Евростат: България е сред страните в ЕС със слабо развито биологично земеделие
България е измежду последните страни в Европейски Съюз по % употребена земеделска земя за биологично земеделие, регистрират данни от разбор на Евростат за развиването на биологичните култури в Европейски Съюз през 2016 година Страната ни е на 23-позиция с едвам 3,2 % обработваема земеделска земя за биокултури или към 161 хиляди хектара.
Въпреки това единствено за четири години сертифицираната земеделска земя за биопродукти у нас се е нараснала 4 пъти - през 2012 година е била 40 хиляди ха, а през предходната година - 161 хиляди ха. По индикатора "използвана земеделска земя за биопродукти " от общите селскостопански площи, зад нас се подреждат страни като Холандия - 2,9 на 100 или 52 хиляди хектара, Англия - 2,8 на 100 или 490 хиляди хектара, Ирландия - 1,7 на 100 или 77 хиляди хектара, Румъния - 1,7 или 226 хиляди хектара и в дъното на класацията е Малта - с едвам 0,2 на 100 земя за биокултури или 24 хиляди хектара.
Според специалисти в сектора - Мярка 11 - "Биологично земеделие " - включва с изключение на биологично растениевъдство и направленията биологично пчеларство и биологично отглеждане на животни. Годишният размер на заплащанията за биологично земеделие у нас, съгласно Мярка 11 "Биологично земеделие " е, както следва: полски култури, в това число фуражни - 168 евро/ха; непрекъснато затревени площи - 112 евро/ха; трайни насаждения, лозя и маслодайна роза - 557 евро/ха; ароматни и медицински растения - 405 евро/ха; зеленчукови култури - 399 евро/ха и други
Основен фокус в производството на биологични артикули у нас е подложен върху многогодишните култури, само че от ден на ден място намират биозеленчуците, зърнените храни, както и биологично чистите лозови масиви - все по-често винопроизводители слагат върху етикетите на продукцията си термина "биологично вино ". Биоземеделието е бързо разрастващ се отрасъл у нас, като за близо 10 години след приемането ни в Европейски Съюз, броят на заетите в биоземеделието /производители, преработватели и търговци/ е повишен в пъти - от 400 през 2007 година - до над 4 500 през м.г., регистрират специалисти в сектора. Отчита се също, че като цяло биофермерите са доста по-млади и по-образовани от хората, които се занимават с стандартно земеделие у нас.
Освен това по разнообразни данни - към 90 % от биологично създадените артикули у нас се изнасят на европейския пазар. В момента пазарът на биопродукти у нас се пресмята на към 1 % от общия пазар на храните в страната.
Най-голям дял от площта на културите, предопределен за биологично земеделие, е регистриран в Австрия, където повече от една пета - 21 % или 571 хиляди хектара от общата селскостопанска повърхност, е отделена за развъждане на биопродукти през 2016 година, регистрира анализът на Евростат. Следват: Швеция - 18 на 100 или 553 хиляди хектара, Естония - също 18 на 100 или 181 хиляди хектара, Италия - 14 на 100 или 1 796 хиляди хектара, Чехия - също 14 на 100 или 489 хиляди хектара, Латвия - 13 на 100 или 259 хиляди хектара и други
Според европейската статистика в Европейски Съюз през предходната година като цяло биологичното земеделие съставлява 6,7 % /или 12 милиона хектара сертифицирана земеделска повърхност за биоземеделие/ от общата употребена земеделска повърхност в Евросъюза. Наблюдава се наклонност към увеличение на броя на записаните биологични производители в Европейски Съюз, които доближават 295 600 в края на 2016 година
В международен мащаб се следи засилен интерес към биологичното земеделие, което към този момент е развито в над 100 страни. Лидери в този отрасъл са Австралия - с над 24 милиона хектара и Аржентина - с близо 15 милиона хектара земеделска земя за биохрани, като международният пазар на сертифицирани биопродукти се прави оценка на близо 30 милиарда $ годишно.
Биологичното земеделие съчетава най-хубавите екологични практики, високото биоразнообразие, опазването на естествените запаси и високи индустриални стандарти, учредени на естествени субстанции и процеси. Биоземеделието планува също и специфичен пазар, отговарящ на характерното потребителско търсене, като в това време дава публични богатства във връзка с опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и развиването на селските региони, регистрира още анализът на Евростат.
Въпреки това единствено за четири години сертифицираната земеделска земя за биопродукти у нас се е нараснала 4 пъти - през 2012 година е била 40 хиляди ха, а през предходната година - 161 хиляди ха. По индикатора "използвана земеделска земя за биопродукти " от общите селскостопански площи, зад нас се подреждат страни като Холандия - 2,9 на 100 или 52 хиляди хектара, Англия - 2,8 на 100 или 490 хиляди хектара, Ирландия - 1,7 на 100 или 77 хиляди хектара, Румъния - 1,7 или 226 хиляди хектара и в дъното на класацията е Малта - с едвам 0,2 на 100 земя за биокултури или 24 хиляди хектара.
Според специалисти в сектора - Мярка 11 - "Биологично земеделие " - включва с изключение на биологично растениевъдство и направленията биологично пчеларство и биологично отглеждане на животни. Годишният размер на заплащанията за биологично земеделие у нас, съгласно Мярка 11 "Биологично земеделие " е, както следва: полски култури, в това число фуражни - 168 евро/ха; непрекъснато затревени площи - 112 евро/ха; трайни насаждения, лозя и маслодайна роза - 557 евро/ха; ароматни и медицински растения - 405 евро/ха; зеленчукови култури - 399 евро/ха и други
Основен фокус в производството на биологични артикули у нас е подложен върху многогодишните култури, само че от ден на ден място намират биозеленчуците, зърнените храни, както и биологично чистите лозови масиви - все по-често винопроизводители слагат върху етикетите на продукцията си термина "биологично вино ". Биоземеделието е бързо разрастващ се отрасъл у нас, като за близо 10 години след приемането ни в Европейски Съюз, броят на заетите в биоземеделието /производители, преработватели и търговци/ е повишен в пъти - от 400 през 2007 година - до над 4 500 през м.г., регистрират специалисти в сектора. Отчита се също, че като цяло биофермерите са доста по-млади и по-образовани от хората, които се занимават с стандартно земеделие у нас.
Освен това по разнообразни данни - към 90 % от биологично създадените артикули у нас се изнасят на европейския пазар. В момента пазарът на биопродукти у нас се пресмята на към 1 % от общия пазар на храните в страната.
Най-голям дял от площта на културите, предопределен за биологично земеделие, е регистриран в Австрия, където повече от една пета - 21 % или 571 хиляди хектара от общата селскостопанска повърхност, е отделена за развъждане на биопродукти през 2016 година, регистрира анализът на Евростат. Следват: Швеция - 18 на 100 или 553 хиляди хектара, Естония - също 18 на 100 или 181 хиляди хектара, Италия - 14 на 100 или 1 796 хиляди хектара, Чехия - също 14 на 100 или 489 хиляди хектара, Латвия - 13 на 100 или 259 хиляди хектара и други
Според европейската статистика в Европейски Съюз през предходната година като цяло биологичното земеделие съставлява 6,7 % /или 12 милиона хектара сертифицирана земеделска повърхност за биоземеделие/ от общата употребена земеделска повърхност в Евросъюза. Наблюдава се наклонност към увеличение на броя на записаните биологични производители в Европейски Съюз, които доближават 295 600 в края на 2016 година
В международен мащаб се следи засилен интерес към биологичното земеделие, което към този момент е развито в над 100 страни. Лидери в този отрасъл са Австралия - с над 24 милиона хектара и Аржентина - с близо 15 милиона хектара земеделска земя за биохрани, като международният пазар на сертифицирани биопродукти се прави оценка на близо 30 милиарда $ годишно.
Биологичното земеделие съчетава най-хубавите екологични практики, високото биоразнообразие, опазването на естествените запаси и високи индустриални стандарти, учредени на естествени субстанции и процеси. Биоземеделието планува също и специфичен пазар, отговарящ на характерното потребителско търсене, като в това време дава публични богатства във връзка с опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и развиването на селските региони, регистрира още анализът на Евростат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ