяване са 14 плана на обща стойност 276 млн. лева, с капацитет да разкрият над 1100 работни места. Така че, интерес има. Това се удостоверява и на доста от срещите, които съм водил с евентуални вложители. Например, в края на предходната година бях в немската провинция Бавария и разговарях с една от водещите компании в региона на софтуерните решения. Техни клиенти са доста от топ-производителите на коли и те безусловно споделиха – желаеме да бъдем в България и този миг наближава. Друг образец – една от най-големите компании в автомобилната промишленост – немската “MAHLE ”, възнамерява ново уголемение на производството си в България.
– На какъв стадий са плановете на компании, които имат интерес да създават у нас цели коли?
– През последните години автомобилният бранш е един от най-бързо разрастващите се в България. За 10 година са сертифицирани планове за над 650 млн. лева в него и са разкрити над 7000 нови работни места. Забележете – това са единствено плановете, сертифицирани от БАИ. Ако към тях прибавим всички останали вложения, общата сума ще надвиши 1 милиарда лева В страната има един цех за асемблиране на коли, огромен брой предприятия в бранша са профилирани в производството на автомобилни съставни елементи като поддоставчици на водещи компании в автомобилостроенето. С всяка инвестиция в бранша се доближаваме до нашата огромна цел – производител на коли да избере страната ни за откриване на ново произвеждане. Няма да скрия, че са водени диалози в тази посока и имам вяра, че скоро ще имаме съответни вести, които ще можем да съобщим.
– Кой район у нас притегля най-вече непознати вложения?
– Най-често изборът на локация за дадена инвестиция се преценява със характерните условия на фирмите за инфраструктура, непосредственост до пазари, съществуване на готови фрагменти и други Има и браншове с разнообразни потребности – да вземем за пример фирмите от бранша на високотехнологичните услуги се концентрират в огромните градове, до момента в който някои производства търсят по-отдалечени местоположения, само че с добра съгласуваност. В последните години огромен брой планове в производството се концентрират към Пловдив, поради близостта до автомагистрала „ Тракия “, съществуването на индустриални терени и положителните образци на към този момент функциониращи предприятия. В региона на Кърджали-Димитровград, както и в Русе и Шумен също започват капиталови планове в производството. Естествено столицата е привлекателен център за вложения, а като доста атрактивна локация се утвърждава индустриална зона „ София-Божурище “. Индустриалните зони стават все по-търсени от вложителите. Затова и ние работим за развиване на съществуващите, а и за пускане на няколко нови плана в райони, в които нямаме обособени такива зони като Сандански и Кърджали. Първата има за цел да притегли вложители от Гърция и трети страни, които имат интерес да употребяват достъп през Солунското пристанище. Кърджали притегля все по-голямо внимание на турски и гръцки вложители. Затова, взаимно с регионалния шеф, стартирахме самодейност за отделяне на нова зона, която има огромно бъдеще. Адмирации заслужава и индустриалната зона в Шумен – тя е публично-частно партньорство сред община и частен вложител и е една от най-правилно разрастващите се. Затова и ние като страна ще ги подкрепим при представянето им на задгранични конгреси и изложби.
– Какво следва в развиването на индустриалните зони?
– Голямо внимание сме съсредоточили върху индустриална зона Божурище – локация, която има голям капацитет. Основният проблем там е, че е сбъркана логиката при първичното й отделяне – първо са влезнали вложителите и редом с това е стартирало построяването на инфраструктурата. Грешка, с чиито последици продължаваме да се борим. Виждайки обаче растящият интерес към зоната, желаеме да подсигуряваме устойчивото й бъдещо развиване. Затова се обмисля страната да финансира построяването на нова пътна връзка към индустриалната зона – продължение на бул. „ Царица Йоана “. Проектът е на стойност 19 млн. лева Друг план, по който работим, е разширението на Индустриален и логистичен парк – Бургас с нови държавни и общински терени. През 2017 година бе свален статута на „ свободна зона “ на индустриалната зона във Видин, с цел да е допустима продажбата на терени, а освен даването им чартърен. Сигурен съм, че в близко бъдеще това ще докара и нови вложители в зоната, тъй като местоположението е доста добра – наоколо до моста „ Нова Европа “, с изход на река Дунав и лично пристанище. Продължава и дейното съдействие сред Наказателен кодекс „ Индустриални зони “ и локалната власт, за разширение на портфолиото от терени, които да можем да предлагаме на вложителите.
– Какви схеми ще бъдат отворени през 2018 година по Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “ и за каква обща сума ще може да кандидатства бизнесът?
– Миналата година успяхме да свършим доста работа по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност “. Благодарение на това към днешна дата сме сключили контракти за 1,6 милиарда лева, или за над 65% от наличния запас. Повече от половин милиард лв. към този момент са стигнали до български предприятия. Амбицирани сме това движение да бъде непокътнато и през 2018 година, като сме възнамерявали стартирането на процедури на обща стойност над 360 млн. лева Може би максимален интерес измежду тях провокира мярката за поощряване на предприемачеството, по която са заделени 67 млн. лева за започващи компании. Проведохме серия от разисквания и доста подобрихме параметрите на процедурата, с цел да бъде в оптималната помощ на бизнеса, само че и да пресечем всевъзможни опити за злоупотреби. Затова обмисляме делене на тавана за плановете, според от тяхната последна цел. Ако те са в производството ще могат да се възползват от до 400 хиляди лева финансиране, тъй като няма по какъв начин с по-малко средства да се купят да вземем за пример нови машини. Но в случай че компанията се е насочила към сфера на услугите или друга, която не допуска типичен вид произвеждане, таванът на безвъзмездната помощ ще бъде доста по-малък. Други процедури, които се надявам да бъдат атрактивни за българските компании, са двете ваучерни схеми – за листване на българската фондова борса и за внедряване на ИТ решения в дребните и междинни предприятия. Ще стартираме и процедури за стимулиране внедряването на нововъведения в предприятията, за възстановяване на индустриалния им потенциал и за развиване на иновационни клъстери. Ако осъществим заложената стратегия, в края на 2018 година оповестените процедури по ОПИК ще доближат 90% от бюджета й. Така до края на програмния интервал всичките 2,4 милиарда лева ще бъдат усвоени, а от европейско финансиране по ОПИК ще се възползват над 3 000 компании.
Нашият посетител
Александър Манолев е ученик на един от водещите стопански университети в света – University College London, Англия. Преминал е редица специализации в България и чужбина. Работил е в региона на маркетинга и подготовката на планове за европейско финансиране. Заемал е позиции на приблизително и висше управническо равнище в редица компании. Зема поста зам.-министър на туризма във втория кабинет на Бойко Борисов. През 2016 година поема ръководството на Държавната организация за метрологичен и механически контрол. Избран е за депутат на изключителните парламентарни избори на 26 март 2017 година от I МИР Благоевград. Назначен бе за зам.-министър на стопанската система при започване на месец май 2017 година Владее британски, испански, гръцки и съветски език. Семеен с две деца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ