Какво представлява плоският данък в България?
България е измежду дребното страни в Европейския съюз, които ползват плосък налог върху приходите на физическите лица. Вече близо две десетилетия системата с единна ставка от 10% е предмет на оживени диспути – за едни тя е мотор на икономическия напредък и привличането на вложения, а за други задълбочава неравенствата и не регистрира другите благоприятни условия на семействата.
Какво съставлява плоският налог
Плоският налог е система, при която приходите се таксуват с една и съща ставка, без значение от размера им. В България тази ставка е 10% — както върху приходите на физическите лица, по този начин и при корпоративния налог. Моделът е въведен през 2008 година и от този момент се трансформира в един от знаците на ниската данъчна тежест в страната.
България не е изключение в района. Сред страните в Европейски Съюз с плосък налог са още Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Чехия. С 10% ставка обаче България е измежду страните с най-ниско подоходно облагане в Европа, до момента в който други страни с плосък модел ползват по-високи ставки от порядъка на 20–25%.
Привържениците на модела акцентират, че ниските и предвидими ставки оказват помощ на стопанската система да резервира непоклатимост и конкурентоспособност даже по време на рецесии, и че простата система понижава тласъците за укриване на приходи.
Защо рекомендацията на МВФ за напредничав налог е несъответствуваща за България
Защо има напън за смяна
Дебатът се разпали още веднъж поради положението на обществените финанси. В рамките на така наречен Европейски учебен срок Европейската комисия насочи към България рекомендация да обмисли смяна на плоския налог наред с други ограничения за по-добра събираемост. Аргументът на Брюксел е, че българската данъчна система разчита мощно на налозите върху потреблението, а 10-процентният плосък налог лимитира опциите за увеличение на приходната част на бюджета.
Натискът идва на фона на сериозен недостиг. По данни на Фискалния съвет към март 2026 година бюджетният недостиг е достигнал към 1,5 милиарда евро — най-високата стойност от 2010 година насам. Самият Фискален съвет обаче предлага плоският налог да бъде непокътнат, като показва, че ниските ставки са преимущество за страната, а казусът е „ явно “ в разходната, а не в приходната част на бюджета.
Какво подхваща държавното управление, с цел да не промени налога
В ефира на NOVA вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев удостовери, че държавното управление няма да подвига налозите и резервира настоящия плосък налог. Според него страната разполага със средствата за всички обществени заплащания, в това число пенсиите и заплатите в държавния бранш, а смяна в данъчната система би засегнала най-силно междинната класа.
Вместо да пипа приходната страна, кабинетът залага на преодоляване на разноските. Логиката, изложена от Донев, е, че дефицитът се дължи на конструкция, при която през последните години разноските са нараствали по-бързо от приходите. Без нови консолидационни ограничения стартовият недостиг за 2026 година би достигнал 7,4%, уточни министърът. Затова ограниченията, които заместват възможната данъчна смяна, са няколко:
Свиване на разноските и преустановяване на това, което министърът назова „ държавни хранилки “;
Замразяване на част от автоматизираните механизми за напредък на заплатите, както и преразглеждане на автоматизираните нараствания — рекомендация, която насочва и Фискалният съвет;
Борба със сивата стопанска система, чийто дял е достигнал 34,6% от Брутният вътрешен продукт — най-високият в Европейски Съюз. Задачата за изсветляване на бизнеса е предоставена на новото управление на Национална агенция за приходите, като задачата е повече доходи без повдигане на ставки.
Крайната цел, която държавното управление си слага, е бюджетният недостиг да падне под границата от 3% до 2027 година Финансовото министерство възнамерява да внесе плана за постоянен бюджет в Народното събрание до края на юни, а рамката към този момент е показана пред европейските сътрудници. Европейската комисия от своя страна упорства за по-смели стъпки към фискална консолидация.
Какво следва
Така дебатът се свежда до един главен въпрос: може ли България да овладее недостига откъм разноските, без да се отхвърля от плоския налог, или натискът от Брюксел и потребността от доходи в последна сметка ще наложат преразглеждане на модела. Отговорът значително ще проличи в проектобюджета за 2026 година и в това дали заложените ограничения за стесняване на разноските и за изсветляване на стопанската система ще дадат упования резултат.
dariknews.bg
