България е страната с най-голям брой починали от инфаркт в

България е страната с максимален брой умряли от инфаркт в Европейски Съюз, демонстрират данни от отчет на Европейската комисия и Организацията за икономическо съдействие и развиване, оповестен през 2018 година В доста от случаите болестта протича безсмиптомно. Кои хора са в рисковата група, защо би трябвало да следим и по какъв начин да се предпазим изяснява доктор Боряна Чомпалова, шеф II кардиологично поделение в УМБАЛ Пловдив.

Д-р Чомпалова, какво съставлява инфарктът?

Миокардния инфаркт е загиване на част от сърдечния мускул заради незадоволително или изцяло изчезнало кръвоснабдяване, породено от задръстване на коронарен съд. Формира се тромб в коронарния съд, миокардната тъкан е лишена от снабдяване на О2 и хранителни субстанции, и с всяка минута увредата се задълбочава до настъпване на клетъчна гибел. Колкото по рано се „ отвори ” коронарната артерия, толкоз възможностите да се ограничи загиването на миокарда (сърдечния мускул) са по-големи.

Клинично миокардният инфаркт се показва с гръдна болежка, тъй наречените стенокардия, дължи се на настъпилите промени в сърдечния мускул от остро развилата се исхемия (кислородна непълнота в тъканите).
Болката е локализирана зад гръдната кост, по-често се появява в ранните утринни часове. Тя може да се популяризира към гърба, долната челюст, лявата ръка. Наблюдават се и вегетативни прояви – изпотяване, гадене, повръщане, обща изнемощялост, боязън.

Над 20% от инфарктите протичат безсимптомно. При някои пациенти, най-често при диабетици, отсъства гръдна болежка заради висок толеранс към болката.

Кои са нетипичните признаци, които могат да ни заблудят?

Нетипичното протичане на миокарден инфаркт не е рядко събитие. Симптомите, които могат да затруднят диагностицирането са:

- изнемощялост, която може да се изясни и с други съпътстващи болести на пациента, само че липсва да вземем за пример анемия, нарушен темп на хранене, предхождащо тежко физическо натоварване;

- нарушаване на съня;

- задух;

- затруднено дишане;

- стягане в гръдния панер, което може да се дължи и на несърдечни причини;

- непонятен спад на артериалното налягане;

- световъртеж;

- мисловно комплициране, при липса на данни за мозъчен инсулт;

- позиви по дребна нужда;

- щедро обособяване на урина, при липса на бъбречно заболяване или ритъмни нарушения; 

- може да прилича на коремна болежка, да се интерпретира като обострена язва, гастрит или рефлуксен езофагит - типична е парещата болежка, която се утежнява при легнало положение;

- гръден дискомфорт, който да се отдаде на „ настинка “.

Много съществени и животозастрашаващи сърдечни болести протичат със сходна, в това число и във връзка с болката, клинична картина.

Дисекация на аортата - остра гръдна болежка на пристъпи, която продължава часове наред. Болката постоянно минава в гърба или долните крака. Характерно е, че на някоя от огромните артерии на крайниците може да не се напипва пулс.

Остър перикардит - болката при перикардит е също по този начин остра и постоянно е съпроводена с кашлица и зной. Обикновено е в раменете, шията и се популяризира към трапецовидния мускул.

Плеврална болежка - остра, режеща болежка, която се появява при всяко поемане. При прекъсване на дишането болките изчезват.

Белодробна емболия - болката е локализирана настрана на гръдния панер.

Как се диагностицира инфарктът?

Диагнозата се слага посредством електрокардиограма, ехокардиография, кръвни проби.

Електрокардиограмата дава информация за типа на инфаркта - размера и локализацията, които дефинират и по-нататъшното държание на кардиолозите. Регистрира ритъмни и проводни нарушавания. 

Електрокардиографията осведоми за промени в засегнатия сектор, съществуване на усложнено протичане например руптура (разкъсване или пробиване) на структури на сърцето, водещи до сърдечна непълнота и други

Какви затруднения може да провокира?

При миокардния инфаркт могат да се следят животозастрашаващи ритъмни нарушавания - остра сърдечна непълнота, камерна тахикардия, перикардит (възпаление на сърдечната обвивка), неочаквана сърдечна гибел.

Запушване на кръвоносен съд от тромб, образувал се в сърцето, може да засегне артерии на крайниците, мозъчните артерии, мезентериална артерия (която кръвоснабдява червата), бъбречните артерии.

Засегнатите тъкани, при цялостно задръстване траяло над 6 часа, умират. При засягане на бъбречна артерия се развива бъбречен инфаркт. Ако е наранена сънна артерия да вземем за пример, пациентът може да получи мозъчен инсулт.

Кои хора са в рисковата група?

- мъжете над 45 години и дамите над 55 години са с по-висок риск;

- хората с фамилна обремененост, които имат близки със сърдечносъдови заболявания;

- страдащите от артериална хипертония и други съпътстващи сърдечно-съдови заболявания;

- хората с висок холестерол;

- хората с наднормено тегло;

- пациентите със захарен диабет;

- хората, които водят вреден метод на живот - тютюнопушене, корист с алкохол, липса на двигателна активност;

- при стрес, който може да отключи артериална хипертония, проблеми с метаболизма, тахикардия (учестена сърдечна дейност), промени в теглото;

- при приложимост на наркотични субстанции: кокаинът и амфетамините покачват риска от миокарден инфаркт.

Каква е профилактиката против този тип болести?

Първичната профилактика включва поправяне на рисковите фактори, надзор и лекуване на високото артериално налягане; непоколебим надзор на гликемията (кръвната захар); делене с нездравословните привички - тютюнопушене и несъразмерна приложимост на алкохол; съответна двигателна интензивност – 3 часа седмично, отвън нормалните дневни интензивности.

Д-р Боряна Чомпалова е шеф II кардиологично поделение в УМБАЛ Пловдив. Член е на Българското сдружение по кардиология и на ESC, претендент експерт по Клинична хипертония към ЕSС, член на Фармако-терапевтичната група към Българското кардиологично сдружение. Удостоена със званието „ Значка на град Пловдив " през 2003 година Отличена за най-хубав доктор в класацията на Darik radio - Best doctors.