Дяволският мост над река Арда: История, легенди и факти
България е страна, богата на естествени и културни дадености. По нашите земи е цялостно с исторически монументи, които описват славни истории, митове и легенди, посредством които българският дух ще бъде постоянно жив. Местата, които си заслужава да се посетят в България са толкоз доста, че е мъчно да се каже от кое би трябвало да се стартира. Просто вземете една карта и започнете да отбелязвате едно по едно посетените от вас места. Докато вършиме това, не пропускайте да включите в този лист и Дяволският мост над река Арда – несъмнено е място, което би трябвало да бъде посетено най-малко един път.
Кратка история на Дяволския мост
Дяволският мост е едно от най-красивите места в България, което е обгърнато от доста легенди и митове, а те от своя страна му придават още по-голям сексапил и мистика. Всеки, който го е посетил самичък се е убедил в хубостта и мистичността на това място.
Намира се в изящен пролом на към 10 километра северозападно от град Ардино, покрай село Дядовци и близо до село Латинка, в региона на град Кърджали.
На 24 февруари 1984 година мостът е разгласен за монумент на културата. В непосредственост до него е построена туристическа инфраструктура за отдих и пикник. След осъществяване на възстановителна активност през 2013 година пътят от Ардино до Дяволския мост е асфалтиран и към този момент достъпът до него е още по-лесен.
Мостът е издигнат при започване на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, който е свързвал Горнотракийската равнина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост в миналото е имало по-стар римски мост, който от своя страна е бил част от значимия древен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По разпореждане на султан Селим I мостът е възобновен. С това си деяние, той е имал за цел да продължат комерсиалните връзки сред двата географски региона.
Митове и митове
Щом приказваме за място в България е съвсем невероятно да минем без легенди и митове. А тук несъмнено не липсват и са коя от коя по-странни и страшни. Самата история на моста не е толкоз добре позната, колкото са легендите към него. Една от тях гласи, че при избрана позиция на слънцето, в един камък в реката, тъкмо под моста се вижда лика на дявола и който го зърнел щял да има неприятен шанс цяла година. От тук идва и името – Дяволският мост.
Друга легенда споделя, че строителят на моста желал да го построи единствено за една нощ и помолил сатаната за помощ. В подмяна, дяволът изискал неговата душа. Малко по-късно строителят умрял при много мистериозни условия.
Освен на камък, ликът на дявола можело да се види и във водата в ясно, слънчево време, в часовете сред 11 и 12 на обяд.
Още една „ дяволска “ легенда гласи, че от епохи се знае, че тъкмо този мост над река Арда е най-опасното място след залез слънце в Родопите. Според легендите в скалите наоколо ясно се вижда отпечатък от крайници на дявола.
Почти всички митове се свързват с дявола и локалните мощно имат вяра, че зли сили имат някаква интервенция в градежа на моста. За това считат, че посещаването му, когато Дяволът е там (ликът му се вижда) носи злощастие. Други считат, че всеки, който се качи на моста и застане тъкмо в неговия център, ще има шанс.
И въпреки всичко най-известната и красива легенда е тази, в която се счита, че ликът на млада госпожица е вграден в самия мост. Именно с нея локалните изясняват здравината на моста. Строителят се влюбил в една госпожица от близкото село, която му носела храна и вода всеки ден. За да овековечи нейната хубост, той зазидал сянката ѝ в моста, само че за жалост малко по-късно момата умряла.
Мистериите към Дяволския мост не свършват единствено с легендите и митовете, които всички локални знаят. На един камък покрай моста е открит печатът на цар Соломон, което кара множеството археолози да считат, че има някаква връзка сред Дяволския мост и светилищата в Родопите.
Легенди и легенди несъмнено не липсват за това място, само че въпросът е дали в някоя от тях има зрънце истина? Все отново множеството митове се основават на някаква същинска история или най-малко на част от нея. Дали и тук е по този начин, не знам, само че пък в живота има неща, които май е по-добре да не знаем.
Дяволският мост е същинско инженерно знамение за своето време, а фактът, че стои цялостен и до през днешния ден е в действителност неповторим и несъмнено е мотив да се замислим по какъв начин се е строяло тогава – без техника, без съвременни чертежи и всевъзможни други улеснения.
Кратка история на Дяволския мост Дяволският мост е едно от най-красивите места в България, което е обгърнато от доста легенди и митове, а те от своя страна му придават още по-голям сексапил и мистика. Всеки, който го е посетил самичък се е убедил в хубостта и мистичността на това място.
Намира се в изящен пролом на към 10 километра северозападно от град Ардино, покрай село Дядовци и близо до село Латинка, в региона на град Кърджали.
На 24 февруари 1984 година мостът е разгласен за монумент на културата. В непосредственост до него е построена туристическа инфраструктура за отдих и пикник. След осъществяване на възстановителна активност през 2013 година пътят от Ардино до Дяволския мост е асфалтиран и към този момент достъпът до него е още по-лесен.
Мостът е издигнат при започване на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, който е свързвал Горнотракийската равнина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост в миналото е имало по-стар римски мост, който от своя страна е бил част от значимия древен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По разпореждане на султан Селим I мостът е възобновен. С това си деяние, той е имал за цел да продължат комерсиалните връзки сред двата географски региона.
Митове и митове Щом приказваме за място в България е съвсем невероятно да минем без легенди и митове. А тук несъмнено не липсват и са коя от коя по-странни и страшни. Самата история на моста не е толкоз добре позната, колкото са легендите към него. Една от тях гласи, че при избрана позиция на слънцето, в един камък в реката, тъкмо под моста се вижда лика на дявола и който го зърнел щял да има неприятен шанс цяла година. От тук идва и името – Дяволският мост.
Друга легенда споделя, че строителят на моста желал да го построи единствено за една нощ и помолил сатаната за помощ. В подмяна, дяволът изискал неговата душа. Малко по-късно строителят умрял при много мистериозни условия.
Освен на камък, ликът на дявола можело да се види и във водата в ясно, слънчево време, в часовете сред 11 и 12 на обяд.
Още една „ дяволска “ легенда гласи, че от епохи се знае, че тъкмо този мост над река Арда е най-опасното място след залез слънце в Родопите. Според легендите в скалите наоколо ясно се вижда отпечатък от крайници на дявола.
Почти всички митове се свързват с дявола и локалните мощно имат вяра, че зли сили имат някаква интервенция в градежа на моста. За това считат, че посещаването му, когато Дяволът е там (ликът му се вижда) носи злощастие. Други считат, че всеки, който се качи на моста и застане тъкмо в неговия център, ще има шанс.
И въпреки всичко най-известната и красива легенда е тази, в която се счита, че ликът на млада госпожица е вграден в самия мост. Именно с нея локалните изясняват здравината на моста. Строителят се влюбил в една госпожица от близкото село, която му носела храна и вода всеки ден. За да овековечи нейната хубост, той зазидал сянката ѝ в моста, само че за жалост малко по-късно момата умряла.
Мистериите към Дяволския мост не свършват единствено с легендите и митовете, които всички локални знаят. На един камък покрай моста е открит печатът на цар Соломон, което кара множеството археолози да считат, че има някаква връзка сред Дяволския мост и светилищата в Родопите.
Легенди и легенди несъмнено не липсват за това място, само че въпросът е дали в някоя от тях има зрънце истина? Все отново множеството митове се основават на някаква същинска история или най-малко на част от нея. Дали и тук е по този начин, не знам, само че пък в живота има неща, които май е по-добре да не знаем.
Дяволският мост е същинско инженерно знамение за своето време, а фактът, че стои цялостен и до през днешния ден е в действителност неповторим и несъмнено е мотив да се замислим по какъв начин се е строяло тогава – без техника, без съвременни чертежи и всевъзможни други улеснения.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ