10-дневната война, прославила силата на българското оръжие
България е взела участие в доста войни, за които знаем - Сръбско-българската от 1885, Балканската - 1912-1913, Първата международна война... Но малко на брой са тези, които знаят за една напълно къса война сред България и Гърция. Избухнала преди 94 години и траяла единствено 10 дни, тя още веднъж е увенчала със популярност силата на българското оръжие. Събитията се развиват сред 18 и 28 октомври 1925 година и потеглят от един граничен случай.
След края на Първата международна война страната ни е осъдена грубо от спечелилите. С Ньойския контракт от 27 ноември 1919 година на България са отнети Македония, Беломорието, Западните околности и Южна Добруджа.
Наложени са репарации в размер на 300 млн. лева България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хиляди бойци, включително с пограничната стража.
Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския контракт е Гърция. Освен Егейска Македония, обитаема най-вече с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни изход на Бяло море.
Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и окупират егейското крайбрежие на днешна Турция. В последвалата война обаче Ататюрк разгромява гърците и през 1922 година те напущат Мала Азия.
Мегаломанията на съседите ни напуща политиците в Атина и те търсят реванш против някой различен. Погледите им са ориентирани против обезоръжената и съвсем беззащитна България, изпаднала в интернационална изолираност. Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (дн. Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака комфортен миг да осъществят упоритостите си.
Поводът Гърция да нападне България е открит при един случай на 19 октомври 1925 година В местността Демир капия на наша земя български граничари копаят бунар. Към 14,30 ч гръцки патрул навлиза в българска територия и ги упреква, че копаят окопи. Пререканието минава в престрелка, при която един гръцки боец е погубен, а един гръцки офицер е тежко ранен.
Българската страна упорства да бъде формирана българо-гръцка комисия, която да проверява случая, както е съгласно условията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната Организация на обединените нации. В Атина обаче не желаят интернационална комисия и вместо това гръцкият министър председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с бройка към 100 хиляди души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
В този сектор от границата с 80 км дължина българската войска разполага единствено с 300 бойци от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата офанзива на разсъмване на 22 октомври, когато 6-а дивизия от 3-ти гръцки армейски корпус навлиза на българска територия.
България е сюрпризирана, а и няма нужните военни сили да се опълчи. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се насочат подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща бройка към 1000 бойци.
Силите са извънредно неравни - против 100-хилядна гръцка войска застават общо 1300 български бойци без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците завладяват селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.
Гръцкото нахлуване се забавя, тъй като гръцките бойци се впускат в грабежи на мебелировка и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават към Рупите и гара Ген. Тодоров. Правителството изпраща вик за помощ до секретариата на Обществото на народите в Женева и разпорежда на българските войскови елементи да се въздържат от военни дейности. Непосредствената цел на гръцката войска е да превземе гр. Петрич и оттова да си отвори пътя по долината на р. Струма.
Освен с малобройната българска армия обаче гръцката войска се сблъсква с една добре проведена мощ в този регион - четите на Вътрешна македонска революционна организация.
Още на другия ден след случая на границата водачът на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов разпорежда на струмишкия областен челник Георги Въндев да стартира готовност на наличните сили и да ги концентрира към Петрич.
В града идва и военният инструктор на четите на Вътрешна македонска революционна организация за Пиринска Македония - е о.з. кап. Борис Бунев, брат на именитата революционерка Мара Бунева. От други региони на страната се стичат още доброволци и мобилизирани членове на селските и градските чети на Вътрешна македонска революционна организация. Към 22 октомври, сега на гръцкото навлизане, Вътрешна македонска революционна организация е събрала за защитата на Петрич към 4500 четници, разграничени в пет отряда, които заемат позиции към града.
Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад стартират нахлуване, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката войска открива мощен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пък в сраженията през тези два дни гръцкото нахлуване е спряно от четите на Вътрешна македонска революционна организация.
На 25 октомври гръцката войска подхваща ново нахлуване против Петрич и още веднъж е отблъсната. Гръцкото нахлуване стопира. В идващите дни на някои сектори на фронта гърците са разрушени и минават в оттегляне. При това цялостен един гръцки полк, отделил се от главните сили, е обграден и изцяло погубен от четите на Вътрешна македонска революционна организация.
Чети на Вътрешна македонска революционна организация правят диверсии и в тила на гръцката войска, в самата гръцка територия.
На 27 октомври Обществото на народите разпорежда на Гърция неотложно да приключи военните дейности против България и изпраща към региона военни представители на Англия, Италия и Франция.
На 28 октомври гръцкото държавно управление издава заповед за евакуиране на своите войски от българска територия. Гръцката войска се изтегля безславно на 29 октомври 1925 година, понесла проваляне не от постоянна армия, а от мобилизирани чети на Вътрешна македонска революционна организация, селяни и доброволци.
Кметът на гр. Петрич насочва до управлението на Вътрешна македонска революционна организация признателен адрес.
На 29 октомври Съветът на ОН назначава специфична анкетна комисия да проверява спора. Анкетната комисия установи, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и близките села са към 40 души.
На основата на отчета на комисията Общото заседание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лева
Така завършва необявената десетдневна война сред Гърция и България. За пръв и финален път едно решение на Обществото на народите е изпълнено и влиза в действие. В тези събития България демонстрира, че въпреки и разоръжена и без войска, има народ, който е обединен и подготвен да спре всеки агресор.
Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.
След края на Първата международна война страната ни е осъдена грубо от спечелилите. С Ньойския контракт от 27 ноември 1919 година на България са отнети Македония, Беломорието, Западните околности и Южна Добруджа.
Наложени са репарации в размер на 300 млн. лева България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хиляди бойци, включително с пограничната стража.
Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския контракт е Гърция. Освен Егейска Македония, обитаема най-вече с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни изход на Бяло море.
Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и окупират егейското крайбрежие на днешна Турция. В последвалата война обаче Ататюрк разгромява гърците и през 1922 година те напущат Мала Азия.
Мегаломанията на съседите ни напуща политиците в Атина и те търсят реванш против някой различен. Погледите им са ориентирани против обезоръжената и съвсем беззащитна България, изпаднала в интернационална изолираност. Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (дн. Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака комфортен миг да осъществят упоритостите си.
Поводът Гърция да нападне България е открит при един случай на 19 октомври 1925 година В местността Демир капия на наша земя български граничари копаят бунар. Към 14,30 ч гръцки патрул навлиза в българска територия и ги упреква, че копаят окопи. Пререканието минава в престрелка, при която един гръцки боец е погубен, а един гръцки офицер е тежко ранен.
Българската страна упорства да бъде формирана българо-гръцка комисия, която да проверява случая, както е съгласно условията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната Организация на обединените нации. В Атина обаче не желаят интернационална комисия и вместо това гръцкият министър председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с бройка към 100 хиляди души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
В този сектор от границата с 80 км дължина българската войска разполага единствено с 300 бойци от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата офанзива на разсъмване на 22 октомври, когато 6-а дивизия от 3-ти гръцки армейски корпус навлиза на българска територия.
България е сюрпризирана, а и няма нужните военни сили да се опълчи. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се насочат подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща бройка към 1000 бойци.
Силите са извънредно неравни - против 100-хилядна гръцка войска застават общо 1300 български бойци без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците завладяват селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.
Гръцкото нахлуване се забавя, тъй като гръцките бойци се впускат в грабежи на мебелировка и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават към Рупите и гара Ген. Тодоров. Правителството изпраща вик за помощ до секретариата на Обществото на народите в Женева и разпорежда на българските войскови елементи да се въздържат от военни дейности. Непосредствената цел на гръцката войска е да превземе гр. Петрич и оттова да си отвори пътя по долината на р. Струма.
Освен с малобройната българска армия обаче гръцката войска се сблъсква с една добре проведена мощ в този регион - четите на Вътрешна македонска революционна организация.
Още на другия ден след случая на границата водачът на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов разпорежда на струмишкия областен челник Георги Въндев да стартира готовност на наличните сили и да ги концентрира към Петрич.
В града идва и военният инструктор на четите на Вътрешна македонска революционна организация за Пиринска Македония - е о.з. кап. Борис Бунев, брат на именитата революционерка Мара Бунева. От други региони на страната се стичат още доброволци и мобилизирани членове на селските и градските чети на Вътрешна македонска революционна организация. Към 22 октомври, сега на гръцкото навлизане, Вътрешна македонска революционна организация е събрала за защитата на Петрич към 4500 четници, разграничени в пет отряда, които заемат позиции към града.
Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад стартират нахлуване, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката войска открива мощен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пък в сраженията през тези два дни гръцкото нахлуване е спряно от четите на Вътрешна македонска революционна организация.
На 25 октомври гръцката войска подхваща ново нахлуване против Петрич и още веднъж е отблъсната. Гръцкото нахлуване стопира. В идващите дни на някои сектори на фронта гърците са разрушени и минават в оттегляне. При това цялостен един гръцки полк, отделил се от главните сили, е обграден и изцяло погубен от четите на Вътрешна македонска революционна организация.
Чети на Вътрешна македонска революционна организация правят диверсии и в тила на гръцката войска, в самата гръцка територия.
На 27 октомври Обществото на народите разпорежда на Гърция неотложно да приключи военните дейности против България и изпраща към региона военни представители на Англия, Италия и Франция.
На 28 октомври гръцкото държавно управление издава заповед за евакуиране на своите войски от българска територия. Гръцката войска се изтегля безславно на 29 октомври 1925 година, понесла проваляне не от постоянна армия, а от мобилизирани чети на Вътрешна македонска революционна организация, селяни и доброволци.
Кметът на гр. Петрич насочва до управлението на Вътрешна македонска революционна организация признателен адрес.
На 29 октомври Съветът на ОН назначава специфична анкетна комисия да проверява спора. Анкетната комисия установи, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и близките села са към 40 души.
На основата на отчета на комисията Общото заседание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лева
Така завършва необявената десетдневна война сред Гърция и България. За пръв и финален път едно решение на Обществото на народите е изпълнено и влиза в действие. В тези събития България демонстрира, че въпреки и разоръжена и без войска, има народ, който е обединен и подготвен да спре всеки агресор.
Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ