България е сред петте страни в Европейския съюз с най-висок

България е измежду петте страни в Европейския съюз с най-голям дял на младежи, които не работят и не учат (NEETs), заради което е належащо префокусиране на политиките към тях. В годините преди Ковид рецесията е отчитано последователното им понижаване, най-много най-вече поради бързото възстановяване на изискванията на пазара на труда. Делът на NEETs нараства през спешната 2020 година, а през през 2021 година още веднъж спада.

Това излиза наяве от проучване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) - оценка на младежите отвън системите на претовареност, обучение или образование и рекомендации към политиките за интеграция.

Целта на разбора е да се построи профил на младежите в България, които не работят и не учат, като се изведат главните им характерности и систематизиране съгласно образованието, приходите, здравето, района, фамилната среда. От ИПИ оферират и съществени насоки за промяна на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към обучение и на пазара на труда.

Изследването демонстрира, че бедността има основната роля за задържането на неактивните младежи отвън пазара на труда и образованието. Те са с ниски приходи, а постоянно живеят и в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им.

Докато работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, неактивните са покрай линията на бедността или под нея.

Най-същественият фактор, който разграничава дейните от неактивните младежи, е образованието. Сред неучещите и неработещите има доста по-голям дял на хората, които са приключили главно и по-ниско обучение, което блокира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда.

Предвид наклонността към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността, реализирането на хора с ниско просветително равнище на пазара на труда става все по-трудно.

Сред неактивните младежи ромите са свръхпредставени. Наблюдават се обилни разлики в просветителния профил - измежду българите и турците има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение. Това от своя страна значи, че разрешаването на казуса с неактивните младежи е неразривно обвързван с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, с изключение на директно ориентираните към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в обучение.

Анализът не демонстрира особена взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в обучение, образование и претовареност при българските младежи - разлики са налице, само че не са толкоз обилни. Наблюдават се обаче районни несъответствия, като неактивните младежи са с сензитивно по-голям дял в Южния централен и Югоизточния регион на страната. Това отразява най-много разликите в достъпа до работни места и подготовка в обособените елементи на страната.

Съществено значение има заеманата роля в фамилията, по-ясно изразена при дамите. Данните демонстрират, че домакинската работа и грижата за деца стопират дейното им присъединяване на пазара на труда. Неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца, а и повече хора като цяло, което допуска, че за доста от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността и заради това активирането им наподобява изключително мъчно.

Изследването показва насоки за промяна на политиките по активиране на младежите - по-тясна интеграция сред просветителните и обществените институции, профилиране на младежите, фокус върху предварителната защита на отпадане от учебно заведение, по-широко застъпване на работа от разстояние и почасов труд, дефиниране на съответни политики към неактивните дами, разширение на обсега на ограниченията и към 30-34-годишните, фокус върху ромите и други Пълният текст на разбора може да бъде открит в уеб страницата на ИПИ.