Шок у нас! Само 4% усвоени европейски пари от 2021 г. насам!
България е в невиждана обстановка - на хартия разполага с милиарди, а на процедура не харчи съвсем нищо. Докато политиците се надпреварват да крещят един по различен за проекта за възобновяване, еврофондове, крадене на пари и впрочем, действителните числа демонстрират, че за първи път от 2008 година насам българската стопанска система е претърпяла над две години, в които е получила на процедура нулево европейско финансиране.
На пръв взор това е необичайно. В момента стопанската система се намира в средата на интервала, в който на доктрина има достъп до най-вече европейско финансиране изобщо.
" На хората, които ми желаят оставката, оставям 29 милиарда евро ", съобщи Бойко Борисов през 2020 година, когато бяха контрактувани парите за интервала 2021 - 2029 година Тази сметка включва европейски стратегии, проект за възобновяване и аграрни дотации и се равнява на общите пари, получени в последните два програмни интервала - от 2007 до 2023 година
Но от днешна позиция 2020 година наподобява като преди най-малко 10 години. Оттогава се случиха национални митинги, пандемия, война в Украйна и пет пъти ходихме на избори.
Оказва се, не изключително изненадващо, че администрацията и политиците не са прекомерно положителни в това да формулират и извършват стабилно цели в тази обстановка.
Справка в Информационната система за ръководство и наблюдаване на еврофондовете (ИСУН) демонстрира, че България общо разполага с 66.8 милиарда лева (в които влизат новите стратегии, довършването на остарелия програмен интервал, земеделските заплащания и ПВУ), само че от тях действително са усвоени едвам 32%.
Но да оставим настрани парите, контрактувани от преди този момент, които просто трябваше да бъдат раздадени и коронавирус помощите, които се даваха 2021-2022 година
Само в главните стратегии от новия интервал, плюс проекта за възобновяване, остават 40 милиарда лв. (без земеделските субсидии). Средният % на заплащания, т.е. действителните пари, влезнали в стопанската система, за тези стратегии възлиза на нищожните 4%.
От прословутия проект за възобновяване са изхарчени 3% (голяма част от които са пари, дадени на капиталови фондове). Дори най-лесната част от него - санирането, едвам стартира да прохожда и още няма нито един лев изхарчен. В последните две години действителни разплащания към бизнеса от европейските стратегии съвсем липсват.
Много прекрасен образец е новата районна стратегия - главният инструмент за финансиране на общински планове в страната. По нея има заделени 6.5 милиарда лева за районите в страната. От тях са изхарчени действително малко над 100 млн. лева за " повишение потенциала на ръководещия орган ". В районите още текат предварителните диалози какво може да се харчи и за какво - това е най-малко две стъпки преди действителното стигане до пари, и най-малко три стъпки преди вложението им. Годината е 2024 година, което би трябвало да се води средата на интервала.
На процедура доста от незавършените планове бяха трансферирани към новия интервал, а " загубата " на пари беше предотвратена. Но това са просто други способи да се каже, че дадени пари не са влезнали в стопанската система.
Най-драматична наподобява обстановката с прословутия План за възобновяване и резистентност. След като безчет кабинети си играха с него, преформатираха го, измисляха го отначало и спореха кое заплащане ще пристигна и за какво, действителните пари, влезнали по проекта в стопанската система, са 3%. Това е трагично ниско равнище, като се има поради, че финалната дата за разплащане и довеждане докрай на плановете е 2026 година
Един от най-големите планове вътре е този за саниране със 100% грант за 1.2 милиарда лева Реалните заплащания по него към момента не са почнали. Подписването на контракти и оповестяването на публични поръчки се бави трагично след неразбираемите политически сигнали ще продължи ли безплатното саниране. За първия стадий по мярката бяха подадени планове, които надхвърляха три пъти наличния запас. При втория стадий за възобновяване на многофамилните жилища за първи път вкара съфинансиране - 20% от страна на жителите. Той завърши с подадени планове за половината от наличния запас след две удължавания. Това значи, че моделът на процедура не проработи.
" Как да проработи моделът на съфинансиране на санирането, когато не предоставяш на хората заеми и поддръжка за енергийно бедните, които не могат да заплащат и заеми ", пита Теодора Пенева, представена от „ Капитал “ - икономист от Българска академия на науките.
Бавят се и другите заплащания по ПВУ - да вземем за пример в Министерството на енергетиката има три схеми от зелената промяна - ВЕИ и слънчеви бойлери за бита, нови ВЕИ мощности с акумулатори и новото улично осветяване на общините. Нито една от тях не е на равнище разплащания.
Няма заплащания и в превоза, където България се оказа неспособна даже да направи относително лесното упражнение да купи влакове. Единственото ярко леке там е проектът за медицинските хеликоптери, който беше задвижен и стартира да се извършва от началото на тази година.
От Министерството на нововъведенията и растежа регистрират, че кандидатстването при тях е минало с голям интерес от страна на бизнеса, като изплатените досега средства са в размер на 238 млн. лева по шест схеми. Част от тях са свързани с ВЕИ и атрактивната за бизнеса софтуерна рационализация. Две от " вложенията " обаче са свързани с осъществяване на финансови и гаранционни финансови принадлежности, т.е. заеми за общо 146 млн. лв.. Не излиза наяве обаче какъв брой от тях действително са били употребявани от компаниите.
Към момента България още не е получила второто заплащане от Европейска комисия за към 1.2 милиарда лв..
Всеки път когато има изключителни избори, влизаме в засилен политически риск и администрацията стопира да работи, което значи, че този start-stop режим на процедура върти на всеки няколко месеца от 2021 година насам.
" Бавният старт на новите стратегии не е проблем - те постоянно стартират със забавяне и ударното асимилиране идва в последния миг. Проблем е бавното разплащане по старите ", счита Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
" По стратегиите несъмнено има закъснение, а по ПВУ считам, че напряко ще има загуба на средства ", разяснява той за " Капитал ".
На пръв взор това е необичайно. В момента стопанската система се намира в средата на интервала, в който на доктрина има достъп до най-вече европейско финансиране изобщо.
" На хората, които ми желаят оставката, оставям 29 милиарда евро ", съобщи Бойко Борисов през 2020 година, когато бяха контрактувани парите за интервала 2021 - 2029 година Тази сметка включва европейски стратегии, проект за възобновяване и аграрни дотации и се равнява на общите пари, получени в последните два програмни интервала - от 2007 до 2023 година
Но от днешна позиция 2020 година наподобява като преди най-малко 10 години. Оттогава се случиха национални митинги, пандемия, война в Украйна и пет пъти ходихме на избори.
Оказва се, не изключително изненадващо, че администрацията и политиците не са прекомерно положителни в това да формулират и извършват стабилно цели в тази обстановка.
Справка в Информационната система за ръководство и наблюдаване на еврофондовете (ИСУН) демонстрира, че България общо разполага с 66.8 милиарда лева (в които влизат новите стратегии, довършването на остарелия програмен интервал, земеделските заплащания и ПВУ), само че от тях действително са усвоени едвам 32%.
Но да оставим настрани парите, контрактувани от преди този момент, които просто трябваше да бъдат раздадени и коронавирус помощите, които се даваха 2021-2022 година
Само в главните стратегии от новия интервал, плюс проекта за възобновяване, остават 40 милиарда лв. (без земеделските субсидии). Средният % на заплащания, т.е. действителните пари, влезнали в стопанската система, за тези стратегии възлиза на нищожните 4%.
От прословутия проект за възобновяване са изхарчени 3% (голяма част от които са пари, дадени на капиталови фондове). Дори най-лесната част от него - санирането, едвам стартира да прохожда и още няма нито един лев изхарчен. В последните две години действителни разплащания към бизнеса от европейските стратегии съвсем липсват.
Много прекрасен образец е новата районна стратегия - главният инструмент за финансиране на общински планове в страната. По нея има заделени 6.5 милиарда лева за районите в страната. От тях са изхарчени действително малко над 100 млн. лева за " повишение потенциала на ръководещия орган ". В районите още текат предварителните диалози какво може да се харчи и за какво - това е най-малко две стъпки преди действителното стигане до пари, и най-малко три стъпки преди вложението им. Годината е 2024 година, което би трябвало да се води средата на интервала.
На процедура доста от незавършените планове бяха трансферирани към новия интервал, а " загубата " на пари беше предотвратена. Но това са просто други способи да се каже, че дадени пари не са влезнали в стопанската система.
Най-драматична наподобява обстановката с прословутия План за възобновяване и резистентност. След като безчет кабинети си играха с него, преформатираха го, измисляха го отначало и спореха кое заплащане ще пристигна и за какво, действителните пари, влезнали по проекта в стопанската система, са 3%. Това е трагично ниско равнище, като се има поради, че финалната дата за разплащане и довеждане докрай на плановете е 2026 година
Един от най-големите планове вътре е този за саниране със 100% грант за 1.2 милиарда лева Реалните заплащания по него към момента не са почнали. Подписването на контракти и оповестяването на публични поръчки се бави трагично след неразбираемите политически сигнали ще продължи ли безплатното саниране. За първия стадий по мярката бяха подадени планове, които надхвърляха три пъти наличния запас. При втория стадий за възобновяване на многофамилните жилища за първи път вкара съфинансиране - 20% от страна на жителите. Той завърши с подадени планове за половината от наличния запас след две удължавания. Това значи, че моделът на процедура не проработи.
" Как да проработи моделът на съфинансиране на санирането, когато не предоставяш на хората заеми и поддръжка за енергийно бедните, които не могат да заплащат и заеми ", пита Теодора Пенева, представена от „ Капитал “ - икономист от Българска академия на науките.
Бавят се и другите заплащания по ПВУ - да вземем за пример в Министерството на енергетиката има три схеми от зелената промяна - ВЕИ и слънчеви бойлери за бита, нови ВЕИ мощности с акумулатори и новото улично осветяване на общините. Нито една от тях не е на равнище разплащания.
Няма заплащания и в превоза, където България се оказа неспособна даже да направи относително лесното упражнение да купи влакове. Единственото ярко леке там е проектът за медицинските хеликоптери, който беше задвижен и стартира да се извършва от началото на тази година.
От Министерството на нововъведенията и растежа регистрират, че кандидатстването при тях е минало с голям интерес от страна на бизнеса, като изплатените досега средства са в размер на 238 млн. лева по шест схеми. Част от тях са свързани с ВЕИ и атрактивната за бизнеса софтуерна рационализация. Две от " вложенията " обаче са свързани с осъществяване на финансови и гаранционни финансови принадлежности, т.е. заеми за общо 146 млн. лв.. Не излиза наяве обаче какъв брой от тях действително са били употребявани от компаниите.
Към момента България още не е получила второто заплащане от Европейска комисия за към 1.2 милиарда лв..
Всеки път когато има изключителни избори, влизаме в засилен политически риск и администрацията стопира да работи, което значи, че този start-stop режим на процедура върти на всеки няколко месеца от 2021 година насам.
" Бавният старт на новите стратегии не е проблем - те постоянно стартират със забавяне и ударното асимилиране идва в последния миг. Проблем е бавното разплащане по старите ", счита Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
" По стратегиите несъмнено има закъснение, а по ПВУ считам, че напряко ще има загуба на средства ", разяснява той за " Капитал ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ